Н ова статия потвърждава и усъвършенства надпис, който дълго време се смяташе за невъзможен за определяне - и изглежда е посвещение на древна богиня майка.
В продължение на 2600 години в южния край на малка долина в средния запад на Турция се издига самотна статуя. Известна като Арслан (или Аслан) Кая, „Лъвската скала“ е повредена до степен на неразбираемост: основата ѝ от пясъчник ерозира; лицата ѝ, първоначално украсени с издълбани сфинксове, лъвове и богини, са износени от векове на излагане на природни стихии; а вратата и орнаменталните украси са станали притежание на съвременни търсачи на съкровища, въоръжени с динамит.
В основата на паметника има надпис. Той е изписан с „високи тесни фригийски букви“, записани от Уилям Мичъл Рамзи, археологът, който за първи път описва Арслан Кая през 1884 г., които „не могат да бъдат разчетени от разстоянието, от което трябва да го съзерцава зрител, който няма стълба“.
За зрителя, който има стълба, положението не е много по-добро.
„Надписът е безнадеждно изтрит“, съобщава по-късно Рамзи, вероятно от малко по-високо място.
Макар че през годините няколко изследователи опитали да го разчетат, Рамзи в повечето случаи се оказал прав: общото мнение е, че надписът вероятно гласи μ . τματερα, но от това кога и как ще го погледнете, зависи какво точно ще видите.
„Много неща зависят от благоприятната светлина, когато се правят снимките. Случайното време на неотдавнашното ми посещение в Арслан Кая ми позволи да направя снимки, които разкриват тези следи - отбелязва той, - и те са повод за този доклад“, пише Марк Мън, професор по древногръцка история и археология в Пенсилвания и автор на новата статия.
И така, като прави свои собствени снимки и ги сравнява с най-добрите, събрани от предишни изследователи, Мън се заема да определи точно кои букви са били издълбани преди толкова години.
Резултатът, според него, е посвещение на „Матеран“ - „името или титлата на богинята, Матар (Майка) в акузативен падеж“, обяснява статията.
„Това може да се разбира като препратка към изображението, което някога се е появявало в нишата непосредствено под нейното име“.
Това, между другото, заслужава да се отбележи. Арслан Кая далеч не е единственото споменаване, което имаме за тази мистериозна богиня-майка от древна Фригия, но въпреки това е уникално: „В никоя от по-големите всъщност не е издълбано стоящо изображение на Майката“, казва Мън пред ArtNet, „макар че вероятно там са били поставени подвижни статуи“.
„Арлсан Кая е уникален с това, че е (или е бил) единственият фригийски паметник с изображение на Майката и с надпис, който я назовава“, казва той.
Въз основа на тези други примери за фригийски паметници е вероятно името някога да е било част от по-дълъг надпис, предполага Мън в статията си - такъв, в който е записано кой първоначално е издигнал паметника и е дарил богинята с епитет. Това би следвало при т.нар. паметник на Ареястис, на около 40 км югозападно от Арслан Кая, където божеството е наречено „materan areyastin“.
Какво точно означава последната дума, не е ясно - и честно казано, това е част от причините, поради които хората се интересуват от тези надписи.
„Езикът фригийският не е добре разбран, така че всяко ново доказателство представлява интерес за изследователите на древните анатолийски езици и култури“, казва Мън пред ArtNet.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
