Р есторант предлага пица, вдъхновена от Древен Рим, която вероятно няма нищо общо с вкуса, който съвременните клиенти очакват. Пицария в Будапеща, Унгария, продава лимитирана серия, включваща продукти, които биха били налични по онова време, пише Fox News.
Това означава пълна липса на домати – култура от Новия свят – и никаква моцарела. Вместо това пицата съдържа epityrum (паста от маслини) и garum (гарум – популярен в Древен Рим сос от ферментирала риба). Основата е направена от древни зърнени култури, включително еднозърнест лимец и спелта, а тестото съдържа ферментирал сок от спанак, който помага за втасването му.
Гарнитурата включва още конфитирано патешко бутче, печени кедрови ядки, рикота и редукция от грозде.
Основателят на Neverland Джозеп Зара споделя, че се е вдъхновил от фреска, открита в Помпей през 2023 г., която изглежда показва плосък хляб тип фокача с подправки, зърна от нар и фурми.
„Трябваше да изключим всички съставки, които произхождат от Америка. Седнахме и се опитахме да си представим какво бихме могли да направим, използвайки само тези продукти и без неща като домати и моцарела“, разказва Зара пред Асошиейтед Прес.
Главният готвач Гергели Бардоши допълва, че ограниченият списък със съставки е принудил екипа да заложи на сериозни експерименти.
„Фактът, че по времето на римляните не е имало инфраструктура като водопроводна система, затрудни нещата, тъй като над 80% от тестото за пица е вода“, обяснява Бардоши. „Трябваше да измислим нещо, което би проработило в епохата преди течащата вода“.
Според Лиза Робъртс, кулинарен археолог от Ню Йорк, специализиран в Средиземноморието, за съвременния потребител ястието прилича на малка питка от пшеница, мед и зехтин.
Pizzeria travels back in time for a unique pie that would delight palates in Ancient Rome - no tomatoes included https://t.co/PabOaQAO2w pic.twitter.com/b9KZW6eH8i
— New York Post (@nypost) March 10, 2026
„Гарнитурите биха могли да включват сирене от „песто“, приготвено със зехтин и билки, както и местни плодове като зърна от нар, фурми, круши и сливи“, казва тя.
„Ако видех тази пица днес в Ню Йорк или Лос Анджелис например, бих си помислила, че това е нов прочит на модерен шеф-готвач – нещо като пица за късна закуска (брънч)“.
Робъртс отбелязва, че римляните са били известни с любовта си към гарума, който са слагали „върху всичко“, и сравнява ферментиралата подправка с азиатския рибен сос или мисо пастата. Древните автори са го ценели както като съставка, така и като лекарство.
Въпреки че комбинацията солено-пикантно-сладко може да звучи необичайно, експертът посочва, че тя вече има своето място в съвременната култура – като примери тя дава пъпеш с прошуто или пица с ананас.
Ястието най-точно може да се определи като „далечен прародител“ на пицата, която е създадена повече от хилядолетие по-късно. То принадлежи към традиция, наречена xenia, при която изображения на храна са били предлагани като дарове за гостоприемство в античния свят.
„В „Енеида“ на Вергилий, Еней и неговите спътници използват плоски пшенични питки като ядливи „маси“, поставяйки плодове и други храни върху тях. След като приключат с храненето, те изяждат самия хляб, показвайки, че той може да служи едновременно за чиния и за част от менюто“, обяснява Робъртс.
Що се отнася до популярността на необичайната пица, готвачът Бардоши признава, че тя е за „тясна ниша“ от хора. „Повечето клиенти искат по-конвенционална пица, така че това не е храна за всеки ден. Това е нещо специално“.
