П реди 150 години руският император Александър II подписва Емския указ. С него той налага строги забрани за ползването на украинския език и разпространението на украинската култура. Какво се случва после, пише Deutsche Welle.
Германският град Бад Емс е свързан по символичен начин с историята на Украйна. Преди 150 години руският император Александър II, който прекарвал почивката си в този град, подписва на 30 май 1876 г. Емския указ. С него са почти изцяло забранени печатането на книги на украински език, както и вносът им от чужбина. Украинската култура е подложена на изключителна репресия.
"Никога няма да съществува"
Няколко години по-рано - през 1863 г. вътрешният министър на Русия Пьотр Валуев нарича украинския език "малоруски” и заявява, че той "никога не е съществувал, не съществува и никога няма да съществува”. Документи от назначените от царя комисии по този въпрос показват ясно каква е целта - да се предотврати "каквато и да е представа, че Украйна може да се отдели от Русия, дори и в далечно бъдеще”.
Според Михаел Мозер, професор по славистика от университета във Виена, това е бил съзнателен опит да бъде заличен украинският език и да бъде спряно развитието му. Германският историк и професор от Кьолнския университет Герхард Симон казва: "Украинската идентичност по онова време се е смятала за вариант на руската и за заплаха за държавното и културно единство на царската империя”.
Театърът като ядро на украинската културна идентичност
Годините след подписването на Емския указ в украинската историография наричат "мъртви години”. Много интелектуалци и представители на културния сектор от Украйна са принудени да емигрират на Запад, а влиятелният вестник "Киевски Телеграф” е принуден да спре работа. След убийството на цар Александър II украинците виждат възможност за възраждане на културата си. Украинският филолог и етнограф Павло Житецки призовава това да стане с помощта на театъра.
Сценаристът Марко Кропивницки решава да се възползва от възможността и няколко месеца по-късно основава един от първите професионални украински театри в града, който днес носи неговото име - Кропивницки. Въпреки че Емският указ формално е в сила до 1905 г., се смята, че още през 1882 той вече не е бил валиден.
На 27 октомври същата година в театъра на Кропивницки се играе пиесата "Наталка Полтавка” пред напълно разпродадена зала. Тази пиеса се превръща в украинска класика, а креативността на авторите в Украйна процъфтява - появяват се пиеси, смятани за "златни класики”, в които често се засяга и темата за културната асимилация в Руската империя. Според Герхард Симон големият парадокс е, че точно репресиите на царския режим са истинският катализатор за изграждането на украинската нация. След Емския указ има още десетки опити да бъде унищожен украинският език.
Новите опити да бъде смачкана украинската идентичност
Днес режимът на Владимир Путин отново разпространява старите наративи от царската епоха за "историческото единство на руснаците и украинците”. Войната на Русия срещу Украйна е съпътствана от атака срещу украинския език, срещу украинската култура и идентичност в окупираните територии.
"Емският указ не е просто историческо минало. Все още се борим за правото да говорим на украински и да четем книги на украински, за да не бъде унищожена тази култура”, каза за ДВ Ирина Шмиличовска - украинка, живееща в Кьолн. Надя Халабурда от "Асоциацията на украинските жени" в Германия вярва, че действията на Русия само ще укрепят украинската идентичност и украинския народ. "В крайна сметка това вече е довело два пъти до разпадането на Руската империя. Може да се случи и трети път”, казва тя.
Император Александър II вероятно би бил много изненадан да научи, че има и доста млади германци, които сега изучават украински. Курсовете по украински език в Германия са се увеличили значително през последните години. Според Федералната статистическа служба над 1250 души в момента изучават славянски езици, включително украински.
