О лимпийската ски легенда Боде Милър е изправен пред две обвинения за дребни престъпления, свързани с наркотици, след арест в щата Айдахо по-рано този месец, само дни преди осмата годишнина от трагичната смърт на дъщеря му.
48-годишният Милър е обвинен в притежание на контролирано вещество и притежание на принадлежности за употреба на наркотици след инцидент от 6 юни, съобщава TMZ. Според полицейски доклад, получен от New York Post, у него са били открити 4,1 грама псилоцибин, психоактивно вещество, известно като „халюциногенни гъби“.
Бившата звезда на националния отбор на САЩ по ски е бил освободен срещу гаранция от 5000 долара в брой и твърди, че е невинен.
Съдебни документи показват, че адвокатът на Милър е подал официално явяване по делото малко след неговото започване. Делото остава активно, като следващото предварително съдебно заседание е насрочено за 29 юли.
Трагедията около семейството на Милър се засилва от факта, че дъщеря му Емелин почина на 10 юни 2018 г., след като се удави в басейн на съсед.
„Обърнах се и вратата към задния двор беше затворена, имаше само малка ивица светлина отстрани. Сърцето ми се сви. Отворих вратата и я видях да плава в басейна. Изтичах и скочих във водата“, разказа съпругата му Морган Милър в интервю за предаването Today през 2018 г.
Емелин беше едно от шестте деца в семейството на Милър.
Боде Милър е сред най-награждаваните американски алпийски скиори, с шест олимпийски медала в кариерата си, включително злато в суперкомбинацията от Игрите във Ванкувър през 2010 г.
Той има и две световни купи, които го утвърдиха като една от най-големите фигури в американските зимни спортове.
Милър прекрати състезателната си кариера през 2017 г., след което работи като спортен коментатор и остана активен в ски средите.
Случаят остава в процес на разглеждане, като следващите съдебни действия се очакват през следващия месец.
- Какво представлява псилоцибинът?
Псилоцибинът е естествено срещащо се психоактивно съединение, произвеждано от над 200 вида гъби, известни като „псилоцибинови гъби“. Химически той представлява фосфорилиран производ на триптамина, който в човешкото тяло се превръща в активния си метаболит – псилоцин. Този процес на дефосфорилиране позволява на веществото да премине през кръвно-мозъчната бариера и да взаимодейства със серотониновите рецептори, основно подтипа 5-HT2A, което води до променени състояния на съзнанието.
Историческата употреба на псилоцибиновите гъби датира от хилядолетия, като те са играли централна роля в духовните и религиозни ритуали на коренното население в Мезоамерика, особено сред ацтеките и маите, където са били наричани „теонанакатл“ (плът на боговете). В съвременната епоха псилоцибинът става обект на научен интерес през 50-те години на XX век, когато швейцарският химик Алберт Хофман го изолира и синтезира в лаборатория. През 60-те години изследванията върху веществото са преустановени поради строги законодателни рестрикции в много страни по света, класифициращи го като контролирано вещество без медицинска стойност.
В началото на XXI век интересът към псилоцибина се възражда чрез така наречения „психеделичен ренесанс“. Съвременните клинични проучвания изследват потенциала на контролираното приложение на псилоцибин при лечение на тежка депресия, тревожност при пациенти с терминални заболявания, обсесивно-компулсивно разстройство и зависимости от алкохол или никотин. Резултатите често показват значително облекчаване на симптомите след провеждане на терапевтични сесии под наблюдение на специалисти.Фармакологично, ефектите на псилоцибина включват промени във възприятията, емоционална лабилност, визуализации и засилено саморефлексивно мислене. Продължителността на преживяването обикновено варира между четири и шест часа. Въпреки че псилоцибинът не се счита за физически пристрастяващо вещество и има ниска токсичност за органите, неговата употреба крие психологически рискове, като възможност за предизвикване на „лоши пътувания“ или отключване на латентни психотични състояния при генетично предразположени индивиди.
Понастоящем правният статут на псилоцибина остава сложен. В много държави притежанието и разпространението му са незаконни, докато в други са въведени облекчени регулации или декриминализация с цел провеждане на научни изследвания и прилагане на терапевтични практики в строго контролирана среда. Изследванията продължават да се фокусират върху разбирането на невронните механизми, чрез които псилоцибинът променя моделите на свързаност в мозъка, с надеждата за развитие на нови стратегии в психиатричната грижа.