Н ови атаки на Русия и Украйна доведоха до жертви и ранени през последното денонощие. Трима цивилни бяха ранени в украинската Сумска област при руски удари, а в анексирания Крим помощник-машинист загина и машинист беше ранен след атака с украински дрон срещу пътнически влак.
Трима души бяха ранени в две общини в украинската Сумска област в резултат на руски атаки с дронове, съобщи в Телеграм ръководителят на Сумската областна военна администрация Олег Григоров, цитиран от Укринформ.
По думите му в община Глухив мъж е бил ранен, след като руски дрон ударил бензиностанция.
В община Ворожба руските сили са атакували двама цивилни: мъж, който се придвижвал с мотопед, и друг, който вървял пеша.
И тримата пострадали са приети в болница за лечение.
По-рано Укринформ съобщи, че руските сили са нанесли удари по Сумска област вчера сутринта, използвайки управляеми авиобомби и дронове.
Ръководителят на Запорожката областна военна администрация Иван Федоров съобщи тази сутрин за петима убити и 14 ранени при руски атаки в югоизточния украински регион, предаде Ройтерс.
Той съобщи още за щети по инфраструктура, жилищни сгради и автомобили при въздушни нападения и артилерийски обстрел.
Председателят на Одеската областна военна администрация Олег Кипер съобщи днес за трима ранени при руско нападение с дронове в Одеса.
"В резултат на сутрешната атака с дронове в Одеса пострадаха трима души, които са били близо до спирка на градския транспорт. Състоянието на двама от тях е оценено от лекарите като тежко. На място на удара са повредени спирката и няколко микробуса", написа в своя Телеграм канал Кипер.
Той добави, че са били нанесени щети на частна жилищна сграда, както и на обект на критичната инфраструктура в Одески район.
"В резултат на атаката в южната част на Одеска област е повредено оборудването на един от енергийните обекти. Регистрирани са прекъсвания на електроснабдяването на над хиляда потребители. Енергетиците вече работят по отстраняване на последиците и възстановяване на електроснабдяването", се казва в съобщението на областния управител.
По негова информация дрон е ударил жилищна сграда в Черноморск, но няма пострадали хора.
Всички съответни служби отстраняват последиците от нападението.
Russian drone attacks in Sumy region leave three civilians injuredhttps://t.co/IvyY7IlKcf pic.twitter.com/FcHmegRNWd
— Ukrinform-EN (@Ukrinform_News) June 7, 2026
Украинска атака с дронове срещу влак на Кримския полуостров уби помощник-машиниста и рани машиниста, написа тази сутрин в приложението Телеграм назначеният от Русия губернатор Сергей Аксионов, цитиран от Ройтерс.
Пътниците във влака, пътуващ от Москва за Симферопол - главният град на анексирания от Москва Кримски полуостров на брега на Черно море - не са пострадали, добави Аксионов.
Русия превзе и анексира Крим през 2014 г. - много преди пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. - след като протести в Киев принудиха приятелски настроеният към Кремъл президент да избяга от Украйна.
Крим е популярна дестинация сред руските туристи.
Сирени за въздушна тревога прозвучаха в ранните часове днес и в черноморския пристанищен град Новоросийск - главния експортен център за петрол и зърно в Краснодарския край - на около два час път с автомобил от моста, който Москва построи, за да свърже Крим.
Последните украински удари с дронове, при които бе атакувана енергийна инфраструктура, принудиха контролираните от Москва власти в Крим да затегнат режима на разпределение на горивата, припомня Ройтерс.
- Какво представляват управляемите авиобомби?
Управляемите авиобомби, известни още като „умни бомби“ или прецизно насочвани боеприпаси, представляват вид авиационно въоръжение, оборудвано със системи за управление, които позволяват корекция на траекторията на полета след пускането им от носителя. За разлика от традиционните свободнопадащи бомби, които разчитат единствено на балистичната си крива, управляемите боеприпаси са проектирани за нанасяне на високоточни удари по специфични цели, като по този начин значително повишават ефективността на бойното използване и намаляват съпътстващите щети.
Основните компоненти на управляемата бомба включват бойна част, аеродинамични повърхности (крила или рули) за управление на полета и насочваща система. Насочването може да се осъществява чрез различни методи, включително лазерно насочване (където бомбата следи петно от лазерен целеуказател), телевизионно или инфрачервено насочване, както и чрез инерциални навигационни системи, подпомагани от сателитна навигация (GPS/GLONASS). Често съвременните системи използват комбинация от тези технологии, за да осигурят надеждност при различни метеорологични условия и срещу активни средства за радиоелектронна борба.
Историята на управляемите авиобомби започва по време на Втората световна война с първите опити за радиоуправление, като например германските системи „Фриц-Х“ и „Хеншел Hs 293“. Въпреки че тези ранни модели демонстрират потенциала за поразяване на силно защитени цели като бойни кораби, технологията остава несъвършена до развитието на електрониката в периода на Студената война. Масовото внедряване на лазерно насочвани бомби по време на Виетнамската война бележи повратна точка в съвременната военна доктрина, променяйки изцяло концепцията за въздушните операции.
Значението на управляемите авиобомби се състои в тяхната способност да неутрализират стратегически важни цели с минимален брой боеприпаси. Това намалява необходимостта от участие на голям брой летателни апарати за изпълнение на една мисия, което от своя страна понижава риска за екипажите. В съвременните конфликти използването им позволява по-голяма гъвкавост, възможност за атака от голямо разстояние (извън обсега на системите за ПВО на противника) и прецизност, която е критична при операции в градска среда, където ограничаването на щетите върху гражданската инфраструктура и населението е от първостепенно значение.
Днес развитието на управляемите бомби е насочено към подобряване на автономността на насочване, увеличаване на далечината на планиране чрез добавяне на разгръщащи се крила и интегриране на по-сложни алгоритми за разпознаване на цели. Те остават ключов елемент от арсенала на въздушните сили на водещите държави, дефиниращи облика на съвременната въздушна война.
