К ратък, но изключително мощен радиосигнал, за който се смята, че идва от дълбокия Космос, вече е проследен до неработещ спътник на НАСА в околоземна орбита, съобщи Newsweek.
Реле 2 беше един от два експериментални комуникационни спътника, първият изстрелян през 1962 г., а вторият през 1964 г.
Сигналът от изведения от експлоатация спътник е бил засечен през юни миналата година и е продължил по-малко от 30 наносекунди.
Въпреки мимолетния характер на взрива, австралийският радиотелескоп Square Kilometer Array Pathfinder (ASKAP) успя да го проследи до неговия произход.
Радиосигналите от Космоса не са необичайно явление; всъщност телескопите непрекъснато улавят сигнали, идващи от пулсари, черни дупки, масивни галактики, звезди и различни други космически явления.
Но далеч от това да е от далечен космически източник, изследователите установиха, че бързият радиовзрив (FRB) всъщност идва от спътника от 60-те години в околоземна орбита.
Реле 2 работеше малко повече от година и половина, след което единственото съоръжение, оборудвано за комуникация с него - наземната станция в пустинята Мохаве - беше пренасочено към друга сателитна програма.
Транспондерите на борда на Relay 2 спряха да отговарят на радиосигнали през юни 1967 г., след което спътникът замлъкна - до миналия юни.
Според изследователите, Реле 2 не се е възстановило по чудо, за да изпрати сигнал до Земята. Вместо това, те смятат, че или електростатичен разряд (ESD) , или плазмен разряд след удар на микрометеороид може да е предизвикал взрива.
„Нашето наблюдение открива нови възможности за дистанционно наблюдение на електростатични разряди (ESD), които представляват сериозна заплаха за космическите кораби, и разкрива нов източник на фалшиви събития за наблюдения на астрофизични преходни процеси“, казват изследователите.
С ограничен капацитет на горивото и подложени на износване, причинено от космоса, спътниците не са вечни. Но какво се случва с тях, след като спрат да работят?
Националната служба за екологични спътници, данни и информация съобщава, че спътниците, които обикалят по-близо до Земята, обикновено се деорбитират и изгарят в земната атмосфера в рамките на 25 години, съгласно „правилото за 25 години“.
Това обаче е разрешено само когато операторите могат да докажат, че вероятността от нараняване или материални щети е по-малка от 1 на 10 000. Когато това не е така, контролирано извеждане от орбита насочва спътника към отдалечена океанска зона, известна като „Гробище на космическите кораби“.
Сателитите, които нямат достатъчно гориво за повторно влизане в атмосферата, се изпращат в „гробищната“ орбита, където техните инструменти и подсистеми се изключват, останалото гориво се изчерпва и те остават в орбита за неопределено време.
