М арт в подножието на Стара планина обикновено пристига с мирис на влажна пръст и обещание за пробуждане. Но на 9 март 1985 г., точно в 21:31 ч., природата и човешката история застиват в леден ужас. В този миг един вагон за майки с деца, част от бързия влак №1 „Диана“, пътуващ по линията Бургас – София, се превръща в пепелище
Експлозията на гара Буново не е просто криминално деяние; тя е белег, който остава да напомня за една от най-мрачните страници в най-новата ни история, когато идеологическото противопоставяне и етническото напрежение избухнаха в най-грозното си лице – тероризма.
Сянката на „Възродителния процес“: Генезисът на омразата
Всичко започва в средата на 80-те години, когато тоталитарният режим в София предприема една от най-противоречивите си и мащабни кампании – „Възродителния процес“. Насилствената смяна на имената на българските турци, забраната на езика и традициите им създават огнища на огромно недоволство.
В този климат на принуда се раждат нелегални структури, сред които и Турското националноосвободително движение в България. Те решават, че единственият начин да бъдат чути, е чрез езика на насилието.
Серия от по-малки саботажи предхождат фаталния 9 март, но никой не е подготвен за мащаба на жестокостта, планиран от тримата атентатори – Емин Мехмедали, Абдула Чакър и Саафет Реджеб. Тяхната цел е ясна: да ударят държавата там, където боли най-много – в сигурността на обикновения гражданин.
Мигът на взрива
9 март 1985 г. е обикновена събота. Бързият влак №1 „Диана“, пътуващ от Бургас за София, е претъпкан с хора, прибиращи се за почивните дни. В композицията е закачен специален вагон – този за майки с деца. Именно в него, скрита в ниша за багаж, цъка адска машина с часовников механизъм.
По план взривът е трябвало да избухне в тунела „Гълъбец“, най-дългият у нас. Ако това се беше случило, липсата на пространство и въздух щеше да превърне ударната вълна в смъртоносно оръжие, което да дерайлира целия влак и да отнеме стотици животи.
Но съдбата се намесва с две минути закъснение на влака. В 21:31 ч., точно когато композицията спира на малката гара Буново, тишината на планината е разкъсана от оглушителен гръм. Вагонът се превръща в скелет от метал и стъкла.
Седем души загиват на място, сред които две деца на 12 и 13 години. Още девет са тежко ранени. Кръвта по перона и писъците на оцелелите бележат завинаги историята на това тихо място.
След бурята
Последствията са незабавни и мащабни. Държавна сигурност мобилизира целия си ресурс. В условията на тотална цензура, официалните медии мълчат за подробностите, докато страхът се разпространява чрез шепот.
Разследването продължава три години под кодовото име „Терористите“. Проверени са хиляди хора, докато накрая нишките не водят до извършителите. През 1988 г. те са осъдени на смърт и екзекутирани.
Но юридическото възмездие не затваря раната. След 1989 г. случаят „Буново“ се превръща в политическа разменна монета. За едни извършителите са терористи и убийци на деца, за други – жертви на режима, доведени до отчаяние. Днес на гарата се издига паметник, който напомня, че тероризмът е най-грозното лице на всяка кауза.
- Една от най-великите български победи
На този ден през 1230 г. е постигната една от най-великите победи в българската история – тогава се е състояла битката при Клокотница, недалеч от река Клокотница и едноименното село. Една срещу друга се изправят българската войска, водена от цар Иван Асен II, и войската на епирския владетел Теодор Комнин. Българите напълно разгромяват ефимерната Епирска империя, като пленяват епирския деспот заедно с цялото му семейство, а войската му освобождават.
В ранните часове на 9 март (денят на св. 40 мъченици) двете враждуващи страни се срещат край река Клокотница – на 10 км западно от Хасково. Българският владетел според преданията се установява на лагер в крепостта на хълма Хасар, разположен до днешното село Сталево. За да вдъхнови по-малобройната си войска,
Иван Асен II нарежда пергамента с нарушения от Теодор мирен договор да бъде набучен на копие и вдигнат като боен щандарт.
В последвалата битка българският цар проявява военна хитрост, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен, заедно със синовете и дъщерите си.
Цар Иван Асен II заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а заловените обикновени войници да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си благородство и човечност, цар Иван Асен II е почитан и обичан „...и не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи“ – пише византийският летописец Георги Акрополит.
Още събития на 9 март:
- 1074 г. – Папа Григорий VII отлъчва от църквата всички женени свещеници, с което окончателно утвърждава целибата в католическата църква.
- 1796 г. – Наполеон Бонапарт, бъдещият император на Франция се жени за Мари-Жозеф-Роз Ташер дьо ла Пажери, по-известна днес като императрица Жозефин.
- 1953 г. – Инцидент и паника стават причина за загиването на стотици хора по време на церемонията по погребението на Йосиф Сталин.
- 1959 г. – Куклата Барби е показана за първи път на панаир за играчки в САЩ.
Родени:
- 1454 г. – роден е италианския мореплавател Америго Веспучи
- 1934 г. – роден е съветският космонавт Юрий Гагарин
- 1943 г. – роден е американският шахматист Боби Фишер
- 1955 г. – родена е италианската актриса Орнела Мути
- 1964 г. – родена е френската актриса Жулиет Бинош
Починали:
- 1661 г. –умира френският политик кардинал Мазарини
- 1994 г. – умира американският писател Чарлз Буковски
