Н а 11 февруари 1943 г. (преди точно 83 години) Дуайт Айзенхауер официално поема командването на съюзническите сили в Северна Африка (AFHQ). По това време той е назначен за главнокомандващ на обединените сили за тунизийската кампания и по-късно за инвазията в Сицилия и Италия. Всъщност натози ден Айзенхауер става първият американец, който командва британски войски в толкова голям мащаб в Африка. Това е прецедентът, който „взривява“ егото на енерал Бърнард Монтгомъри.
„Монти“, героят от Ел Аламейн и най-популярният британски военачалник, е човек с огромно самочувствие, който вярва, че професионалните му умения далеч надхвърлят тези на „политическия генерал“ Айзенхауер. За Монтгомъри, който е педантичен в планирането и понякога арогантен в отношенията си, назначаването на американец за негов началник е горчиво хапче за преглъщане. Британският генерал не крие мнението си, че американците са „чираци“ във военното дело, и често се отнася с пренебрежение към заповедите на Айк.
В края на 1943 г., по време на конференцията в Техеран, става ясно, че дългоочакваното откриване на Втория фронт в Европа се нуждае от единен лидер. Макар мнозина да очакват постът да бъде зает от британски офицер с огромен боен опит, американският президент Франклин Рузвелт и генерал Джордж Маршал залагат на „Айк“. Изборът на Айзенхауер не се основава толкова на неговия тактически гений на бойното поле – той няма опит в пряко командване на войски в битка до този момент – колкото на неговия уникален дипломатически талант. Айзенхауер притежава рядката способност да обединява егоцентрични генерали и политици с коренно различни интереси, правейки го идеалния мениджър на огромната съюзна коалиция.
В същото време Монтгомъри смята, че той самият трябва да има пълен контрол върху сухопътните операции в Европа. Конфликтът между двамата не е просто въпрос на его, а на фундаментално разминаване в стратегиите. Докато Айзенхауер настоява за настъпление по „широк фронт“, за да притисне Германия отвсякъде, Монтгомъри лобира за един концентриран, „тесен удар“ под негово командване. Това напрежение често поставя съюзното сътрудничество на ръба, изисквайки от Айзенхауер безкрайно търпение и такт, за да овладява амбициите на своя подчинен, без да губи подкрепата на Лондон. В крайна сметка, именно този сблъсък на характери дефинира командната структура на операция „Овърлорд“ – съюз, който въпреки вътрешните си търкания, успява да постигне крайната победа.
Чудото в Лурд и историята на св. Бернадета
На 11 февруари се връщаме към събитие, което промени завинаги историята на християнския свят и превърна едно малко френско селце в център на надеждата и вярата. През 1858 г. в подножието на Пиренеите, в градчето Лурд, 14-годишната. Бернадета Субиру преживява първото от поредицата видения, които по-късно ще положат основите на култа към Дева Мария от Лурд.
Бернадета не е била знатна фигура или учен теолог. Тя е била просто дъщеря на беден мелничар, крехко момиче, което често боледувало от астма и дори не е можело да чете или пише. В онази мразовита сутрин тя излиза заедно със сестра си и своя приятелка, за да събират дърва за огрев край пещерата Масабиел.
Докато събува обувките си, за да пресече плиткия поток, Бернадета чува звук, подобен на порив на вятър. Поглеждайки към нишата в скалата, тя вижда „млада дама, облечена в бяло, по-красива от всичко, което някога е виждала“.
Видението в бяло и синьо
Дамата е описана от Бернадета с изключителна прецизност:
- Облекло: Чисто бяла роба със синьо поясче около кръста.
- Детайли: Жълта роза на всеки крак (символ на мистичната роза) и броеница в ръцете.
По време на това първо видение Дамата не изрича нито дума, но прави знака на кръста, а Бернадета инстинктивно пада на колене и започва да се моли. Това е първата от общо 18 срещи, които ще продължат до юли същата година.
В началото разказите на момичето са посрещнати със скептицизъм от местните власти и дори от църквата. Бернадета е подложена на тежки разпити, но нейната непоколебимост и чистота на духа започват да привличат хиляди вярващи. По време на по-късните видения Дамата се представя с думите „Аз съм Непорочното зачатие“ – догма, обявена от папата само четири години по-рано, за която необразованата Бернадета не е могла да знае.
През 1862 г. папа Пий IX официално потвърждава автентичността на виденията, заявявайки, че „Непорочната Дева, Майка Божия, наистина се е явила на Бернадета Субиру“.
Наследството на Лурд
Днес пещерата Масабиел е едно от най-посещаваните места за поклонение в света. Изворът, който Бернадета открива по време на едно от виденията, се счита за чудотворен, а хиляди хора свидетелстват за необясними изцеления след потапяне в неговите води.
Св. Бернадета, която по-късно става монахиня и е канонизирана за светица, остава символ на това как божественото често избира най-скромните и малките сред нас, за да предаде своите най-велики послания.
Още събития на 11 февруари:
- 660 г. пр.н.е. – Първият японски император се възкача на престола – денят се определя като начало на японската държава и се чества като национален празник.
- 1975 г. – Маргарет Тачър става първата жена, избрана за лидер на Консервативната партия на Великобритания.
- 1978 г. – В Китай е отменена забраната за творбите на Аристотел, Шекспир и Дикенс.
- 1979 г. – В Иран побеждава Ислямската революция, ръководена от аятоллах Хомейни.
- 1990 г. – Южноафриканският активист против системата на апартейд Нелсън Мандела е освободен от затвора „Виктор Ферстер“ в Република Южна Африка, след като е държан като политически затворник там 27 години.
Родени:
- 1847 г. – роден е американският изобретател Томас Едисон
- 1926 г. – роден е американският актьор Лесли Нилсен („Има ли пилот в самолета?“, „Голо оръжие“, „Дракула: мъртъв и доволен“, „Страшен филм“)
- 1962 г. – родена е американската певица Шерил Кроу
- 1969 г. – родена е американската актриса Дженифър Анистън („Леприкон“, „Приятели“, „Всемогъщият Брус“, „Марли и аз“, „Отстреляй бившата“, „Жена назаем“, „Шефове гадняри“, „Семейство Милър“)
Починали:
- 1650 г. – умира френският математик Рене Декарт
- 1948 г. – умира латвийският режисьор Сергей Айзенщайн
- 2012 г. – умира американската певица Уитни Хюстън
