С редиземноморската диета е изключително здравословна и способства за по-дълъг живот, но зад италианските маслини, зехтина и доматите се крият ужасяваща експлоатация и мафията.
На 6 август миналата година 14 имигранти – земеделски работници във Фоджа, Южна Италия, се прибират от 12-часова смяна за бране на домати в 40-градусова жега. Микробусът, който ги вози, е с българска регистрация, а шофьорът му няма нито книжка, нито застраховка. Седалките вътре са дървени, а превозното средство е претъпкано. Микробусът се движел бързо, когато се блъснал челно в камион, натоварен с домати. 12 от 14-те работници загиват, пише „Гардиън”.
В италианския Юг животът на чуждестранните земеделски работници е толкова евтин, че много неправителствени организации описват техните условия като модерна форма на робство.
Работниците живеят в изолирани бараки, като много от тях нямат разрешение за пребиваване в Италия. Малко са на трудов договор, въпреки че профсъюзи често разкриват, че дори тези договори са фалшиви. Отчаяно търсещи работа, хората са готови да приемат всякаква, дори такава на полето, дори надниците да са далеч по-ниски, а часовете труд много повече. Продуктите, които берат, редовно завършват на рафтове на италиански и международни супермаркети, закупени от потребители, които нямат представа за страданията, с помощта на които стоките са стигнали до тях.
До неотдавна много от тези работници бяха източноевропейци.
Сега мнозинството работещо по италианските полета е от Африка – главно от Гамбия, Гана, Нигерия, Судан и Сомалия. Броят на пристигналите в Италия с кораби работници достига своя връх от 181 436 през 2016 година.
Най-големите центрове за прием на имигранти са предимно на юг – в Сицилия и Калабрия, където мафиотските организации упражняват контрол и селското стопанство изисква сезонна работна ръка. Трафикът се организира от престъпни босове: агенти, които наемат сезонни работници и на които е възложено да извършват натиск върху тях за допълнителна работа на възможно най-ниска цена.
„Съществуват няколко фактора, на които се уповава процъфтяването на съвременното робство”, казва Якуб Собик от британската организация „Антиробство Интернешънъл”: „Уязвимост, дискриминация и липса на върховенство на закона”.
Иван Сагнет, камерунски активист против робството, който някога е събирал домати в Пулия, обяснява, че уязвимостта е колкото психическа, толкова и физическа.
„Когато сте поробени, това оказва толкова силно влияние върху вас, че започвате да мислите по различен начин”,
посочва той. „Това не е като робството преди стотици години, което се е основавало на лишаване от свобода. Робството през XXI век не се нуждае от вериги, защото при него съществува непрекъснато усещане за заплаха, почувствано най-вече от уязвимите хора, като имигрантите.”
Дискриминацията и насилието над африканските работници се влошават в Италия постоянно. През 2018 г. в страната са регистрирани 126 расово мотивирани нападения, някои фатални. Проблемът е толкова тежък, че италианската разузнавателна агенция предупреди по-рано тази година за надигането на крайнодесни групи и „реален риск от увеличаване инцидентите, свързани с нетърпимост към чужденци”.
Липсата на върховенство на закона обаче - третата предпоставка на Собик за съвременно робство - е най-очевидна в италианското селско стопанство. Работниците без документи се считат за нарушители на закона, така че не могат да очакват никаква защита. „Знаете, че страданието ви е извън всякакви морални норми”, казва Сагнет, „но не можете да се оплаквате, защото ще ви докладват като нелегален имигрант.”
Освен това в дълбокия юг на Италия, където мафията управлява паралелна система на местно управление със собствен начин на прилагане на насилие, законът има малко влияние. Инспектиращите работните места са „много малко и много корумпирани”, споделя Роко Боргес, секретар на съюза FLAI-CGIL, представляващ селскостопански работници в Джоя Тауро, Калабрия.
През 2018 г. Global Slavery Index - организация, предоставяща класиране по държави за броя на хората, които понастоящем са поробени, изчисли, че в момента има 50 000 земеделски работници-роби в Италия. А общо 145 000 души са поробени в страната като цяло, принуждавани да проституират и да изпълняват други вътрешни услуги. Специалният докладчик на ООН по въпросите на робството заяви миналата есен, че 400 000 земеделски работници в Италия са изложени на риск от експлоатация и почти 100 000 са принудени да живеят в нехуманни условия.
Вместо да отрече съществуването на тази ситуация, вътрешният министър на страната Матео Салвини многократно е заявявал, че имигрантите са „новите роби”. Популяризирането на тяхната бедност е изчислен опит да се разубедят повече от тях да пристигат в Италия.
Според него престъпниците не са гангстерите, които експлоатират работниците, а имигрантите.
Един от най-известните му лозунги е „la pacchia è finita” (свободното пътуване приключи) - повтаряйки популярния мит, че бежанците и проимиграционните леви някак си са забогатели за сметка на обикновените италианци.
Когато говорите с десни политици в Италия, почти всички повтарят теорията на конспирацията, че масовата имиграция е финансирана от тъмни сили.
Истината е обаче, че в Италия се печели на гърба на разселени и отчаяни хора. Италианският селскостопански сектор процъфтява, като хранителните продукти представляват 8,7% от брутния вътрешен продукт. Самото производство на домати генерира приходи от 3,1 млрд. евро. Потребителите не знаят, че са несъзнателни съучастници.
Ако жертвите са очевидни, също е и с бенефициентите: хранителни корпорации, супермаркети и потребителите.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
