М инимални надници, трудова експлоатация, заобикаляне на законодателството - германските кланици масово използват пренаети работници, основно от Източна Европа. И за тяхна сметка правят огромни печалби.
Тежка злополука още на третия му работен ден - в една кланица близо до Гютерсло електрически трион прорязва дълбоко ръката на 50-годишен българин. Лекар обаче така и не е извикан. Мъжът е принуден да продължи да работи, въпреки силните болки, съобщава „Дойче Веле” (Deutsche Welle).
Нападения на бежанци в Германия, над 560 ранени
Робски труд и жестока финансова схема за българи в Германия
Български работници - роби в Мюнхен
Това се случва в петък. Българинът обаче успява да отиде в болница чак в понеделник, където е опериран и оставен два дни на стационарно лечение. Работодателят не проявява никакъв интерес към наранения работник, тъкмо обратното, на неговото работно място веднага е назначен нов човек, а леглото му в работническото общежитие е дадено на друг.
Така българинът губи наведнъж и работата, и квартирата си. Той се намирал в пробен период и дори не е знаел името на фирмата-подизпълнител, която го назначила на работа в кланицата.
„Има много подобни случаи”, коментира Шаболч Сепси от организацията „Честна мобилност” (Faire Mobilität) в Дортмунд, която оказва помощ на източноевропейски работници, изпаднали в беда. Точно към нея се е обърнал и 50-годишният българин. „Не успяхме да издействаме удължаване на договора му, но поне се преборихме за парите, които му се полагат като болнични”, допълва Сепси.
Основният контингент от работници в месопреработвателната промишленост в Германия е от Източна Европа.
„Целият производствен процес - от клането до готовия продукт - е отдаден на фирми-подизпълнители. А германските предприятия не носят отговорност за работниците”, посочва Сепси.
Работодателите в сектора дори използват специални трикове, за да избегнат задължителната от 2014 г. минимална работна ставка от 8,75 евро на час. Някои от тях например водят грешен отчет за отработените часове, начисляват такси за острене на ножовете и за работно облекло или глобяват работниците за уж лошо свършена работа.
Много малка част от заетите в бранша имат постоянни трудови договори. Предприятията извличат ползи от временните договори. Една от тях е свързана с таксата за възобновяеми енергийни източници. Фирмите могат да си я спестяват, ако използват пренаета работна ръка, тъй като въпросната такса зависи от разходите за енергия и за работен персонал. А разходите за пренаетите работници попадат в друга графа и не се водят като разход за персонал.
Всичко това води дотам, че в Германия месото е по-евтино, отколкото в други страни, а браншът изживява бум. В Германия се колят всеки ден по 1,9 милиона животни. Десетте най-големи месопреработвателни фирми правят оборот за 20 милиарда евро.
„Така ние внасяме евтина работна ръка и изнасяме евтино месо”, обобщава Матиас Брюмер, председател на браншовия синдикат в областта Олденбург.
Хиляди с петиция срещу Амбър Хърд: 
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!