Д окато редица европейски държави предупреждават за рисковете от руска намеса и саботаж, през 2025 г. на руски граждани са издадени над 620 000 визи. Само във Франция броят им е нараснал с 23% през миналата година.
Това е парадокс, който предизвиква все по-голямо недоволство в коридорите на Европейския парламент. От една страна стоят твърдите политически послания, укрепените граници на Финландия и Полша и предупрежденията за опити за дестабилизация, организирани от Москва. От друга - реалността в консулските служби.
През 2025 г. държавите от Европейския съюз са издали над 620 000 визи на руски граждани. Въпреки образа на „затворена Европа“, континентът изглежда е оставил открехната врата - нещо, което силно тревожи страните на първа линия срещу Русия, виждащи в този поток сериозен пробив в сигурността.
Явлението далеч не е ограничено до отделни административни изключения. Става дума за устойчива тенденция: от 670 000 подадени заявления миналата година над 92% са получили одобрение. Повечето визи са били издадени на туристи, желаещи да посетят Френската ривиера или италианските езера.
Разминаването между дипломатическата реторика и туристическата практика показва колко трудно е за 27-те държави членки да намерят обща позиция, когато трябва да избират между националната сигурност и икономическата привлекателност.
ЕС засилва натиска върху руснаците
За да се разбере мащабът на проблема, е достатъчно да се разгледат данните, публикувани от „Евромайдан прес“. Според поверителни документи на Европейската комисия Франция е абсолютният лидер по издадени визи, като за една година броят им е нараснал с 23%.
Темата е толкова чувствителна, че тези данни дори временно са били премахнати от Шенгенския барометър в началото на 2026 г., преди да бъдат възстановени под натиска на осем държави членки, настояващи за прозрачност.
Тази дискретност от страна на Париж не остава незабелязана. За много дипломати това е очевиден двоен стандарт. Докато Брюксел обявяваше през ноември миналата година край на многократните визи с цел ограничаване на шпионажа, френските, италианските и испанските консулства продължавали да одобряват хиляди заявления.
„Търговските интереси изглежда надделяват над най-елементарните съображения за сигурност“, предупреждават наблюдатели от балтийските държави, които припомнят, че всеки турист потенциално може да служи като прикритие за по-мрачни операции.
Привържениците на по-мек подход изтъкват друг аргумент - необходимостта да не се прекъсват връзките с руския народ. Идеята е да не се позволява на Кремъл напълно да изолира собствените си граждани от останалия свят.
Чрез приемането на семейства и туристи Европа се надява да съхрани връзка и прозорец към различна реалност от тази, налагана от Москва.
Този хуманитарен аргумент обаче трудно убеждава на фона на ежедневните заплахи от руски хибридни действия. Напрежението се засилва и от факта, че разузнавателни служби наскоро свързаха руски агенти с планове за саботаж на европейска територия, включително чрез взривни устройства, скрити в пратки.
На този фон увеличаването на потока от руски туристи вместо ограничаването му изглежда за мнозина като рискован залог.
Визовата политика на Европа поражда гняв
Разделението между западните и източните държави членки става все по-видимо - едните живеят под непосредствената заплаха на Русия, а другите продължават да разглеждат туризма като възможен дипломатически и икономически инструмент.
Близкото бъдеще изглежда още по-сложно. За юни се подготвя нова мярка - пълна забрана за влизане в ЕС на руски граждани, участвали във войната в Украйна.
Решението изглежда логично на теория, но поставя огромно предизвикателство пред консулските служители. Как да бъде установено дали даден кандидат за виза е воювал на фронта сред хилядите подадени заявления?
Между необходимостта да защити демокрациите си и желанието да не наказва колективно цяло население, Европа все още търси своя баланс.
Дотогава по крайбрежните тераси на Ривиерата вероятно и това лято ще продължи да се чува руска реч - символ на усещането за недовършеност в общата европейска политика за сигурност.
