Р ешението на Китай да забрани повечето от вноса на отпадъци за рециклиране преди две години предизвика хаос в световната търговия с боклук. Китайките предприятия и сметища поемаха 45% от пластмасовия боклук на света през последните почти две десетилетия.
Първоначално голяма част от отпадъците, насочени към Китай, се озоваха в Югоизточна Азия, но повечето от държавите в региона бързо затвориха границите си за вноса на боклуци, пише „Политико”
Така Турция се превърна във водеща дестинация за европейските износители на отпадъци. Миналата година страната е поела 11,4 милиона тона боклук от държавите от ЕС или три пъти повече, отколкото през 2004 г., сочат данните на Евростат.
Катастрофа за турската икономика. Ердоган е бесен
„Ние дори не знаем какъв процент от внесените отпадъци всъщност се рециклират, изгарят или съхраняват на депа”, коментира Нихан Темиз Аташ, директор на отдела за пластмаса в поделението на „Гринпийс” за Средизменоморието.
Правителството на Турция е под нарастващ политически натиск спре притока на боклуци. Министърът на околната среда Мурат Курум заяви миналия месец, че планира да въведе законодателство, за да „предотврати вноса на големи количества отпадъци”.
Този ход, добави той, „ще ни позволи да задоволим нуждите от суровини на нашия сектор за рециклиране от собствени ресурси.”
ЕП: Турция да спре това незабавно
Потокът от боклук създава очевидни екологични проблеми за Турция, но има и икономически интереси. Страната е внесла около 600 000 тона пластмасови отпадъци през миналата година, което пластмасовата индустрия в страната приветства като ключов ресурс.
„Турция има 85% зависимост от вноса на пластмасови суровини”, посочва Хабибе Тосун, инженер по околна среда в предприятие за рециклиране.
Причината индустрията да приветства толкова външните отпадъци е, че в Турция разделното събиране почти не се прилага.
В доклад на ОИСР за 2020 г. Турция се класира като най-лошо сред страните членки по отношение на общия процент на оползотворяване на боклука. Според турския статистически институт през 2018 г. са били оползотворени малко над 12 процента от битовите отпадъци - и не е ясно какъв процент от тях всъщност е рециклиран, вместо да бъде изгорен за оползотворяване като енергия.
Ердоган: Турция ще вземе това, което ѝ принадлежи в Средиземно, Егейско и Черно море
Това не е достатъчно, за да се поддържат компаниите за рециклиране.
Представители на индустрията, включително Toсун, твърдят, че вносът на отпадъци трябва да продължи заради производителите на пластмаси, докато местните рециклиращи компании започнат да се справят по-добре със собствените боклуци на Турция. Еколозите също искат да гарантират, че Турция разработва собствено оползотворяване на отпадъци, вместо да разчита на внос.
По-добрата работа по събирането и рециклирането на турските отпадъци би означавало драстична промяна в индустрията, в която работят много от най-бедните хора в страната.
В Турция кошчетата за рециклиране са необичайни. Повечето битови отпадъци се събират. Съществуващото сортиране се обработва главно от частни събирачи на отпадъци, които обикалят улиците с чувалите си на колела, за да оползотворят рециклируемите отпадъци от кофите. След това продават материалите на съоръжения за рециклиране.
Тези хора са ощетени от вълната от европейски отпадъци, идващи в Турция, тъй като цените на хартията и пластмасите падат.
Това не е единственият проблем, причинен от отворената врата за чуждестранни боклуци. Голяма част от вноса е в ръцете на организирана престъпност.
Асоциацията на уличните събирачи твърди, че на някои компании се плащат 2000 евро за внос на 20-тонен контейнер със замърсени отпадъци.
Неотдавна срещата на върха на индустрията по проблема осъди „неадекватността на критериите за лицензиране”, както и „вноса на отпадъци от нелицензирани лица или компании, като се използва документацията на лицензираните компании”.
Подобни твърдения бяха направени в доклад на Интерпол за престъпленията с глобалните пластмасови отпадъци, в който се казва, че престъпните мрежи използват лицензите на легален бизнес като прикритие за своите операции.
Въпреки че е невъзможно да се разбере пълният мащаб на проблема, все повече инциденти излизат наяве.
Миналия септември пластмасови отпадъци, внесени от Италия, бяха открити на частна земя в егейската провинция Измир. През юни разследване на Би Би Си откри тонове пластмасови отпадъци от Великобритания, изхвърлени на пътя в югозападната провинция Адана.
Подобни инциденти са индикация, че голяма част от отпадъците, изпращани в Турция, не са рециклирани или складирани правилно. В доклада на Интерпол се посочва Турция като една от седемте държави, в които се подозира, че се горят умишлено боклуци, за да се прикрие незаконен внос.
Огромният обем на внесените отпадъци също е в противоречие с кампанията за нулеви отпадъци в страната, която стартира през 2017 г. под патронажа на първата дама Емине Ердоган. Целта е да се увеличи рециклирането на до 35 процента от боклука до 2023 г. Правителството въведе редица мерки, като начисляване на такса за рециклиране и поставяне на цена на найлоновите торби, в допълнение към задължението на общините да ускорят завършването на съоръженията за преработване на отпадъците.
Програмата, обявена от министъра на околната среда Курум на 31 август, също има за цел да намали количеството на внесените отпадъци до само 50 процента от това, което се използва от турския сектор.
Докато това не се случи, Турция обаче ще е заседнала в нарастващ проблем с боклука. Около 1,1 милиона тона отпадъци изтичат в почвата и водата на страната всяка година. Част от тях намира пътя си към морето.
