Т урските държавни облигации вече се оценяват от рейтинговата агенция Мудис на B2 – рекордно ниско за южната съседка на България. Така Турция се подрежда до държави като Шри Ланка и Тунис, и след Руанда, Бахрейн и Албания, пишат от "Дойче веле".
При това Мудис не само понижава рейтинга на Турция, но и не вижда добри перспективи за страната, т.е. по-скоро допуска и още по-голямо влошаване на кредитния рейтинг на страната, отколкото подобряване на сегашния и възвръщане на предишните позиции. Предпоследната промяна в оценката на агенцията бе през 2019 г., а с последната корекция Турция е само на две степени от нивото Caa1, при което облигациите се смятат за изключително спекулативни и рискови – както е например в Ирак и в Украйна.
Турция: Невиждан икономически срив
Три са основните причини за негативния тренд, посочва германското списание Фокус.
Турция продава твърде много чуждестранна валута
Валутните резерви на Турция в евро и в долари спадат от години – поради стратегията на Турската централна банка, която цели чрез продажбите да укрепи турската лира. Което дотук изглежда неоправдано: за една година стойността на лирата спрямо еврото е спаднала с 28%, а през последните пет години турската валута се е сринала с цели 61 процента.
Стратегията е опасна, тъй като Турция се нуждае от чуждестранна валута, за да обслужва дълговете си. От Мудис твърдят, че ако се извадят актуалните задължения на страната спрямо чужди заемодатели, нетните валутни резерви ще се окажат клонящи към нулата. Това прави страната изключително уязвима спрямо външни сътресения и ограничава нейната способност да взима заеми, които безпроблемно да изплаща.
Слабата валута все пак има и предимства. Едно от тях е, че така се насърчава туризмът. Това доведе до рекорден брой туристи през 2019 г., но няма как да се повтори в белязаната от коронавируса 2020 г., поради което от Мудис смятат, че преобладават рисковете. Светлинка надежда дават откритите находища на природен газ в Черно море, и ако Турция започне да го добива и изнася, към страната отново ще потече валута.
Политическа намеса в паричната политика
В това отношение Мудис определено не пести критики спрямо Турската централна банка и правителството. „Политическият натиск, ограничената независимост на Централната банка, бавната реакция на отговорните лица и липсата на прогнозируемост на техните реакции увеличават рисковете, например от резки колебания на валутния курс", посочват от рейтинговата агенция.
Ердоган поканил Путин да добиват заедно нефта в Сирия
Нейните експерти критикуват яростно турската лихвена политика. Реално лихвите в Турция отдавна са негативни, вкл. заради натиска от правителството над Централната банка, докато инфлацията достигна 11,7 на сто. Това отблъсква чуждите инвестиции, което на свой ред би могло да доведе до по-нататъшно обезценяване на лирата.
Мудис посочва и конкретни грешки на турското правителство. Например това, че образователната система не е в състояние да произвежда реално кадри, които да са адекватно подготвени за по-високо платена работа. А необходимите реформи в този смисъл биха отнели години и в краткосрочен план биха струвала много скъпо.
Нов пик на COVID-19 в Турция, затягат мерките
Проблеми с бюджета, спадащ БВП
Това, че споменатите дотук проблеми не са дали тежко негативно отражение върху турската икономика през последните години, се дължи най-вече на добре управлявания държавен бюджет, смятат от Мудис. През 2018-а година, например, задълженията са съставлявали едва 29% от БВП на страната. Това е отличен показател в световен мащаб. Но нещата бързо се променят, след като през последните две години Турция преживя две икономически кризи – валутната от 2018 г. и сегашната, предизвикана от пандемията.
Последната със сигурност ще доведе и до увеличаване на задълженията, тъй като макар Турция да не е приемала пакет за насърчаване на конюнктурата като големите индустриални държави, ще трябва да налива пари в подкрепа на националната икономика. Освен това спада БВП – прогнозата на МВФ е за спад с пет процента за цялата година. А това, според Мудис, ще направи така, че към края на 2020 г. задълженията ще съставляват вече 42,9 на сто от БВП на страната.
Страх и бедност, пандемията удря Турция
Ердоган е възмутен
Президентът Реджеп Ердоган реагира остро на оценката на Мудис: „Тези рейтинги нямат стойност“, отсече той. По неговите думи, икономиката на Турция била достигнала своя апогей, а реалните факти говорели друго.
При това положение не могат да се очакват някакви съществени промени в турската парична политика, което увеличава риска от ново понижаване на кредитния рейтинг на страната. Другите рейтингови агенции също не дават висока оценка на Турция: Фич определя за страната ниво ВВ с негативна перспектива, а от Стандарт енд Пуърс оценяват засега Турция най-високо – на В+.
В същото време турската валута продължава да се обезценява. В края на миналата седмица тя отбеляза рекорден спад спрямо щатския долар – 7,59 лири за един долар. Общо за последните три месеца турската лира е загубила десет процента от стойността си спрямо долара. За същия период лирата се е обезценила с повече от 16 процента спрямо еврото.
