Р усия има дълга традиция в операциите за дестабилизиране на други държави и този път нейните действия са насочени към Европа и имигрантите. Последният случай, при който тя бе обвинена в такива действия, е подкрепата за антиимигрантските сили в Швеция. Скандинавската държава прие повече бежанци на глава от населението, отколкото всяка друга страна в Европа. В миналото Русия е обвинявана в подкрепа на подобни организации в Австрия, Италия и другаде. Въпросът е дали това е истина и какъв ефект ще има, пише Джордж Фридман в „Геополитикал фючърс”.
При оценяването на тези истории е важно да се помни, че руснаците смятат Съединените щати за отговорни за така наречените цветни революции в бившите държави от Съветския съюз, които доведоха до издигането на проамерикански правителства в периферията около Русия.
Руснаците бяха особено разтревожени при украинското въстание през 2014 г., предвид географското значение на Украйна. САЩ открито подкрепиха революцията там. Заместник-секретарят по европейските въпроси раздаде бисквитки на демонстрантите в Киев. Възможно е също да е имало по-малко видима подкрепа, но така или иначе Вашингтон не скри, че иска да види замяна с либерална демокрация на това, което определяше като репресивен режим.
Обявяването на Крим за част от Русия и опитът за сепаратистки възход в Източна Украйна не бяха достатъчни, за да бъде свален новият режим. Москва прибягна до стратегия за дестабилизация.
Русия има дълга традиция на подобни операции, връщайки се обратно към основаването на Съветския съюз. Болшевиките създават специално име за този тип действия: агитпроп - комбинация от агитация и пропаганда. Агитпроп надхвърля просто подкрепата за комунистическите партии по целия свят. Той е предназначен да отслаби противниците чрез създаване на размирици, разделение и объркване.
С течение на времето целта на тези операции стана дестабилизиране на геополитическите съперници, а не толкова разпалването на революция.
Един пример за такава кампания за дестабилизация е съветската подкрепа за елементи на новата европейска левица през 1980 г. Те си сътрудничат с други финансирани от Москва групи като Народния фронт за освобождение на Палестина и Организацията на Абу Нидал. Крайната левица извършва атаки във Франция, Германия, Италия, Австрия и други страни в продължение на няколко години.
Кампанията включва отвличането и убийството на шефа на логистиката на НАТО. За отбелязване е, че Владимир Путин работи за КГБ в Източна Германия през въпросния период.
Най-интересното при тази кампания е, че тя не постига стратегическата си цел. Със сигурност поражда огромен страх и несигурност, а неспособността на правителствата да спрат атаките повдига въпроси относно тяхната компетентност. Но нито едно правителство не пада, чувството за несигурност не се превръща в парализа и в крайна сметка Съветският съюз се разпада, а не Европа.
Същото важи за много съветски кампании. По време на Корейската война Москва води политика на дезинформация, целяща да убеди света, че САЩ използват биологични оръжия, на което вярва само крайната левица.
Всъщност по подобен начин стоят нещата и в обратна посока. Съединените щати се опитват да създадат опозиционни сили в Куба през 60-те години на XX век, но не успяват да съберат достатъчно подкрепа за противодействие на властта на Фидел Кастро.
В наши дни, антимиграционните групи възникнаха не заради руска кампания, а защото противопоставяне на имиграцията вече съществуваше. Идеята зад агитпропа и свързаните с него концепции е, че на места, където вече има значителна подкрепа за две диаметрално противоположни движения, по-слабите трябва да бъдат засилени и разделението да се увеличи, като се насърчава взаимната демонизация и действия, вбиващи клин в обществото до степен на парализиране.
Но какво биха искали да спечелят руснаците, извършвайки подобни операции? Крайната цел на агитпропа е да отслаби държавата. Това със сигурност не се случи в Швеция. Нито в друга европейска страна, поне не в по-голяма степен, отколкото би станало и без руска помощ. Това е проблемът с агитпропа. Ако изберете проблем, при който външните пари и помощ са от решаващо значение, вероятно той не е проблем, който ще развълнува обществото, независимо от финансирането. Ако изберете проблем, за който външната поддръжка не е необходима, възможността да го контролирате е ограничена.
През 80-те години на миналия век съветска кампания за убийства, отвличания и бомбени атентати силно разтревожи Европа, но нямаше стратегически ефект. През 50-те години на миналия век американска кампания за разделяне на европейските профсъюзи от комунистите не постигна нищо. Идеята, че няколко милиона долара могат да генерират гражданска война, е съмнителна. Парите отвън могат да раздразнят обществото и да създадат значителни неприятности, но нищо повече.
Ясно е, че руснаците подкрепят европейската десница. И без съмнение европейската десница с радост приема парите. Руските оперативни лица вероятно докладват на началниците си, че работата им причинява всякакви неприятности по отношение на имиграцията. И техните началници вероятно им вярват. Но не Русия създаде антиимигрантското движение и не тя е причина за неговото разрастване. Руската политика причинява повече неприятности. Но това по никакъв начин не променя съотношението на силите.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
