Е вропа се научи да обича американския втечнен природен газ. Ето как Тръмп може да съсипе това, разказва Politico.
Задкулисни сделки, дипломатически контакти и ликьор изградиха процъфтяващ износ. Сега лобистът, който е бил свидетел на всичко това, казва, че заигравките на американския президент с Владимир Путин са "приближаващ се астероид" за индустрията.
Съюзите понякога възникват случайно. Понякога и така приключват.
Особено когато е замесен Доналд Тръмп.
През есента на 2013 г. Фред Х. Хъчисън присъствал на прием в посолството на Литва, разположено в останалата кула от частично разрушено имение на няколко километра северно от Белия дом. След десетилетия като наемник-лобист във Вашингтон, Хъчисън бил забравил повече подобни събития, отколкото повечето хора изобщо посещават. Но това го помни.
По средата на вечерта чул дипломат, който мърморел относно ревнивия контрол на САЩ върху новооткритите им огромни запаси от шистов газ. Заприказвали се.
Оказало се, че дипломатът е заместник-ръководителят на литовската мисия, Симонас Шатūнас. Литва била напълно зависима от руския газ, обяснил той. Искал администрацията на Обама да прояви доброжелателност и да одобри износ на газ за Европа.
"Помислих си: "Хм, това звучи като възможност за лобиране", разказва Хъчисън по време на среща с Politico в бизнес салона на хотел в Лондон през юни.
Насърчен от Шатūнас и дипломатическите му контакти, Хъчисън създава група за натиск от около дузина посолства във Вашингтон, всички от Централна и Източна Европа, която да си сътрудничи с американската газова индустрия в името на една цел: повече втечнен природен газ (LNG) от САЩ за Европа. Тези постсъветски страни не споделяли широко разпространената в останалата част на континента вяра, че империалистическите пориви на Владимир Путин могат да бъдат овладени чрез многомилиардната енергийна търговия с ЕС.
Тогава не са могли да знаят, че скоро ще се окажат въвлечени в историческа енергийна трансформация, която ще преобърне отношенията между САЩ и Европа, ще насочи интересите на Вашингтон към източната периферия на ЕС и ще позволи на континента да замени руския с американски газ след руската инвазия в Украйна.
Сега Доналд Тръмп застрашава този енергиен съюз. Съюз, който сам твърди, че подкрепя, като дори накара ЕС тази седмица да се съгласи на джентълменско споразумение да внася логистично невъзможни за доставка 750 милиарда долара американска енергия.
Растящият страх в източните части на ЕС е, че Тръмп, въпреки че наскоро изостри реториката си спрямо Путин, ще подкопае тази търговия, като предложи на руския президент огромни отстъпки и "колосални икономически сделки", за да прекрати войната, като същевременно възстанови международния му авторитет.
Това би било чукът, който може да разбие икономическата бариера на Запада около Русия, но и да погуби американската енергийна индустрия, предупреждават бивши и настоящи дипломати от региона, както и американски експерти и индустриални представители. Вече ръководители от петролната и газова индустрия предупреждават Белия дом за подобно развитие, като същевременно подготвят резервни планове в случай, че бъдат игнорирани.
"Единственото нещо, което може да дерайлира впечатляващия растеж на американската LNG индустрия, е възобновяването на потоците от Русия. В това няма никакво съмнение", казва Джефри Пайът, който беше посланик в Украйна, когато Русия анексира Крим през 2014 г., а по-късно ръководи Бюрото за енергийни ресурси към Държавния департамент при президента Джо Байдън.
Тръбопроводите към Европа засега не са пуснати отново. Но санкциите на САЩ срещу Русия се разхлабват, а в Европа вече се шушука за възобновяване на вноса на руска енергия. Американски инвеститори дори обсъждат партньорство с руски представители за възстановяване на газовите доставки към Германия.
"Разбира се, че сме обезпокоени от разговорите за връщане към руска енергия и от липсата на яснота относно позицията на САЩ", казва официален представител на източноевропейска страна, пожелал анонимност. "Но се надяваме, че ще успеем да убедим, че това би било грешка."
Europe learned to love American LNG. This is how Trump wrecks it.https://t.co/JHegkfqpcw
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) July 31, 2025
- Как САЩ вдъхнаха енергия на Европа
Днес звучи почти немислимо, но в ерата преди "доминирането на американската енергия" при Тръмп и паническото бягство на ЕС от руския газ, желанието за доставки на американски втечнен газ не беше популярно от двете страни на Атлантика.
Американските производители искаха да задържат ползите от шистовата революция за себе си. А в Западна Европа поне, концепцията "промяна чрез търговия" (Wandel durch Handel), която стои в основата на германската външна политика, удобно съвпадаше с икономическите изгоди от евтиния руски газ.
"Германците, французите, италианците, австрийците, всички от Западна Европа бяха доволни от статуквото", казва Хъчисън с акцент на фермер от Айдахо. Но страни като Литва, Полша и Чехия "осъзнаваха своята уязвимост. И като бивши съветски сателити, разбираха риска, пред който са изправени."
Руският газ винаги ще печели в ценово отношение, като се имат предвид допълнителните разходи за американския LNG:
- втечняване,
- транспортиране през Атлантика,
- регазификация.
Но за страни като Литва си струвало да платят по-висока цена, защото това бил газ от съюзник, казва Пайът, и защото "те имаха място на първия ред" при руската анексия на Крим през 2014 г.
Тогавашният външен министър на Полша Радослав Шикорски отчаяно искал да се измъкне от зависимостта от Русия. "Това е сто процента обяснението", казва Пайът. "Съседите осъзнаха, че Украйна е преградата, която ще предпази Източна Европа от реваншистката руска програма, която далеч надхвърля Украйна."
И така, Хъчисън лесно успява да убеди тези страни да се включат в инициативата за американски LNG. В началото на 2014 г. той създава организацията LNG Allies като публичен образ на групата за натиск. Началното финансиране идва от две търговски организации: вече несъществуващата America's Natural Gas Alliance и Американския петролен институт (API), който потвърждава, че е финансирал инициативата в миналото.
Хъчисън твърди, че LNG Allies никога не е получавала средства от чужди правителства, въпреки че Хърватия, Литва и Чехия са имали представители в консултативния ѝ съвет. Подадена декларация по Закона за регистрация на чуждестранни агенти от 2014 г. твърди, че групата е получавала чуждестранна подкрепа, но според Хъчисън това било "неточно" твърдение, направено в очакване на средства, които така и не дошли.
Натискът от всички страни дава резултат: през 2016 г. първият LNG танкер отплава от терминала на Cheniere Energy в Луизиана. Оттам шлюзовете се отварят: САЩ тръгват от нулата и до 2023 г. се превръщат в най-големия износител на газ в света.
LNG Allies се преориентира и расте заедно с индустрията. От група посолства във Вашингтон, лобиращи пред американското правителство, организацията се превръща в глобална браншова асоциация, насърчаваща износа на американска енергия по целия свят.
Хъчисън редовно организира закрити срещи, на които американски енергийни ръководители и европейски купувачи сключват нови сделки, неизменно скрепявани с тостове с ликьор. Той казва, че сред членовете му има "няколко големи производители на природен газ", въпреки че според него организацията му "по вашингтонските стандарти е по-скоро дребен играч".
Междувременно американската правителствена дипломация преминава в настъпление в подкрепа на LNG. Последователни администрации на САЩ оказват натиск върху страните от ЕС да разширят капацитета на пристанищата си за приемане на газ.
Европейските правителства възприемат това като частично офанзива на ухажване, частично предложение, което не могат да откажат.
"Те не плащат за нищо. Това е забавното", казва бившият министър на околната среда на България Юлиян Попов, описвайки модел, който според него се е повтарял многократно в България и други страни. "Първо, посланикът идва и провежда един доста по американски дипломатически разговор. Трябва да направите това. И онова. И толкова."
След това, разказва Попов, високопоставени представители на администрацията посещават страната, а накрая енергийният министър получава покана да посети американски газови съоръжения.
"Не казвам, че го заключват и го бият. Но му показват технологии. Казват му, че това трябва да се случи", допълва той. "Оказват натиск на много различни нива."
Въпреки по-екологичната реторика на Джо Байдън и временното замразяване на изграждането на нови терминали за износ на LNG, натискът за строеж на още съоръжения не е отслабвал.
"Това изобщо не се е променило", казва Попов. "Посланието е: "Купувайте нашия LNG."
Планират се все повече терминали. Според мозъчния тръст Ember, от 2015 г. насам вносът на LNG в Централна и Източна Европа е нараснал 12 пъти. През следващите пет години капацитетът на терминалите в региона ще се удвои, а още проекти са в процес на обсъждане. Анализаторите предупреждават, че капацитетът на доставки скоро може да надхвърли търсенето, което намалява.
Хъчисън, заедно с Атлантическия съвет и няколко европейски лобистки групи, изиграва поддържаща роля. През 2018 г. Центърът за публична почтеност съобщава, че LNG Allies работи по програма с Американската агенция за търговия и развитие (USTDA) за насърчаване изграждането на газова инфраструктура в световен мащаб.
Хъчисън разглежда възможното завръщане на Тръмп в Белия дом като шанс за ускоряване на темпото. В протокола от заседание на "Работната група с посолствата" към LNG Allies от април, разпространен от климатичната НПО ARIA и споделен с Politico, се казва, че инициативата на USTDA ще бъде рестартирана "с очаквана съществена подкрепа от САЩ".
NEW POST: "Quarterly report: Record LNG imports drive the European wholesale gas market".
— Global LNG Hub (@Global_LNG) July 30, 2025
Available to members for download here: ➡️https://t.co/lN8BJB5V2L #LNG pic.twitter.com/3E9WAk07Gj
- Тръмп отново ухажва Източна Европа
Както се очакваше, любовното ухажване на Тръмп към Централна и Източна Европа започна отново през януари.
Това е част от континента, която винаги е била по-благосклонна към него. Тамошните лидери не носят със себе си отминалото усещане за глобална мощ като френските или германските си колеги. Те управляват най-бързо растящите икономики в Европа, обикновено са отворени за бизнес и по-малко загрижени за екологични въпроси. Някои дори демонстрират открито симпатии към MAGA движението.
Едно от основните послания на новата администрация към Източна Европа, наред с подкрепата за LNG, е призивът да се отхвърлят климатичните регулации от Брюксел.
Фокусът е върху приетата през 2024 г. регулация на ЕС, която може да наложи глоби на вносителите на газ, ако не намалят метановите си емисии. САЩ настояват за различни изключения, както публично, така и по време на текущите търговски преговори с Брюксел.
През април, по време на първото си задгранично пътуване, енергийният министър Крис Райт пристигна във Варшава, където разкритикува "отгоре-надолу диктатите" на Брюксел относно климата. Той внуши на страни, които още помнят комунистическото управление, че зелените политики може би са претекст за възстановяване на централизирания контрол.
"С радост ви каним да се присъедините към нас в отбора на енергийната свобода и просперитета за гражданите", каза той.
В същото време Хъчисън и LNG Allies тихомълком убеждават страните от ЕС да смекчат правилата за метана. На заседание на "Работната група с посолствата" на 3 април, създадена от европейски дипломати и Хъчисън, се обсъждат "съвместни усилия" с европейски организации от петролната и газовата индустрия за "разрешаване на предизвикателствата" пред американските компании при спазване на новата регулация, според протоколи, споделени с Politico от ARIA.
Имейли от газови лобисти до делегацията на ЕС във Вашингтон показват новия подпис на LNG Allies, заиграващ се с любимия лозунг на Тръмп за енергията и процеса на втечняване на газа: "Chill, Baby, Chill!"
"Ние не сме критикували целта на ЕС да регулира метана", казва Хъчисън, но добавя, че регулацията е зле замислена. "Изглежда е разработена без никакво реално разбиране как функционира газовата система в САЩ."
В бележка от юни седем правителства, България, Чехия, Гърция, Унгария, Румъния, Словакия и Словения, искат от Европейската комисия да облекчи изискванията към компаниите за докладване на емисиите си от метан.
"Не бих се изненадала, ако този документ е написан от изкопаемата индустрия", казва Юта Паулус, евродепутат от Зелените.
Хъчисън отрича да е замесен. Но когато Politico го пита дали подписалите държави са резултат от десетилетно култивиране на региона, той отговаря: "Разбира се, че мисля така."
For far too long, politics surrounding climate change have shrunk your life possibilities and put American businesses at risk.
— Secretary Chris Wright (@SecretaryWright) July 29, 2025
That ends now under President Trump! pic.twitter.com/OKwMCzBdma
- Тръмп в сблъсък с реалността
Ако Тръмп търси пример за успеха на своята доктрина за "доминиране чрез американска енергия", Европа би била перфектният кандидат.
След като източният фланг на ЕС отвори вратите, руската инвазия в Украйна обедини континента около американската енергийна орбита. Чрез програмата "проекти от общ интерес" ЕС наля милиарди в изграждането на газопреносна мрежа, която свързва множество LNG терминали с Централна и Източна Европа.
На 8 май посланичката на ЕС в САЩ Йовита Нелюпшене връчи на Хъчисън наградата "Трансатлантически мост", признание от всички страни в ЕС за "неговите неуморни усилия за изграждане на по-силен пазар на втечнен природен газ между ЕС и САЩ".
"Вече не виждам никакви различия между Източна и Западна Европа", казва Хъчисън. Спомня си с усмивка посещението си в Тексас през март заедно с новия еврокомисар по енергетиката Дан Йоргенсен, който до миналата година беше министър на климата на Дания.
А през изминалия уикенд, когато Тръмп се срещна с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за да финализират търговското споразумение, основният му приоритет бил, според американски официален представител, "да убеди Европа да спре да купува руска енергия" и "да купува от нас".
"И те се съгласиха", добавя представителят. "Това е пълна промяна… и ангажимент да се купува от Америка."
Твърди се, че в началото Тръмп поискал от фон дер Лайен ангажимент за закупуване на американска енергия за 1 трилион долара през мандата му, но накрая се договорили за 750 милиарда (250 милиарда годишно).
Но тези числа са необвързващи, хиперболични и нереалистични. За да се достигне тази сума, САЩ трябва да пренасочат целия си енергиен износ към ЕС, дори да намерят още 50% отгоре. А ЕС ще трябва почти изцяло да се откаже от други външни доставчици (включително по-евтините) и да утрои вноса си от САЩ.
И това при условие, че Европа изобщо разполага с необходимата инфраструктура, за да поеме толкова гориво, което не е така. Освен това частните компании не могат да бъдат задължени да следват политически решения.
Задкулисно, както във Вашингтон, така и в Европа, експерти твърдят, че именно самият Тръмп излага на риск трансатлантическата хармония, включително LNG търговията, която през 2024 г. възлиза на 20,3 милиарда долара (по данни на платформата Kpler) и съставлява 53% от всички американски LNG експорти.
Общата непредсказуемост на Тръмп като партньор, митата, склонността към заплахи, откритото пренебрежение към ЕС, кара европейците да се колебаят дали да заменят зависимостта от един автократ с друга.
Въпреки натиска от страна на Тръмп, повечето купувачи в ЕС отказват да подписват дългосрочни договори с американски компании, на фона на спадащо търсене на газ в континента и увеличаващо се предлагане от алтернативни доставчици като Норвегия и Катар.
Италианската компания ENI и базираният във Вирджиния износител Venture Global нарушиха тази тенденция през юли, като подписаха 20-годишен договор за доставка на LNG за ЕС. Анализатори критикуваха сделката, като я определиха като отражение на политическите приоритети на италианското правителство, а не на пазарната реалност. Малко по-рано Venture подписа подобен договор с германската компания Securing Energy for Europe.
Според Хъчисън LNG Allies не са участвали пряко в сделката с ENI. Но Дъглас Хенгел, старши консултант към LNG Allies, някога е бил заместник-ръководител на американското посолство в Рим. Той "познава хората в ENI", казва Хъчисън, и "никога не пропуска възможност да им отправи предложение".
Допълнително напрежение идва от вътрешните противоречия в администрацията по въпросите на енергетиката и Европа. Според източници на Politico, има два лагера: представители на Белия дом, които искат да приоритизират мирно споразумение, и членове на Съвета за енергийно доминиране на САЩ, като енергийния министър Крис Райт и министъра на вътрешните работи Дъг Бъргъм, които предупреждават, че мирен договор, допускащ руски газ в Европа, ще отмени напредъка на американската LNG индустрия.
Например, едно мирно споразумение, договорено от Тръмп, може да включва отмяна на санкциите на САЩ срещу руския LNG.
"Това би било все едно администрацията на Тръмп да натрапи руския газ в гърлата на европейците", казва лице, запознато с вътрешните обсъждания. "Европейците отговарят с категорично "не". Те се гордеят с постигнатото през последните три години, откъсването от руския газ."
Посланието от Брюксел е, че рестарт на енергийните отношения с Русия е недопустим. Европейската комисия дори предложи поетапно прекратяване на руския газ до 2028 г., въпреки че приятелски настроените към Москва Словакия и Унгария възпрепятстват този план.
Балтийските страни, Латвия, Литва и Естония, както и Полша и северните страни, са сред най-силните поддръжници на дългосрочно прекъсване на руската зависимост. Макар че Тръмп може да изпраща противоречиви сигнали, Централна и Източна Европа активно работят, за да запазят широко отворени вратите за американската енергия. Игнаций Немчицки, държавен секретар и главен съветник на полския премиер Доналд Туск, заявява, че предложената забрана от ЕС за руския газ се дължи на "нашия натиск".
"Ние настояваме да се сложи край на зависимостта от Русия", казва Немчицки. "Ако можем да получаваме евтин LNG от САЩ, още по-добре."
Но съществува усещане, че връщането към старите навици може да се окаже твърде изкушаващо за индустриално изнемогващите сили на ЕС. В Германия, която се опитва да съживи промишлената си база, някои политици вече намекват, че биха приветствали връщането на руския газ, въпреки че канцлерът Фридрих Мерц категорично го отхвърля.
You just watched the total capitulation and submission of Ursula von der Leyen and the European Union
— CaptKyle Patriots The Great (@CaptkyleG) July 27, 2025
Reporter asks Trump if he could do better than the 15% tariff rate on the EU.
—— President Trump, with a stone cold face says, “NO…”
Ursula says…
“It’s about rebalancing…… pic.twitter.com/k2ekoI8oxA
- Война на светогледи
Сблъсъкът между ЕС и САЩ заради санкциите срещу руския LNG е само един фронт в по-широката битка между различни политически философии относно бъдещето на енергетиката и ролята на правителството.
"Това не е просто спор за LNG", казва европейски дипломат, пожелал анонимност. "Става дума за разминаване в мирогледите. Европа се стреми към зелена трансформация, базирана на пазарни правила и правила за конкуренцията. САЩ залагат на национален интерес, индустриална политика и глобална доминация."
Новите регулации на ЕС за LNG, които вероятно ще влязат в сила през 2026 г., ще изискват от вносителите да докладват въглеродния отпечатък на целия цикъл на втечнения природен газ, от добива до изгарянето. Това представлява пряка заплаха за американския LNG, който се добива чрез фракинг и има по-високи нива на метанови емисии.
ЕС също така планира да включи LNG в така наречения Механизъм за въглеродно коригиране на границата (CBAM), който ще облага с мита вносните въглеродно-интензивни продукти. Това би могло да повиши цената на американския LNG на европейския пазар и да направи доставките от други региони, като Катар или Алжир, по-привлекателни.
В този контекст редица американски представители настояват, че политиките на ЕС са насочени именно срещу САЩ, дори ако са представяни като "климатично неутрални". В разговори с Politico някои от тях посочват, че в ЕС "се говори за диверсификация", но в действителност се изграждат регулации, които да изтласкат американската продукция от пазара.
"ЕС иска евтин газ, но само ако идва от етично чисти източници", казва бивш американски търговски представител. "Но няма нищо етично в това да предпочетеш Катар пред Тексас."
Според анализатори, това напрежение допълнително ще се засили, ако Тръмп се върне на власт. Те прогнозират, че той ще използва търговски мерки, включително мита и квоти, за да накаже ЕС заради "екологичен протекционизъм".
Въпреки това, енергийното сътрудничество между САЩ и ЕС остава стабилно в настоящето. Дългосрочната тенденция сочи, че двете страни са по-свързани от всякога, благодарение на инфраструктура, инвестиции и споделени цели за енергийна сигурност.
Но въпросът дали тази връзка ще устои на геополитическия натиск и промяната в политическото лидерство остава отворен.
Както казва един висш европейски представител:
"Ние искаме американски газ. И се нуждаем от него. Но няма да приемем да ни го натрапват с политически ултиматуми. В крайна сметка, Европа ще решава сама откъде и какво да купува."
