Ф ренското правителство е проучило възможностите за блокиране на социални мрежи и дори на мобилния интернет в определени райони по време на протестите миналата събота, 24 октомври. Този ход е бил част от опит за предотвратяване на координацията между участници в безредици, но е повдигнал сериозни въпроси относно техническата осъществимост и страничните ефекти.
В седмицата преди 24 октомври френското вътрешно министерство е било в контакт с телекомуникационни оператори, за да проучи начини за прекъсване на достъпа до социални мрежи или мобилен интернет в конкретни зони. Това съобщава Politico, позовавайки се на два източника, запознати с плана – държавен служител от кабинета на министър-председателя и служител на телекомуникационна компания.
Директна намеса на премиера
Кулминацията на тези усилия е било писмо от министър-председателя Себастиан Льокорню, в което той директно е поискал от френските телекомуникационни оператори да бъдат в готовност да блокират достъпа до TikTok, Instagram, Snapchat и X. Съществуването на писмото първоначално беше разкрито от френското дигитално издание Blast. Служители от кабинета на Льокорню, както и от министерствата на технологиите и вътрешните работи, не са отрекли пред Politico съществуването на този план или на писмото.
Основната мотивация на правителството са били опасенията, че сцените на насилие от 17 октомври могат да се повторят или ескалират през следващия уикенд. В крайна сметка тези страхове не се оправдаха и на 24 октомври бяха регистрирани значително по-малко инциденти.
Технически и социални пречки
„Това, което те искаха преди всичко, беше да блокират комуникационните канали, които позволяват на бандите да се срещат и организират“, казва служителят на телекомуникационна компания, пожелал анонимност. Подобна мярка обаче би попречила и на мирните протестиращи да комуникират. Оказва се, че блокирането на достъпа до социални мрежи в целенасочена зона, като например конкретен квартал, не е технически възможно.
Пълното спиране на мобилния интернет би предизвикало сериозни смущения в други ключови услуги като мобилни плащания, устройства за видеонаблюдение и спешни комуникации. Според служителя от кабинета на премиера, правителството е обмисляло и по-малко радикално решение – деактивиране на функциите за показване на геолокация, „за да се предотвратят събирания на хора, които не се познават например“.
По-широк законодателен контекст
Тези обсъждания се случват на фона на по-широк дебат в парламента относно законопроекта, известен като „който чупи, плаща“. Той предвижда хората, които „съзнателно са участвали“ в безредици, да носят финансова отговорност, независимо дали самите те са причинили материални щети.
Същият законопроект изисква от платформите да премахват в рамките на 24 часа съдържание, което подбужда към физическо или сексуално насилие, кражба или унищожаване на имущество, когато то може да причини сериозно нарушение на обществения ред. За съдържание, насърчаващо въстание, срокът е един час.
Други законодатели предлагат и по-строги мерки, вариращи от проследяване на нарушители чрез алгоритмично видеонаблюдение до санкциониране на онлайн пазари, които не успяват да предотвратят продажбата на откраднати стоки. Това показва, че обсъжданият план за блокиране на мрежите е част от по-голяма тенденция към затягане на контрола в дигиталното пространство в отговор на обществени безредици.
Добави ни в предпочитани източници в Google
