- Индийски военен началник потвърди за „продължаващи“ сблъсъци с китайската армия в североизточния щат Аруначал Прадеш, въпреки скорошната дипломатическа среща на върха.
- Конфликтът е вкоренен в немаркирана граница с дължина 3488 км, датираща от британската колониална епоха, която Пекин отказва да признае.
- Напрежението представлява сериозно политическо предизвикателство за индийския премиер Нарендра Моди, поставяйки под въпрос неговия имидж на „силен лидер“.
Въпреки неотдавнашния дипломатически диалог на най-високо ниво между Ню Делхи и Пекин, индийските въоръжени сили са въвлечени в множество продължаващи сблъсъци с китайската армия по спорната хималайска граница. Тези инциденти не само подкопават усилията за нормализиране на отношенията, но и поставят под сериозен вътрешнополитически натиск правителството на премиера Нарендра Моди.
Новината идва на фона на знакова среща между китайския президент Си Дзинпин и индийския премиер Нарендра Моди по време на срещата на върха на БРИКС в Ню Делхи миналия месец – първото посещение на Си в Индия от седем години. Тази среща беше възприета като стъпка към предпазливо затопляне на отношенията, отчасти мотивирано от общите им притеснения относно търговската война, водена от САЩ. Въпреки това, реалността на терен изглежда драстично различна.
Разкритията за напрежението бяха направени от Шатруджит Капур, генерален директор на индо-тибетската гранична полиция (ITBP), паравоенната сила, охраняваща границата с Китай. В изявление от края на миналата седмица, цитирано от „Ал-Джазира“, той заяви, че сблъсъците в североизточния щат Аруначал Прадеш „все още продължават“. Тези коментари потвърждават по-ранни доклади от местни граждански групи, които още преди четири месеца алармираха, че китайските сили все по-често навлизат в индийска територия и блокират достъпа на индийски патрули до ключови точки.
Изстрели на индийско-китайската граница за първи път от 50 години
В отговор на изявленията на Капур, говорителят на индийското външно министерство Рандхир Джайсвал коментира, че „ситуацията в граничните райони между Индия и Китай се нарушава от време на време, когато китайските сили се отклоняват от установените патрулни маршрути“, без обаче да даде подробности за текущите инциденти. Правителството на Моди все още не е потвърдило официално естеството на напрежението, придържайки се към по-общи критики към Китай.
Всеки подобен инцидент има дълбоки исторически корени. Спорът между Индия и Китай произтича от граница, начертана от британците, известна като линията „Макмеън“. През 1914 г. Британска Индия и Тибет подписват Конвенцията от Симла, която демаркира границата им. След независимостта си през 1947 г. Индия приема тази линия за своя граница с Китай. Пекин обаче, под комунистическо управление от 1949 г., отхвърля споразумението с аргумента, че не е участвал в преговорите.
Китай предявява претенции към целия щат Аруначал Прадеш, който нарича „Южен Тибет“ или „Зангнан“. Освен това Пекин контролира Аксай Чин, част от спорния регион Кашмир. През 1962 г. двете страни се съгласяват да третират Линията на действителен контрол (LAC) като своя де факто граница, докато преговарят за по-широките си различия. Тези различия обаче никога не са преодолени, превръщайки временната граница в постоянен източник на напрежение.
Сегашните сблъсъци се случват шест години след смъртоносната конфронтация в долината Галван в Ладак през юни 2020 г., когато най-малко 20 индийски войници загинаха в ръкопашен бой. Китай по-късно призна за четирима загинали свои военнослужещи. Въпреки сателитни снимки и множество доклади, сочещи, че Китай е поел ефективен контрол над части от спорна територия след този сблъсък, правителството на Моди отказва да признае загуба на земя.
Светът се размина с ядрена война
Този инцидент постави премиера Моди в трудна позиция, като опозицията го обвини в непрозрачност и лошо управление на кризата. Противоречията между официалните изявления на външното министерство и твърденията на самия Моди, че „никой не е влизал на наша територия“, предизвикаха остри критики. Според Практин Донти, старши анализатор в базираната в Брюксел Международна кризисна група, граничното напрежение на фона на дипломатическото затопляне изглежда е „част от модел“ и „вероятно тактика за натиск от страна на Пекин“.
Въпреки съществуването на официални канали за комуникация като Работния механизъм за консултации и координация по въпросите на индийско-китайската граница (WMCC), продължаващите сблъсъци показват, че тези дипломатически усилия не са елиминирали напрежението. Според Б. Р. Дийпак, професор по китаистика в университета „Джавахарлал Неру“ в Делхи, „срещите на военно или местно ниво могат да осигурят временно облекчение и да помогнат за предотвратяване на ескалация, но те не могат сами по себе си да доведат до трайно решение“.
Местният лидер на опозиционната партия „Конгрес“ в Аруначал Прадеш, Босирам Сирам, твърди, че китайските войски са навлезли на близо 50 километра навътре в индийска територия в отдалечения район Горна Субансири. „Можете да видите [китайската] армия. Те са на върха на планините, докато ние сме долу“, добавя Сирам, описвайки тактическото предимство на китайските сили. Началникът на ITBP Капур също предупреди, че военните способности на Китай на границата са се подобрили, което поставя индийските сили в неизгодна позиция.
Докато дипломатическите жестове продължават, реалността по хималайската граница остава напрегната и непредсказуема. В отсъствието на ясни политически насоки и координиран отговор от двете столици, всякакви договорености на местно ниво ще останат крехки. За премиера Моди това означава постоянен тест за неговия имидж и способността му да балансира между реториката за национална сигурност и сложната геополитическа реалност в отношенията с могъщия си съсед.
Добави ни в предпочитани източници в Google
