А мериканските действия във Венецуела, довели до залавянето на президента Николас Мадуро и неговата съпруга в събота, издирвани от САЩ по обвинения в наркотероризъм породиха разнородни коментари в Италия, чиято лидерка Джорджа Мелони е смятана за близък съюзник на Доналд Тръмп.
Събитията във Венецуела и реакцията на Мелони на тях породиха и разделение между десницата и левицата в Италия, обобщават италиански медии, сред които АНСА, „РАИ Нюз“, „Фолио“ и „Соле 24 оре“.
Първата реакция на събитията дойде в събота от дипломат номер едно на Италия Антонио Таяни, който е и вицепремиер в кабинета на Мелони и същевременно е и лидер на десноцентристката партия „Форца Италия“. Той заяви, че Рим следи развитието на ситуацията във Венецуела, като е насочил по-специално вниманието си върху италианската общност в тази страна, предаде АНСА и припомни, че според данни на посолството на Италия в Каракас във Венецуела има около 160 000 италианци, повечето от които са с двойно гражданство.
Привечер дойде реакцията на самата Мелони, публикувана в пост в акаунта ѝ във Facebook.
"Проследих ситуацията във Венецуела още от началото на събитията. Италия заедно с основните й международни партньори никога не е признавала самопровъзгласената изборна победа на Мадуро, като е осъждала актовете на репресия от страна на режима и винаги е подкрепяла аспирациите на венецуелския народ за преход към демокрацията", казва Мелони в поста във Facebook.
Тя добавя, че "в съответствие с историческата позиция на Италия правителството смята, че външните военни действия не са пътят за слагане на край на тоталитарните режими, но в същото време възприема за легитимна една намеса от отбранително естество срещу хибридни атаки срещу собствената ѝ сигурност, както е в случая с държавни образувания, които подхранват и благоприятстват наркотрафика".
"Продължаваме да следим с особено внимание положението на италианската общност във Венецуела, чиято сигурност представлява абсолютен приоритет за правителството", заключава Мелони в поста си.
Паралелно с това от канцеларията на италианския премиер Джорджа Мелони публикуваха същото изявление, като в него имаше добавен абзац, че италианското правителство призовава за бързо освобождаване на гражданите на западни държави, които все още се намират във венецуелски затвори.
В неделя вечерта стана ясно, че Мелони е провела и телефонен разговор с венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо, съобщиха италиански медии. В хода на разговора двете са обсъдили перспективите за мирен и демократичен преход във Венецуела, се казваше в съобщение от канцеларията на Мелони. Двете лидерки са постигнали съгласие, че това, че Мадуро вече не е на власт отваря една нова глава на надежда за народа на Венецуела, който ще може отново да се радва на основните принципи на демокрацията и на върховенството на закона, се казваше още в съобщението от канцеларията на Мелони.
Днес след това дипломат номер едно на Италия Таяни заяви, че управляващите в Италия вярват, че военната интервенция не е за предпочитане при разрешаване на проблемите, но че американската интервенция във Венецуела е била легитимна, предвид заплахата, която американците са долавяли откъм тази страна. Таяни добави, че това ще проличи много ясно по време на процеса срещу Николас Мадуро.
„Наркотрафикът е също инструмент за нападение срещу други държави. От тази гледна точка намесата в защита на собствената сигурност е легитимна. Нека сега работим за демократичен преход, за върховенството на закона. Малцина през последните години осъдиха диктатурата на Мадуро. Ние винаги го правихме. Другите подценяваха режима на Мадуро. Днес Венецуела е по-свободна“, допълни италианският външен министър, цитиран от АНСА.
Той каза освен това, че Италия прави „възможното и невъзможното“, за да освободи Алберто Трентини, италиански хуманитарен служител, който вече от повече от година е задържан във Венецуела по обвинения за заговор. Таяни изрази надежда, че диалогът с Делси Родригес, която сега е временно изпълняващ длъжността президент на Венецуела, ще улесни връщането на италианеца в родината му и подчерта, че Трентини не е навредил по никакъв начин на Венецуела.
Таяни също така припомни в радиоинтервю, че Италия трябва да гарантира сигурността на италианската общност във Венецуела и освобождаването на италиански политически затворници във венецуелски затвори. Той каза, че става дума за общо 20 души, които са зад решетките, без да са извършили нещо нередно.
На въпрос дали може да има глобална ескалация след американската операция за арест и извеждане на Мадуро от Венецуела, Таяни заяви, че Венецуела е специален случай. Той добави също, че Европейският съюз трябва да заеме твърда позиция срещу заявеното от Тръмп желание да анексира Гренландия. „Тези въпроси трябва ясно да се разграничават. Трафикът на наркотици е специфичен проблем и засяга онази част от Латинска Америка – от Венецуела до Колумбия, в която има терористи, които се въоръжават благодарение на наркотрафика“, каза Таяни в отговор на въпроса дали американската военна намеса във Венецуела може да предизвика ескалация и в други международни сценарии, като например сценарий образно казано с участието на Китай в Тайван. „Ще видим какви са реалните намерения на Доналд Тръмп по отношение на Гренландия“, но ЕС трябва да заеме собствена позиция и да гарантира независимостта на територия, която е част от датската корона“, изтъкна дипломат номер едно на Рим.
В по-общ план всички тези събития в една променяща се международна среда трябва да доведат до засилване на европейската сигурност, нещо което е било мечта и на четирикратния италиански премиер Силвио Берлускони, припомни Таяни. „Сега се правят стъпки към по-голяма координация, но според мен ни е нужна европейска отбрана, което е нещо повече от координация. Трябва да укрепим сигурността и отвъд чисто отбраната, като например киберсигурността“, заяви Таяни.
През това време Тръмп заявил, че страната му вече контролира Венецуела и нейните нефтени интереси, докато новият временен президент на Венецуела, досегашната вицепремиерка на Мадуро - Делси Родригес, заяви, че сваленият президент все още е легитимен ръководител на страната, припомня АНСА. Тръмп предупреди Родригес, че може да я сполети по-лоша съдба от тази на Мадуро, ако тя не прави правилните неща. Той освен това отхвърли идеята Мачадо да ръководи ново управление във Венецуела. Тук „Вашингтон пост“ коментира, че Тръмп така и не е простил на Мачадо, че тя спечели миналата година Нобеловата награда за мир, която той така силно желаеше.
Американският държавен глава също така на няколко пъти каза, че иска Гренландия и намекна, че Колумбия, Мексико и дори Куба могат да бъдат следващите цели на Вашингтон. Той отправи и предупреждение към Иран, отбелязват Франс прес и АНСА.
А Делси Родригес в първото си официално послание като временен президент на Венецуела след залавянето на Мадуро се обърна към Тръмп, призовавайки го да „работят заедно“ и апелирайки за уважителни отношения между двете страни, характеризиращи се с „мир и диалог, а не война“. „Ние контролираме Венецуела“, предупреди обаче американският президент, обобщава АНСА.
На фона на това развитие на нещата в Италия партията на Мелони застана зад мнението на лидерката си. Докато крайната десница „Лига“ на вицепремиера Матео Салвини изчака почти цял ден, преди да заеме позиция. Мълчанието накрая беше нарушено в неделя от Салвини с негова публикация в социалните мрежи. В нея той каза, че „никой няма да изпитва носталгия по Мадуро, отговорен за това, че в продължение на години е държал народа си гладен и потиснат“. Но Салвини подчерта, че за „Лига“ „главният път за решаване на международните спорове и за прекратяване на текущите конфликти трябва отново да бъде дипломацията, зачитаща правото на народите да решават собственото си бъдеще“.
Във Facebook евродепутатът от „Лига“ Роберто Ваначи пък използва повода да нападне ЕС, който според него третира по различен начин украинците и венецуелците: „Сега Фон дер Лайен ще замрази ли американските финансови активи в Европа и ще предложи ли общ европейски дълг от 90 милиарда, за да изпрати оръжия на Венецуела?“, каза той, визирайки замразените руски активи в ЕС и общият дълг от 90 милиарда евро, на който страните членки на ЕС се съгласиха, за да отпуснат помощ за Украйна за идните две години.
От редиците на опозицията лидерката на Демократическата партия Ели Шлайн заяви, че „военната акция на Тръмп във Венецуела представлява агресия срещу една суверенна държава, която открито нарушава международното право. „Нашата Конституция е ясна - тя отхвърля войната като средство за уреждане на спорове“, заяви Шлайн и подчерта, че Демократическа партия винаги е осъждала бруталния режим на Мадуро и неговите репресивни действия“, но, че „военната атака на Тръмп няма никаква правна основа и рискува да легитимира други едностранни действия, които могат да породят допълнителни конфликти и хаос на регионално и глобално равнище“, предаде АНСА.
На същата позиция беше и председателят на „Движение 5 звезди“ и бивш двукратен премиер на Италия Джузепе Конте. „Американската агресия срещу Венецуела няма никаква правна основа. Изправени сме пред явно нарушение на международното право, което утвърждава надмощието на по-силния и по-добре военно оборудвания“. Бившият премиер допълни, че „само по себе си нелибералният характер на едно управление не може да служи за оправдание на нападение срещу една суверенна държава“
Никола Фратояни и Анджело Бонели, двамата лидери на опозиционната партия „Съюз Зелени Левица“ определиха военната атака в Каракас като „изключително тежка и неприемлива“. А от проевропейското движение „Повече Европа“ предупредиха, че „атаката, при която са били използвани въоръжени сили в центъра на Каракас, рискува допълнително да разклати и без това крехките международни баланси и да тласне света към още по-опасна низходяща спирала“.
В отговор на коментарите от страна на левицата сенаторът от „Италиански братя“ Джани Роза заяви, че левите в Италия винаги са на погрешната страна на историята. „Убеден съм, че 15 800 политически затворници на режима на Мадуро, 1652 жертви на изтезания, 7,7 милиона венецуелци, принудени да напуснат страната си, над 300 граждани, убити по време на мирни протести и 66% от населението, нуждаещо се от хуманитарна помощ, се питат защо, докато те празнуват, докато целият венецуелски народ празнува, в Италия леви организации, партии и синдикати протестират срещу ареста на Мадуро от страна на американското правителство. На италианската левица не ѝ пука, че правителството на Мадуро е отговорно за сериозни нарушения на човешките права, за репресия на политическите дисиденти, за произволни арести и за икономическа и социална криза, която е принудила милиони венецуелци да напуснат страната си“, заяви Роза. Той каза, че сега левицата в Италия от пропалестинска се е превърнала в промадуровска и „изисква освобождаването на един човек, който е задушил един народ, извършил е престъпления и е съсипал една страна, която е сред най-богатите в света на природни ресурси.
Някои от гореспоменатите политици от левицата не се ограничиха само до темата за Венецуела, но започнаха да коментират и изказванията на Тръмп за поемане на контрол върху други територии. Фратояни заяви, че мълчанието на правителството на Мелони относно изблиците на Тръмп за превземане на Гренландия е „потресаващо“. „Срещу новите заплашителни изблици на един луд, който, незадоволен от акта на международно пиратство срещу Венецуела и срещу международното право, сега иска да завземе и Гренландия, се наблюдават силни реакции от правителства из цяла Европа. Мълчанието на Италия обаче е потресаващо. Наистина ли правителството на Мелони смята, че да бъдеш глупав слуга на Тръмп е в национален интерес?“, попита Фратояни. И добави, че по този начин управляващата десница позори Италия, а италианците не заслужават това.
Бонели пък каза, че международната ситуация е изключително сериозна и италианският парламент трябва да бъде свикан спешно. "Доналд Тръмп се държи като пират, като бандит, който заплашва да нахлуе в суверенни държави - от Мексико през Колумбия до Гренландия, която принадлежи на Дания и следователно на Европейския съюз. Свидетели сме на изграждането на нов геополитически ред, основан на военна сила и заплахи, в открито нарушение на международното право. Връща се колониалната логика на най-силния. Срещу този сценарий Джорджа Мелони дори подкрепя предполагаемата легитимност на интервенция във Венецуела. Но тази интервенция няма нищо общо с демокрацията, която е отговорност на народа, тук става въпрос за петрол и контрол върху ресурсите“, заяви Бонели. И добави, че „Италия не може да мълчи и да става васал на тези, които искат да преуравновесят глобалния баланс на силите с оръжие. Нужна ни е ясна европейска позиция в защита на международното право и срещу всяка логика на инвазия и подчинение“. Опозиционният лидер призова Мелони да се яви в парламента и да говори за ситуацията във Венецуела пред депутатите.
Очертава се темата за Венецуела да бъде засегната по време на годишната пресконференция на Мелони, която ще бъде в петък. Мелони винаги е казвала, че изборите през 2024 г. във Венецуела не са легитимни и че легитимен президент е този, за когото тогава венецуелската опозиция заяви, че е победил в изборите, а именно Едмундо Гонсалес Урутия. Не това е обаче мнението на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, който в интервю за Си Би Ес в неделя намекна, че след като изборите през 2024 г. са смятани за нелегитимни, то няма как явилите се на тях кандидати да са постигнали легитимна победа. Но Рубио изрази адмирации и към Горсалес Урутия и към Мачадо, докато Тръмп сякаш отхвърли идеята Мачадо да бъде лидер във Венецуела.
Според „Уолстрийт джърнъл“ в доклад на ЦРУ е била направена оценка, че венецуелската опозиция би имала трудности да ръководи временно правителство във Венецуела. Това може би обяснява първите действия на Тръмп и неговата администрация след отстраняването на Мадуро, а именно за изчакване да се види какво ще направи временната президентка на Венецуела Делси Родригес, към която Тръмп и Рубио вече отправиха предупреждение, че съдбата й ще зависи от това дали прави правилните неща, които не вредят на американските интереси.
На следващия ден след американската операция в Каракас Тръмп представи дълъг списък с потенциални бъдещи завоевания, но най-вероятната цел на неговата администрация ще бъде Гренландия, заяви пред Франс прес Асли Айдинтасбас, изследовател от мозъчния тръст Институт Брукингс. Датският премиер Мете Фредериксен отговори на Тръмп с предупреждение, че всека опит да се завземе Гренландия със сила може да означава край на Атлантическия алианс, в който членува и Дания. Но вместо военна намеса Вашингтон може да реши да увеличи дипломатическия натиск върху европейските си съюзници, например чрез настояване за провеждане на референдум в Гренландия. Или пък да предложи сделка, която да се стори изгодна на гренландските власти, както написа "Икономист", визирайки, че става дума за споразумение, като тези които в момента САЩ имат с малки държави в Тихия океан - Микронезия, Маршаловите острови и Палау. Съгласно споразуменията с тях САЩ гарантират финансова подкрепа на тези страни, а те от своя страна прехвърлят на Вашингтон решаването на въпросите, свързани с отбраната, като запазват вътрешното самоуправление.
Освен Гренбандия Тръмп вече е направил и Колумбия една от приоритетните си цели и заяви, че военна интервенция там му се струва „добра идея“. Той обвинява колумбийския си колега Густаво Петро, че е в сговор с наркокартели, пише Франс прес. По отношение на Куба Тръмп смята, че военна интервенция на острова няма да е необходима, тъй като загубата на петролните ресурси от Венецуела би довела до падането на настоящото кубинско ръководство. Що се касае до Мексико Тръмп предупреди тази страна, че трябва „да се стегне“ по отношение на борбата с наркотрафика и на търговския баланс. Тръмп също така иска Мексико да позволи на Вашингтон да изпрати американски сили да се бият срещу наркокартелите в тази страна, предложение, което мексиканската президентка Клаудия Шейнбаум отхвърли в миналото. По отношение на Иран американският президент заплаши в неделя да „удари“ Иран, ако властите там „започнат да убиват хора както са го правили в миналото“. Миналия юни САЩ се намесиха в подкрепа на Израел в кратката война между него и Иран, припомня Франс прес.
По всички тези въпроси няма засега официални коментари от страна на Мелони. Но миналата година по време на годишната си пресконференция италианската премиерка се опита да разтълкува тогавашните приказки на Тръмп за присъединяване на Гренландия или съжаленията му, че САЩ са преотстъпили Панамския канал на Панама. Мелони тогава заяви, че тези изявления на Тръмп са всъщност предупреждение към други сили, които имат териториални амбиции.
„По темата Гренландия–Панама, аз съм склонна да изключа възможността САЩ през следващите години да се опитат да анексират със сила територии, които представляват интерес за тях. За разлика от някои тълкувания, които понякога чувам, чета или слушам за Доналд Тръмп, ние вече сме виждали Доналд Тръмп като президент на САЩ, така че имаме работа с човек, който, когато прави нещо, го прави с причина. Затова нека се запитаме каква е причината. Аз смятам, че изявленията на Тръмп са по-скоро послание към някои големи играчи, други големи глобални играчи, отколкото враждебни претенции към тези държави. Панамският канал, който беше построен в началото на 20-и от САЩ, е от фундаментално значение за световния пазар, от решаващо значение за пазара на САЩ, за връзката между двата бряга и т.н. Гренландия е особено стратегическа територия, разположена близо до Северния полюс, богата на стратегически суровини. И в двата случая става дума за територии, в които през последните години сме свидетели на нарастваща китайска активност…Моята идея е, че тези изявления се вписват в дистанционния дебат между големите сили - енергичен начин да се каже, че САЩ няма да останат безучастни пред перспективата други големи глобални играчи да се придвижват в зони, които са от стратегически интерес за САЩ и - добавям аз - за Запада“, заяви тогава Мелони.
