К ристин Дауд разказва за мъчителните часове за семейството ѝ, докато трагедията се разиграва през 2023 г., и как е написала „любовно писмо“ до Шахзада и Сюлеман, пише PEOPLE.
Кристин Дауд е трябвало да бъде на обреченото последно пътуване на подводницата „Титан“ през 2023 г. Вместо това тя и дъщеря ѝ Алина наблюдават как всичко се обърква.
Сега тя е написала трогателни мемоари – „Деветдесет и шест часа“, за това как се е разиграла трагедията.
Книгата служи и като „любовно писмо“ до нейния съпруг и син, които загинаха при имплозията на „Титан“, споделя тя в ново интервю.
After Husband and Teen Son Imploded with Titan Sub, Widow Says There’s Much More to the Story (Exclusive) https://t.co/vEo3RqUOF3
— People (@people) October 1, 2026
В една късна лятна сутрин Кристин Дауд подканва своето бернско планинско куче Стиг да направи път на госта в дома ѝ на тиха улица в зелените югозападни предградия на Лондон. Тя сяда във всекидневната и погледът ѝ пада върху портрета с покойния ѝ съпруг Шахзада Дауд от сватбения им ден.
„Преди бях руса“, спомня си тя, докато разказва откровено за съпруга си и техния син – две от жертвите в печално известната трагедия, която по думите на Кристин ги е превърнала просто в медийна тема.
Тя иска да бъде разказана цялата история: „Имаше 48 години живот, преди той да си отиде.“
Както всеки ден, Кристин си спомня за успешния бизнесмен и 19-годишния им син Сюлеман, които загинаха на 18 юни 2023 г., когато неизправната подводница „Титан“, в която пътуваха, се разруши на по-малко от 1000 метра от останките на „Титаник“ – тяхната крайна дестинация.
Сега 51-годишната Кристин, която е психолог, е написала книга, в която описва ежечасното влакче на ужасите, през което тя и дъщеря ѝ Алина преминават преди три години. Двете се превръщат в неволни зрители на обреченото последно спускане на „Титан“ в Атлантическия океан. Но „Деветдесет и шест часа“ е нещо повече от преживяна скръб.
„Книгата е любовна история, почти любовно писмо“, казва Кристин. „В нея има много повече от заглавията в медиите.“, добавя тя.
Романсът ѝ с Шахзада започва през 2000 г., когато младата жена от живописните планини на Бавария се запознава с наследника на пакистански конгломерат, докато и двамата са студенти в университета в Ройтлинген, Германия.
„Влюбих се в него, въпреки че разбирах едва половината от това, което казваше“, разказва тя през смях. „Помагах си с речника и така започнахме да общуваме.“, споделя тя.
Shahzada and Suleman Dawood on June 13, 2023, just days before they both lost their lives on the Oceangate Titan Implosion. pic.twitter.com/59SV49dncr
— Morbid Knowledge (@MorbidKnowledge) November 10, 2023
Кристин и Шахзада сключват брак две години по-късно. „Родителите ни бяха във възторг от типа: „Какво правите?“, но в крайна сметка и двете страни се съгласиха.“ През 2004 г. посрещат сина си Сюлеман, след което се установяват в Англия (дъщеря им Алина се ражда през 2006 г.).
Подобно на баща си, Сюлеман бил „мил и любопитен“, казва Кристин.
През 2012 г. интересът на семейството към „Титаник“ ги отвежда на тематична изложба в Сингапур. „Това остави огромно впечатление у Сюлеман“, спомня си Кристин. Когато научават за предложението на OceanGate да видят останките от самия кораб, те прегръщат идеята. Кристин се чувства успокоена от присъствието на известния изследовател Пол-Анри Наржоле, известен като „Г-н Титаник“, и е категорична, че е нямало никакви признаци за пропуските на компанията: „Бяха изключително убедителни.“
Първоначално Кристин е трябвало да бъде на борда на „Титан“, но отстъпва мястото си на своя син, който взема със себе си кубче на Рубик с намерението да го сглоби на океанското дъно.
През следващите четири дни Кристин живее между мъчителния страх и надеждата, че двамата са все още живи, но блокирани в дълбините на пълен мрак с кислород за 96 часа. „Това беше най-тежката част – питаш се дали изпитват паника, дали са уплашени“, споделя тя.
Почти веднага на място пристигат медии от цял свят, като голяма част от отразяването се фокусира върху богатството и статуса на пътниците. „Някои хора смятат, че ако имаш пари, нямаш никакви проблеми или нямаш право да чувстваш и да скърбиш“, казва Кристин, „но аз се дистанцирах от тези коментари.“, споделя тя.
Her husband and son were on the Titan submersible, diving nearly 4km to the wreck of the Titanic. When the sub went silent, Christine Dawood could only cling to hope. Read the full story: https://t.co/vu5WQPa9T7 pic.twitter.com/KE0WQqnCT9
— The Australian (@australian) May 30, 2026
Когато най-накрая става ясна трагичната им съдба – че са загинали при имплозия, „просто бях благодарна, че не са страдали“, казва Кристин. „В един момент бяха щастливи, а в следващия ги нямаше.“ , споделя тя. По-късно част от тленните им останки са върнати и погребани във Великобритания.
В последвалите месеци Кристин започва да записва мислите си по време на дълги разходки и да води дневник – катарзисно преживяване, което постепенно ражда нейната книга.
Кристин говори и за новата си цел: създаването на център за подкрепа при скръб и травми във Великобритания, наречен „Пътят на светлината“. Дейността му ще бъде подпомагана от фондация на името на Шахзада и Сюлеман.
„Не харесвам израза „да продължа напред“ в смисъл да забравя. Искам просто да продължа да стъпвам напред“, казва тя. „Гледам към тази нова страница, защото знам, че те биха искали да помагаме на другите.“, споделя Кристин.
