В новия си магазин за дрехи в сърцето на фронтовия град Краматорск, Максим Лисенко изведнъж спира да говори и наостря слух. „Ето там“, казва той, накланяйки се към прозореца, гледащ към улицата. „Ще се спусне. Ще падне“.
Лисенко е чул пискливия звук на руски дрон-камикадзе. Миг по-късно се чува силен взрив. „Бум! Това е Краматорск!“, казва той с усмивка. „Това е Краматорск“,
Това е третата атака, на която екипът на агенция Ройтерс (Reuters) става свидетел за по-малко от час –
дронове-камикадзе тероризират небето над един от последните украински бастиони в ожесточено оспорваната Донецка област.
Хиляди безпилотни апарати се носят над повече от 1000 км фронтова линия в източна и южна Украйна, превръщайки дори малки настъпления на пехотата в опасни и скъпо струващи операции. Заплахата от въздуха обхваща села, градове и селища в 20–25-километровата зона около фронта, където бързи и маневрени FPV-дронове и други модели патрулират небето.
Докато руските войски напредват на запад в Донецк, Краматорск живее в напрежение. Части от града са на по-малко от 20 км от руските позиции, а десетки хиляди жители трябва да решат дали да останат.
За 29-годишния Лисенко напускането не е вариант. Той отваря своя магазин „Забой“ през юни на красива улица с дървета. Докато отвън гърмят експлозии, войници и цивилни спокойно разглеждат рафтовете с тениски и суичъри или пият кафе на бара. Светлините, белите стени и музиката напомнят на магазин в Ню Йорк или Париж. На стената зад касата е поставена дъска, покрита с отличителни знаци, дарени от военни части. „Всички тениски носят едно послание: че трябва да бъдем свободни от окупационните сили“, казва Лисенко. „За нас това не са просто думи, а начин на живот“.
На централния площад улични чистачи събират отломките след взрив от дрон, повредил автомобил. Засегнат е и покрит пазар, има щети и леко пострадали. Една продавачка, лицето ѝ още покрито с прах от взрива, продължава да стои зад щанда си и отказва да напусне.
- „Поясът-крепост“ под заплаха
Ройтерс разговаря с трима души – Лисенко със своя магазин, фермер със земя западно от двата града и 25-годишна жена, върнала се в местата от своето юношество. „Започнах да усещам, че трябва да съм тук, защото няма да си простя, ако не видя това място, преди евентуално да бъде окупирано“, казва Дарка Харник, която работи по Плана „Маршал“ за енергийна сигурност на Украйна.
Тя пътува до Краматорск с влак от Киев. „Още на гарата се чуваха експлозии. Това е новата реалност“, казва тя пред закования с дъски „Вилна Хата“ (Свободната къща) – общностен център, където е била доброволка на 16 години.
И тримата
категорично отхвърлят идеята да се отстъпва украинска територия в замяна на мир,
както предлага Владимир Путин, чиято основна цел е контролът над целия Донбас.
Русия вече държи почти цялата Луганска област, а според Института за изследване на войната към 7 август Украйна контролира едва около 25% от Донецк. Краматорск и Словянск – с по 200 000 жители преди войната, а сега почти наполовина – са част от т.нар. „пояс-крепост“, сред последните значими градове, които пречат на Путин да завладее Донецк.
На изток е Луганск, на юг – гарнизонните градове Константиновка и Покровск, почти обкръжени. На запад има основно села и полета. Там е и земята на 61-годишния Сергей Куринний, директор на земеделската група „КрамАгроСвіт“, включваща мандра и говедовъдна ферма. Той не вярва, че Путин ще спре с Донбас. „Ако направим отстъпки и дадем част от земята си, хулиганската държава ще завладее Харков, Запорожие и Херсон“, казва той. „И после ще поискат и Одеса, и Николаев“.
- Русия и Украйна – далеч от сделка
Тези възгледи са широко разпространени в Украйна. Според проучване на Киевския международен институт по социология, 75% от украинците категорично отхвърлят предложенията на Русия за край на войната, при които Киев трябва да изтегли войските си от Донбас. 62% са готови да търпят войната „колкото е нужно“. За сравнение – през май 2022 г. този дял е бил 71%, а през март 2025 г. – 54%. Само 18% очакват мир през тази година.
„Няма съмнение, че руските войски се приближават. Виждаме три атаки за последния половин час, но градът ще остане под украинското знаме“, казва Лисенко.
Президентът Володимир Зеленски категорично отхвърля руските териториални искания. Той настоява за прекратяване на огъня с международни гаранции за сигурност, като териториалните въпроси да се решават по-късно чрез дипломация.
Разривът между позициите е огромен, а Путин не показва признаци на отстъпление. Киев настоява за нови тежки санкции от европейските партньори и особено от президента на САЩ Доналд Тръмп – но той се въздържа.
Междувременно Словянск и Краматорск все повече се приближават до опасността.
- Война с дронове – нови заплахи
Словянск и Краматорск отдавна са в обсега на руски ракети, които са далеч по-мощни от дроновете. Броят на разрушените сгради расте. В Краматорск свежи цветя стоят пред ресторант, поразен от ракета през юни 2023 г., убила поне 12 души, включително 14-годишни близначки. Руините са непокътнати, а снимки на загиналите са изложени там. През юли ракета разрушава жилищен блок. Останките още стоят.
Новото е масовото производство и употреба на дронове – евтини, но смъртоносни. Те могат да бъдат предварително програмирани или управлявани дистанционно. И двете страни развиват по-ефективни системи за заглушаване на сигнали, но все по-често се използват влакнести кабелни дронове, които не могат да бъдат заглушени.
Това прави небето над градовете все по-опасно, а пътищата – несигурни.
Главният маршрут от Покровск е отрязан, а достъпът от север е компрометиран. По шосе М-03 близо до Словянск има ръчно изписани табели, предупреждаващи за FPV-дронове и предлагащи алтернативен маршрут.
Бронирани коли и камиони се движат с метални клетки и мрежи срещу дронове. Военни превозни средства имат заглушители във формата на гъби по покривите си. Контролни пунктове са покрити с мрежи, а войници носят преносими детектори за дронове.
Въпреки нарастващите заплахи, фактът, че Краматорск все още държи фронта и запазва привидна нормалност, е източник на надежда. „Тази способност да запазиш спокойствие в критична ситуация – това е много силно и уникално. Не бих могъл да го видя никъде другаде“, казва Харник. „И виждам град, който продължава да се стреми напред. Това е наистина невероятно“.
