Т ози път съвместните облигации наистина могат да доведат до по-обединена Европа.
С настъпващата най-голяма промяна в европейския отбранителен пейзаж от Втората световна война насам, предизвикана от Доналд Тръмп, емитирането на облигации може да не изглежда като най-належащия въпрос, но привържениците на по-дълбоката интеграция в Европейския съюз смятат, че облигациите за превъоръжаване са от решаващо значение за осъществяването на техните федерални амбиции.
Настояването на Тръмп, че Европа ще трябва сама да се погрижи за собствената си сигурност – и да осигури гаранции за сигурността на Украйна срещу Русия – кара ЕС да търси бързо финансови средства за военни инвестиции. Това посочва Карло Мартушели за Politico.
Само шест седмици след встъпването в длъжност на американския президент, Европейската комисия обяви план за набиране на 150 милиарда евро чрез съвместен дълг за финансиране на покупката на европейски оръжия. Това е значителна сума за облигации, емитирани на ниво ЕС, надхвърляща целия предвиден военен бюджет на Русия за 2025 г., пише Мартушели.
Въпросът за дълга ще бъде обсъден на срещата на върха на лидерите на ЕС в Брюксел в четвъртък, но никой не оказва сериозна съпротива. В миналото пестеливи държави като Нидерландия се противопоставяха на общото финансиране, но подкрепата на Германия промени динамиката на разговора. ЕС вече е единодушен в разбирането, че трябва да направи сериозни военни разходи, смята авторът на Politico.
За привържениците на по-силен ЕС емитирането на съвместен дълг ги приближава до отдавна желаният "момент на Хамилтън" – препратка към първия министър на финансите на САЩ Александър Хамилтън, който през 1790 г. помогна за обединението на страната, като консолидира дълговете на отделните щати в общи федерални облигации.
Това не е първият случай, в който ЕС набира общ дълг. По време на пандемията от COVID-19 бяха направени мащабни инвестиции за стабилизиране на затруднената европейска икономика. Но тогавашното споразумение беше постигнато след изключително трудни преговори, продължили близо пет месеца, припомня Карло Мартушели.
Пандемията обаче се възприемаше като временно явление. За разлика от нея, необходимостта от превъоръжаване представлява дългосрочна промяна във фокуса на Европа, а 150-те милиарда евро вероятно ще бъдат само първата стъпка, смята Мартушели.
При обявяването на плана за съвместен дълг председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че реакцията на европейските столици на „ерата на превъоръжаването“ е била „толкова категорична, колкото и ясна“.
„Истинският въпрос пред нас е дали Европа е готова да действа с решителността, която ситуацията изисква. И дали Европа е готова и способна да действа с необходимата скорост и амбиция“, заяви тя в реч. „Това е моментът на Европа. И ние сме готови да направим крачка напред.“
Емитирането на облигации ще позволи на Комисията да отпуска заеми на страните членки за закупуване на оръжия, които столиците впоследствие ще връщат на Брюксел, коментира авторът на Politico.
В същото време политическото пренастройване в най-голямата икономика на блока – Германия – доведе до промяна в традиционно пестеливата ѝ финансова политика, която вече е склонна да увеличи дълга си, за да финансира модернизацията на своите слабо въоръжени военни сили. Това показва и нова готовност на Германия да подкрепя европейски инвестиции в по-широк мащаб, пише още Мартушели.
Взети заедно, тези промени ще бъдат трудно обратими, дори ако мирът се възстанови, категоричен е авторът на Politico.
„С оглед на заплахите за нашата свобода и мир на континента, принципът "каквото е необходимо" трябва да се прилага и за нашата отбрана“, заяви този месец бъдещият германски канцлер Фридрих Мерц, отразявайки думите на бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги по време на дълговата криза в еврозоната.
War and joint bonds forge a more united Europe https://t.co/QEe9koEvjw
— EU Beast Watch (@EUProphecyNews) March 18, 2025
Порождение на войната
Старши сътрудникът в аналитичния център Bruegel Гунтрам Волф заяви, че действията на ЕС могат да се окажат толкова фундаментални, колкото "момента на Хамилтън", ускорил трансформацията на САЩ от разпокъсана конфедерация в национална държава с централизирани разходни правомощия.
„Ако това се случи – по-голяма военна интеграция заедно с повече съвместно финансиране – тогава наистина ще станем свидетели на създаването на напълно нов ЕС“, каза той.
Историята показва, че връзката между финансите и войната е дълбока. Оръжията са скъпи, а правителствата винаги търсят нови финансови механизми за финансиране на военни разходи. Тези финансови иновации често остават дълго след приключването на конфликтите.
Например, Английската централна банка е основана през 1694 г. с единствената цел да финансира войната срещу Франция. По същия начин, Франция създава своя централна банка през 1800 г., за да финансира Наполеоновите войни, посочва Мартушели.
Доналд Тръмп: Да не свършим като Европа
Все по-тясно обединение
Анализаторите виждат нещо подобно и днес в Европа.
Войната в Украйна принуди европейските политици да обмислят мащабни фискални промени, които до скоро бяха немислими – и които отдавна се смятат за първа стъпка към по-дълбока интеграция.
Германия също смекчава дълговата си политика и все по-често приема аргумента, че ако увеличи своя дълг, за да защитава ЕС, партньорите ѝ трябва да направят същото.
Остава въпросът как ще се финансира този нов общ дълг. За да емитира повече облигации, Комисията ще трябва да намери начини за събиране на данъци на ниво ЕС – нещо, което изисква единодушно одобрение, а това може да срещне съпротива от държави като Унгария, смята авторът на Politico.
„Веднъж освободен, духът не може лесно да бъде върнат в бутилката“, казва Иън Бег от Лондонското училище по икономика.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Politico и на Vesti.bg като цяло.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Нова руска тактика променя хода на войната в Украйна
Тръмп: Иран ще си понесе последствията, а те ще бъдат ужасни
Първата космическа разходка: Вълци, мечки и почти сигурна смърт
