Н а 18 март 1965 г. съветският космически кораб "Восход-2" излетя от космодрума Байконур, днес част от Казахстан. На борда му се намират двама космонавти – Алексей Леонов и Павел Беляев чиято мисия е да осъществят първата в историята космическа разходка.
Леонов е бил не само астронавт, а и успешен художник, който редовно е рисувал Космоса.
Soviet astronaut Alexei Leonov at a reception at the mayor of the Syrian city of Latakia, January 10, 1966 🇸🇾 pic.twitter.com/659rN3hKRP
— MENA Visuals (@menavisualss) January 2, 2025
Космическата надпревара
Това е златната ера на съветската космическа програма и полетът е бил от изключително значение – както в научен план, така и поради огромните геополитически последици, пише Time.
След Втората световна война САЩ и СССР влизат в нов конфликт – Студената война. От края на 50-те години Космосът се превръща в поредното бойно поле на това политическо и икономическо съперничество.
В началото Съветският съюз има предимство. На 4 октомври 1957 г. съветската междуконтинентална балистична ракета R-7 изпраща в орбита "Спутник" (на руски – "пътешественик") – първия изкуствен спътник на Земята.
През 1959 г. програмата прави още една крачка напред с изстрелването на "Луна 2" – първата сонда, която достига повърхността на Луната. През април 1961 г. Юрий Гагарин става първият човек, обиколил Земята, пътувайки в капсулообразния космически кораб "Восток 1".
В отговор на тези съветски успехи, между 1961 и 1964 г. бюджетът на НАСА е увеличен с близо 500%, а програмата за кацане на Луната ангажира около 34 000 служители на агенцията и 375 000 души от индустрията и университетите.
Безброй опасности
Именно на фона на това съветско надмощие се случи и едно от най-големите постижения на страната – първата космическа разходка, извършена от Алексей Леонов. Но този триумф лесно можеше да се превърне в трагедия.
Space art by cosmonaut Alexei Leonov, printed 1978. pic.twitter.com/B3wyIDKUrI
— Humanoid History (@HumanoidHistory) August 30, 2024
След като корабът достигна орбита, Беляев отваря въздушния шлюз и Леонов излиза в Космоса, прикрепен с обезопасително въже, дълго малко над пет метра за близо 12 минути.
Липса на кислород
Основната му задача е да прикрепи камера към шлюза и да заснеме разходката си с камера, монтирана на гърдите му. Още в самото начало обаче възникват проблеми.
Камерата на гърдите му не може да бъде използвана, защото скафандърът му се надува до такава степен, че достъпът до оборудването става невъзможен. Според историците Рекс Хол и Дейвид Шейлър телесната температура на Леонов се повишава, заплашвайки го с топлинен удар. В по-късни интервюта самият той описва преживяването като "плискане в собствената си пот".
Вакуумът на Космоса разширява и втвърдява скафандъра му до такава степен, че той не може да се побере обратно в шлюза, който е широк едва 1,2 метра. Осъзнавайки, че контролният център подслушва комуникациите им, Леонов предпочита да не докладва проблема, а да се справи сам.
Той решава бавно да изпусне кислород от костюма си, за да намали налягането и да го направи по-гъвкав, което му позволи да се промъкне обратно в кораба. Маневрата му проработва, но крие сериозен риск – може да остане без достатъчно кислород за дишане.
Освен това, рязката промяна на налягането го излага на опасност от декомпресионна болест – проблем, познат както на дълбоководните водолази, така и на съвременните астронавти.
Alexei Leonov, first human to walk in space, was born on this day in 1934. Art by the man himself. pic.twitter.com/Rbx7e2kmtB
— Humanoid History (@HumanoidHistory) May 30, 2024
Опасно влизане в атмосферата
Въпреки успешното си завръщане в кораба, предизвикателствата за двамата космонавти далеч не приключват. След като шлюзът е изхвърлен в подготовка за повторно влизане в атмосферата, корабът започва да се върти. Нивата на кислород вътре продължават да се покачват до опасни стойности, а една-единствена искра може да предизвика експлозия, която да унищожи кораба и екипажа. Беляев и Леонов правят всичко по силите си, за да стабилизират положението и в крайна сметка успяха.
Кацането им също не минава безпроблемно. Автоматичната система за повторно влизане отказа да задейства ретро-ракетите, принуждавайки ги да извършат ръчно кацане.
Отклоняват се значително от курса, а отделянето на орбиталния модул е неуспешно, което допълнително дестабилизира кораба. В крайна сметка те кацат успешно, но едва когато излязоха навън, осъзнават истинския проблем.
Вълци, мечки и буря
Астронавтите се намират се в гъста гора, заобиколени от вълци и мечки, насред снежна буря. Спасителните екипи ги откриват едва на втория ден.
Observing an eclipse on the Moon, illustrated by Andrei Sokolov and cosmonaut Alexei Leonov, 1967. pic.twitter.com/pLedA8FcOE
— Humanoid History (@HumanoidHistory) April 8, 2024
Въпреки героизма им, този момент бележи началото на края на съветското надмощие в космическата надпревара. Само два месеца по-късно, на 3 юни 1965 г., американският астронавт Едуард Уайт извърши първата американска космическа разходка по време на мисията "Джемини 4".
Три години по-късно, през декември 1968 г., "Аполо 8" стана първата пилотирана мисия, която обиколи Луната. А на 20 юли 1969 г. "Аполо 11", с астронавтите Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс, успешно кацна на Луната. Именно тогава Армстронг произнесе прочутите думи: "Една малка стъпка за човека, един гигантски скок за човечеството".
