С мъртоносна, резистентна на лекарства "супербактерия", която вече се разпространява в поне 60 държави става още по-голяма заплаха в световен мащаб, предаде New York Post.
Candida auris (C. auris), често описвана като „супербактерия“, се разпространява глобално и все повече се съпротивлява на човешката имунна система, заявиха изследователи от Hackensack Meridian Center for Discovery and Innovation (CDI) в преглед, публикуван в началото на декември.
Констатациите подсилват предишни предупреждения на CDC, които са определили C. auris като „спешна антимикробна заплаха“ – първият гъбичен патоген, получил това обозначение – тъй като случаите в САЩ са нараснали, особено в болници и центрове за дългосрочни грижи. Приблизително 7000 случая са идентифицирани в десетки щати на САЩ през 2025 г., според CDC, а заразени има в поне 60 страни.
Прегледът, публикуван в Microbiology and Molecular Biology Reviews, помага да се обясни защо патогенът е толкова труден за овладяване и предупреждава, че остарелите методи за диагностика и лечения изостават. Той е проведен от д-р Нийрадж Чаухан от Hackensack Meridian CDI в Ню Джърси, д-р Анурадха Чоудхари от Отдела по медицинска микология на Университета в Делхи и д-р Михаил Лионакис, ръководител на програмата по клинична микология в Националния институт по здравеопазване.
Техните открития подчертават необходимостта от разработване на „нови противогъбични средства с широкоспектърна активност срещу човешки гъбични патогени, за подобряване на диагностичните тестове и за разработване на имунологични и базирани на ваксини допълнителни методи за лечение на високорискови пациенти“, заявиха изследователите в изявление. „Освен това, бъдещите усилия трябва да се фокусират върху повишаване на осведомеността за гъбичните заболявания чрез разработване на по-добри механизми за наблюдение, особено в страни с ограничени ресурси“, добавиха те. „Всички тези разработки трябва да помогнат за подобряване на резултатите и прогнозата на пациенти, засегнати от опортюнистични гъбични инфекции.“
Първоначално идентифицирана през 2009 г. от проба от ухо на пациент в Япония, C. auris оттогава се е разпространила в десетки страни, включително САЩ, където епидемии са принудили някои интензивни отделения на болници да затворят, според изследователите.
Гъбичката представлява най-голям риск за хора, които вече са критично болни, особено тези на апарати за изкуствено дишане или с отслабена имунна система. Веднъж заразени, около половината от пациентите могат да починат, според някои оценки. За разлика от много други гъбички, C. auris може да оцелее върху човешката кожа и да се задържа върху болнични повърхности и медицинско оборудване, което позволява лесното ѝ разпространение в здравните заведения.
„Тя е резистентна към множество противогъбични лекарства и има тенденция да се разпространява в болнични условия, включително върху оборудване, използвано при имунокомпрометирани и полу-имунокомпрометирани пациенти, като апарати за изкуствено дишане и катетри“, заяви по-рано пред Fox News Digital д-р Марк Сийгъл, старши медицински анализатор на Fox News и клиничен професор по медицина в NYU Langone.
Често е и погрешно диагностицирана, което забавя лечението и мерките за контрол на инфекцията. „За съжаление, симптомите като треска, втрисане и болки могат да бъдат повсеместни и тя може да бъде сбъркана с други инфекции“, каза Сийгъл. През септември той заяви, че текат интензивни изследвания за разработване на нови лечения.
Понастоящем са налични само четири основни класа противогъбични лекарства, а C. auris вече е показала резистентност към много от тях. Докато три нови противогъбични лекарства са одобрени или са в късни етапи на изпитвания, изследователите предупреждават, че разработването на лекарства се бори да върви в крак с еволюцията на гъбичката.
В отделно изследване, публикувано през декември, учени от Университета в Ексетър, Англия, откриха потенциална слабост в C. auris. Екипът установи, че по време на инфекция гъбичката активира специфични гени за извличане на желязо – хранително вещество, което ѝ е необходимо за оцеляване, според тяхната статия, публикувана в списание Communications Biology на Nature през декември.
Тъй като желязото е от съществено значение за патогена, изследователите смятат, че лекарства, които блокират този процес, евентуално биха могли да спрат инфекциите или дори да позволят пренасочването на съществуващи медикаменти. „Смятаме, че нашето изследване може да е разкрило Ахилесовата пета на този смъртоносен патоген по време на активна инфекция“, заяви в изявление д-р Хю Гифорд, клиничен преподавател в Университета на Ексетър и съавтор на изследването.
