С лед Втората световна война германската икономика се разпада. Бойните действия, заедно с политиката на Хитлер на „изгорената земя”, са сринали 20% от всички жилища. Производството на храна на глава от населението през 1947 г. е само 51% от нивото му през 1938 г., а официалната дажба, определена от окупационните сили, варира между 1040 и 1550 калории на ден. Промишленото производство през 1947 г. е само една трета от нивото от 1938 г., пише професорът по икономика Дейвид Р. Хендерсън в „Еconlib”
Освен това голям процент от мъжете в трудоспособна възраст в Германия са мъртви. Смятало се, че САЩ ще трябва да издържат Западна Германия. Но само две десетилетия по-късно германската икономика отново е сред водещите в света.
А по-малко от десет години след войната хората вече говорят за германското икономическо чудо.
Два са основните фактори то да се случи - валутната реформа и премахването на ценовия контрол през 1948 г. Друг фактор е намаляването на пределните данъчни ставки по-късно през 1948 г. и през 1949 г.
Защо преди смъртта си Хитлер е искал да разруши Германия
Дотогава германският народ е живял при строг ценови контрол в продължение на дванадесет години и дажби в продължение на девет години. Националсоциалистите на Адолф Хитлер налагат ценови контрол през 1936 г., за да може държавата да купува военна техника, горива, храни, дрехи и оръжия на изкуствено занижени цени.
През ноември 1945 г. съюзниците - САЩ, Великобритания, Франция и Съветският съюз, се съгласяват да запазят ценовия контрол. В американската окупационна зона индексът на разходите за живот през май 1948 г., изчислен по контролирани цени, е 31 процента над нивото през 1938 г. В същото време, след дългите години на контрол над цените и нормирано потребление, спестяванията на германците са петкратно по-високи.
Изкуствено занижените цени водят до хроничен недостиг. Много семейства са принудени сами да отглеждат храната си. Други всеки уикенд отиват в провинцията, за да се снабдят с хранителни продукти, често на бартер.
Германският икономист Валтер Ойкен пише, че бартерът и самостоятелността са несъвместими с обширното разделение на труда и че икономическата система е „сведена до примитивно състояние”.
Как Сталин не повярвал, че Германия ще нападне СССР
Ойкен е лидер на школа икономисти, наречена „Soziale Marktwirtschaft” или „социална пазарна икономика”, базирана в германския университет във Фрайбург. Нейните членове мразят тоталитаризма и му се противопоставят дори по време на режима на Хитлер. Сред тези икономисти са Вилхелм Рьопке и Лудвиг Ерхард.
Рьопке се застъпва за валутна реформа, така че количеството на валутата да бъде в съответствие с количеството стоки и за премахването на ценовия контрол. Лудвиг Ерхард подкрепя същите тези.
В разгара на войната самият Ерхард пише меморандум, в който излага визията си за пазарната икономика. От документа става ясно, че нацистите трябва да бъдат победени.
"Аз познавах Хитлер": Какво разказват съвременници
Политиците в следвоенна Германия обаче се страхуват реформи и от инфлацията, която ще дойде с освобождаването на цените.
В същото време СССР, САЩ и Великобритания искат новото германско правителство да е съставено от хора, противопоставили се на нацизма. Така Ерхард става баварски министър на финансите през 1945 г. А след като СССР се оттегля от Съюзническия контролен орган, икономистът вече има свобода за реформи.
Той предприема валутна реформа – деноминация на марката, на 20 юни 1948 г. Резултатът е около 93% свиване на паричното предлагане.
През юли 1948 г. Ерхард по собствена инициатива премахва нормирането на храните и прекратява всякакъв контрол на цените. Следва намаляване на данъчните ставки.
"Чудото край Висла": Когато Полша спря Червената армия
Германец със среден доход през 1950 г. получава годишно малко под 2400 марки, облагани с пределна данъчна ставка от 18%. Доходът на същия този човек преди реформите би бил обложен с 85%.
Ефектът върху западногерманската икономика е незабавен. Духът на страната се променя за една нощ. Магазините в понеделник, 21 юни, са пълни със стоки, тъй като хората осъзнават, че парите, за които ще ги продадат, ще струват много повече от старите марки.
През май 1948 г. работниците отсъстват от работните си места средно по 9,5 часа седмично, отчасти защото получават малко, отчасти, защото трябва да търсят храна. Към октомври средният брой отсъствия е спаднал до 4,2 часа седмично.
През юни 1948 г. индустриалното производство е само 51% от нивото от 1936 г., но до декември се повишава до 78%. А към 1958 г. вече е повече от четири пъти по-високо, спрямо нивата преди реформите. В същото време Източна Германия е в застой.
Тъй като идеите на Ерхард дават резултати, първият канцлер на новата Федерална република Германия Конрад Аденауер го назначава за министър на икономиката и той заема този пост до 1963 г., когато сам става канцлер.
Така стигаме до мита, че икономическото чудо на ФРГ се дължи на Плана „Маршал”. Не може ли възраждането на Западна Германия да се отдаде главно на помощта от САЩ? Отговорът е отрицателен.
Факти и заблуди за края на Втората световна война
Причината е проста - помощите за Западна Германия не са достатъчно големи. Те възлизат на едва 2 милиарда долара до октомври 1954 г. Дори през 1948 г. и 1949 г., когато Планът „Маршал” е в пика си, трансферите по него са по-малко от 5% от германския национален доход.
В същото време други държави получават далеч повече от САЩ, но регистрират по-нисък икономически растеж.
Освен това, докато Западна Германия получава помощи, тя също така изплаща репарации, надхвърлящи 1 милиард долара. И накрая съюзниците начисляват на германците 7,2 милиарда марки годишно (2,4 милиарда долара) за разходите за окупиране на Германия.
Това, което за мнозина изглежда като чудо, всъщност е следствие от действията на Ерхард и от други икономисти от школата във Фрайбург, разбиращи щетите, които могат да бъдат причинени от инфлацията, съчетана с контрол на цените и високи данъчни ставки, както и големите печалби за производителността, които могат да бъдат освободени чрез ограничаване на инфлацията, премахване на контрола на цените и намаляване на високите пределни данъчни ставки.
