"Чудото край Висла": Когато Полша спря Червената армия

П реди 100 години Германия за малко да стане комунистическа държава. През август 1920 Червената армия под ръководството на Михаил Тухачевски и Семьон Будьони атакува на запад от Киев и прониква, без да срещне особена съпротива, надълбоко в територията на наскоро възродената полска държава, пише "Дойче веле".

Факти и заблуди за края на Втората световна война

Паднат ли и последните отбранителни линии край Варшава и Висла, деморализираните от глада и от загубата през Първата световна война поляци ще посрещнат Червената армия като освободителка и ще се стигне до комунистическа революция - такива сметки си е правел Ленин. Случва се обаче друго.

"Чудото край Висла"

Пред Варшава е разбита съветската мечта за световна комунистическа революция. Станалото през 1920 влиза в историята като „Чудото край Висла“. Тогава Полша успява да прогони Червената армия от Централна Европа, макар че младата полска държава сама е носела немалък  дял от вината за началото на полско-съветската война, припомня „Нойе Цюрхер цайтунг“ (НЦЦ). Полският маршал Йозеф Пилсудски е този, който пръв атакува, превземайки Лвов в днешна Украйна, Вилнюс в днешна Литва и Минск в днешен Беларус, воден от идеята за създаване на полска държава между Черно и Балтийско море, в която другите националности, освен полската, следва да бъдат подчинени или прогонени.

Последната битка на Хитлер, когато той залага всичко на една карта

Така той почти постига целта да възроди Полша в историческите ѝ граници отпреди трите подялби на страната, извършени между 1772 и 1795 година. Този исторически контекст е  добре описан от берлинския историк Щефан Ленщет в книгата му „Забравената война. Полско-съветската война от 1919-1921 и създаването на модерна Източна Европа“.

Тъкмо в рамките на тази военна офанзива – на 7 май 1920 – поляците превземат и Киев, но местното украинско население остава скептично и не се надига на страната на Пилсудски срещу Съветите. Самият Пилсудски по-късно признава, че полската военна офанзива е била грешка. Фронтът между Полша и Русия се е разпростирал на повече от хиляда километра, а войските на Пилсудски са били застрашени да бъдат обкръжени край Киев. Затова оттеглянето оттам приличало повече на бягство, коментира в своя статия за „Тагесшпигел“ Кристоф фон Маршал.

Любовниците от Аушвиц: историята, която трогна света

Пилсудски игнорира военните съвети и контраатакува

Това пък дава повод на Червената армия предприеме контраофанзива, при която тя стига чак пред вратите на Варшава. И точно тогава се случва “Чудото край Висла“. Пилсудски успява да победи съветските войски в 12-дневни сражения край Варшава, водени между 13 и 25 август 1920-а. Полша не без гордост твърди, че е единствената страна, успяла да победи Съветския съюз във военно отношение.

„Червената буря от Изток“, за която обичат да говорят полските историци и до днес, накарала поляците да се мобилизират и обединят срещу външната опасност, отбелязва „Нойе Цюрхер Цайтунг“. Въпреки големите жертви, полските войници успели да удържат натиска на Червената армия чак до средата на август 1920. Макар че френски стратези съветвали Пилсудски да се концентрира над защитата на Варшава, той не ги послушал, а направил тъкмо обратното – заповядал на кавалерията да прекоси река Висла югоизточно от Варшава и да нападне съветската армия по фланга. Тази неочаквана тактика се увенчала с успех – 114 000 червеноармейци се оказват откъснати от помощ и разбити. „Пилсудски имаше повече късмет, отколкото разсъдък", твърди съвременник на полския генерал. Във всеки случай „Чудото край Висла" се оказва майсторски ход, макар и крайно рискован. През октомври 1920 е сключен мирът от Рига.

Гордостта на поляците

„Полша има право на претенцията, че е предпазила западните европейски държави от трайни катаклизми, макар и да е твърде невероятно Червената армия действително да е притежавала необходимата сила за успешен военен експорт на революция", коментира в тази връзка „Нойе Цюрхер Цайтунг". 

Най-противоречивата дата в новата история на България

А германският „Тагесшпигел" добавя: „По същия начин поляците и до днес се виждат в ролята на „крепост на християнството и спасители на християнския запад от набезите на източните варвари. Те обичат да напомнят и за станалото през по-ранни векове – как през 1683 година крал Ян Собиески отблъсква турците пред Виена и предпазва Европа от ислямизация.