Н а 19 февруари 2026 г. вниманието на световната дипломация ще бъде приковано към Института за мир „Доналд Дж. Тръмп“ в американската столица. Там ще се проведе встъпителното заседание на най-амбициозната и същевременно най-спорна инициатива на 47-ия президент на САЩ – Съвета за мир (Board of Peace).
Обявен за първи път по време на Световния икономически форум в Давос, този орган е замислен като алтернатива на ООН, работеща по „бизнес модел“, който избягва тежката бюрокрация, но налага нови, транзакционни правила в международните отношения.
Встъпителното заседание: Зaлог за 5 милиарда долара
Очаква се на срещата във Вашингтон да присъстват делегации от над 20 държави, включително държавни глави. Белият дом вече вдигна зaлозите, обявявайки, че по време на форума ще бъдат разкрити ангажименти за над 5 милиарда долара под формата на хуманитарна помощ и средства за реконструкция на Ивицата Газа.
„Съветът за мир има неограничен потенциал“, заяви Тръмп в своята платформа Truth Social. Планът предвижда управлението на Газа да бъде поверено на това ново международно тяло, което същевременно ще гарантира интересите на Израел в сферата на сигурността.
Страните членки вече са поели ангажимент да осигурят хиляди служители за стабилизиращи сили и местна полиция, одобрени от ООН.
Моделът „Pay-to-Play“
Какво всъщност представлява Съветът за мир? Това е структура с изключително широки изпълнителни правомощия, концентрирани в ръцете на неговия председател-учредител Доналд Тръмп. Той притежава право на вето върху всяко решение и властта еднолично да отстранява членове.
Най-спорният елемент е т.нар. „такса за сигурност“ от 1 милиард долара. Докато присъединяването е безплатно за първите три години, подновяването на мандата след това зависи от лоялността към политиката на Тръмп или плащането на огромната сума.
Критиците наричат това модел „плати, за да играеш“, който превръща дипломацията в частен клуб на богатите. Тръмп обаче контрира, че тези средства ще отиват директно за възстановяване на разрушени региони, вместо да потъват в „административното раздуване“ на традиционните институции.
Участието на България
България заема специфично място в тази нова архитектура. Страната ни беше сред първите, приели поканата в Давос, а Министерският съвет вече определи делегацията за заседанието на 19 февруари.
- Ръководител на делегацията: Иван Найденов, постоянен секретар в МВнР.
- Членове: Константин Димитров (директор по политическите въпроси) и Стефка Йовчева (временно управляващ посолството ни в САЩ).
България ще участва със статут на държава участник без право на глас. Официалната позиция на София е, че това е подкрепа за трайния мир в Близкия изток и признание за българската дипломация, особено предвид ролята на Николай Младенов като върховен представител за Газа в Съвета.
Въпреки уверенията на премиера в оставка Росен Желязков, че за България няма финансов ангажимент (таксата от 1 млрд. долара), решението предизвика истински разлом у нас. Докато ГЕРБ-СДС и ДПС определят присъединяването като „национална гордост“, опозицията в лицето на „Да, България“ и ПП го нарича „най-големия външнополитически гаф“, подчертавайки, че само България и Унгария от целия ЕС влизат в този списък.
Наблюдатели от Европа
Интересен нюанс е участието на Европейската комисия. Еврокомисарят за Средиземноморието Дубравка Шуица ще присъства на заседанието във Вашингтон като наблюдател. Брюксел се опитва да запази баланс – без да става член на Съвета, ЕК иска да участва в онази част от преговорите, която касае хуманитарното възстановяване на Газа и координацията с ООН.
Предстоящото заседание на 19 февруари ще покаже дали Съветът за мир ще успее да генерира реална стабилност в Близкия изток, или ще остане в историята като експеримент, превърнал международното право в бизнес транзакция.
