Е дин от водещите дизайнери на своето време, италианският апологет на елегантността Валентино Гаравани посвети близо половин век на това да облича най-великите красавици на света — от Джаки Кенеди до принцеса Даяна — преди да почине на 19 януари на 93-годишна възраст.
„Валентино Гаравани почина днес в своята римска резиденция, заобиколен от близките си“, написа базираната в Рим фондация на дизайнера в социалните мрежи.
Погребението е планирано за 23 януари в италианската столица, а поклонението ще се състои на 21 и 22 януари.
По-известен просто като Валентино, неговите творения — много от тях в емблематичното „Валентино червено“ — бяха носени от елита на международното общество — от Елизабет Тейлър, Одри Хепбърн и Нанси Рейгън до Шарън Стоун, Джулия Робъртс и Гуинет Полтроу в по-ново време.
Когато иранската императрица Фара Пахлави напусна страната по време на революцията през 1979 г., тя беше облечена с палто, създадено от Валентино.
Наречен „шейхът на шика“ от списание Women’s Wear Daily през 80-те години, Валентино беше възхвален от New York Times през 1997 г. за своята „безкомпромисна отдаденост на блясъка“.
Както на модния подиум, така и в личния си живот, Валентино излъчваше лукс до последния детайл — от безупречната си прическа до карамеления си тен.
С петте си мопса и частен самолет той пътуваше между римския си дворец, апартамента си в Ню Йорк, замъка си край Париж, шале в Швейцария и 50-метровата си яхта.
Детска страст
Кръстен на звездата на нямото кино Рудолф Валентино, известен с филма „Шейхът“ и много други, Валентино Гаравани е роден на 11 май 1932 г. във Вогера — малък град южно от Милано. Баща му е притежавал бизнес с електрически кабели.
Още като дете той настоявал за обувки по поръчка и бил страстно запленен от модата. „Имам тази болест още от детството“, каза той пред италианското издание на списание Elle през 2007 г. „Харесвам само красиви неща.“
„Не обичам да виждам мъже без вратовръзки, с пуловери, жени с вулгарен грим и безформени панталони. Това е знак за лошо възпитание и липса на самоуважение“.
На 17 години напуска дома си, за да учи в престижни художествени и модни училища в Париж, където декадентският френски стил на Кристиан Диор бе съживил мрачната следвоенна модна индустрия и оказа дълбоко влияние върху по-късната естетика на Валентино.
През 1952 г. той е нает от дизайнера Жан Десес, който облича заможни клиенти, включително кралски особи, а пет години по-късно започва работа при Ги Ларош.
Римска модна империя
През 1960 г. Валентино открива собствената си модна къща в Рим — по онова време процъфтяващ, осеян със звезди град благодарение на огромните филмови студия „Чинечита“, които функционират като европейски филиал на Холивуд.
До него стои неговият партньор в живота и бизнеса Джанкарло Джамети, който със своя търговски нюх през годините превръща компанията в световна марка и я превежда през поредица от смени на собствеността.
„Да бъдеш приятел, любим и служител на Валентино повече от 45 години изискваше много търпение“, каза Джамети в документалния филм от 2008 г. „Валентино: Последният император“.
Валентино привлича вниманието още с първата си колекция през 1962 г. във Флоренция, в която вече присъства цветът, превърнал се в негова запазена марка — наситеното „Валентино червено“.
Джаки
През първото си десетилетие Валентино облича личности като Анита Екберг, София Лорен и Лиз Тейлър, но съдбоносна се оказва срещата му с Джаки Кенеди през 1964 г.
Той преобразява гардероба ѝ, а през 1968 г. тя избира дантелена рокля в цвят слонова кост от неговата прочута бяла колекция за втория си брак с гръцкия корабен магнат Аристотел Онасис.
Роклята предизвиква сензация в Съединените щати и през 1970 г. Валентино става първият италиански дизайнер, открил бутик в Ню Йорк. През годините той издига марката „Произведено в Италия“ до световно признание.
„Обичам жена, която се храни, която има тяло — това е жена, а не пръчка“, казва той, цитиран от The New Yorker през 2005 г., подчертавайки предпочитанията си към чувствените, прилепнали към фигурата силуети.
Императорът се оттегля
За номинирания за „Оскар“ филм от 2006 г. „Дяволът носи Прада“, с Мерил Стрийп в ролята на могъща модна редакторка, Валентино прави кратка поява, пресъздаваща едно от неговите ревюта.
Година по-късно, почти половин век след първия си подиум, той представя последната си колекция в Париж, преди да се оттегли от активна дейност през януари 2008 г.
„Валентино пренесе публиката си в своя свят, където жени в розови коктейлни рокли люлеят чанти от пера и носят високи токчета, завързани със сатенени панделки“, написа прочутият моден критик Сузи Менкес в New York Times.
През 2011 г. беше открит Виртуалният музей „Валентино Гаравани“, който предлага потапящо 3D изживяване в историята и творчеството на модната къща и се превърна в първия виртуален музей на модата в света.
„В един момент стигаш до края“, каза Валентино пред The New Yorker през 2005 г., докато се приближаваше към пенсионирането. „И когато това стане, се надявам да бъда запомнен като човек, който е преследвал красотата, когато е можел“.
