В неделя турските избиратели са изправени пред тежък избор между двама фаворити, предлагащи драстично различни визии за страната в избори, които ще имат сериозни последици не само за бъдещето на турската демокрация, но и върху някои от най-належащите глобални проблеми днес, пише американското списание TIME в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.
Докато Турската република отбелязва своята стогодишнина тази година, президентът Реджеп Тайип Ердоган, който е на власт в продължение на безпрецедентните 21 години, е изправен пред предизвикателството да убеди гласоподавателите да пуснат името му в урните за пореден път, въпреки нарастващия обществен гняв заради кризата с разходите и опустошението от двойно земетресение през февруари, което струва живота на най-малко 50 000 души и разсели други 3 милиона.
Ahead of Turkey's elections on Sunday, the government has arrested journalists and opposition leaders. President Erdogan's allies have threatened violence.
— Progressive International (@ProgIntl) May 11, 2023
Watch @jeremycorbyn explain why we sent a delegation to observe the elections. Sign up for updates: https://t.co/YH0TnTnTdg pic.twitter.com/cZv3BLAf0l
Основният съперник на Ердоган е Кемал Кълъчдароглу, водещият опозиционен кандидат, който поддържа тясна преднина в социологическите проучвания и води кампания с обещание да обърне дългогодишното плъзгане към авторитаризъм и да върне върховенството на закона.
Кой е президентът Реджеп Тайип Ердоган?
Ердоган дойде на власт преди повече от две десетилетия с обещанието за компетентно управление. 69-годишният политик принадлежи към консервативната и ислямистка Партия на справедливостта и развитието, или ПСР. Той е най-дълго управлявалият лидер на страната досега.
🗣 VIEW | Polls suggest that Turkish President Recep Tayyip Erdoğan seems set to lose the upcoming elections on 14 May.
— euronews (@euronews) March 27, 2023
Still, his past record tells us that he might do everything he can to reverse his fading chances, Hamdi Fırat Büyük writes.
Ердоган за първи път беше избран за министър-председател през 2003 г., тогава най-високият пост в страната и го заемаше до 2014 г., когато става президент. През 2016 г. неуспешният преврат за свалянето му от власт доведе до отговор на Ердоган с конституционен референдум, който превърна Турция от парламентарна република в президентска и премахна поста министър-председател. Сега той управлява Турция като президент от огромен дворец в Анкара.
По време на мандатите си като министър-председател и президент, Ердоган беше авторитарна фигура, предизвикваща силно разделение, с религиозен националистически уклон.
Последствията от неуспешния преврат - за който Ердоган обвинява Фетхуллах Гюлен, турски духовник и бизнесмен, живеещ в самоналожено изгнание в САЩ - накараха Турция да предприеме все по-строги мерки срещу всяка форма на несъгласие. Турция беше понижена от "частично свободна“ на "несвободна“ през 2016 г. от Freedom House, позиция, която не се променя оттогава.
В навечерието на гласуването в неделя Ердоган обяви редица икономически ползи за избирателите, включително безплатен газ и мобилни данни. Той също така присъства на церемонии по прерязване на лентата на първия турски самолетоносач и първата ядрена електроцентрала, построена от Русия.
Ердоган също така води неортодоксална парична политика, като намали лихвените проценти, за да противодейства на инфлацията, което повечето икономисти не съветват. Инфлацията в един момент в Турция миналата година достигна зашеметяващите 85% при това, което международните наблюдатели нарекоха "Ердоганомика“.
Кой е Кемал Кълъчдароглу?
Кемал Кълъчдароглу е лидер на светската, лявоцентристка Републиканска народна партия или РНП. Наречен от турските медии "Ганди Кемал“, Кълъчдароглу получи политическа подкрепа от опозицията, съставена от шест партии, включително прокюрдската партия в страната, която спечели повече от 10% от гласовете на миналите национални избори.
Five minutes with Kemal Kılıçdaroğlu - the man hoping to unseat Recep Tayyip Erdoğan as Turkey's president in elections this Sunday. He wants to turn foreign policy around "180 degrees", he tells me, and to "bring true democracy to this country."
— Julia Hahn (@juliahahntv) May 10, 2023
More ⬇️https://t.co/WJfzWuBOUa pic.twitter.com/4AnAI0Grre
За разлика от Ердоган, 74-годишният Кълъчдароглу е мек политик, на когото се приписва обединяването на фрагментираната опозиция, която иска да демонтира изпълнителната президентска система, инсталирана от Ердоган, и да се върне към парламентарна система.
"Това са избори за тези, които защитават демокрацията срещу авторитарното управление“, заяви той пред TIME в ексклузивно интервю през април.
Лидерът на опозицията също така обеща да реформира финансовите институции на Турция и да привлече обратно чуждестранни инвеститори чрез възстановяване на отношенията с Европа. В предизборната си кампания Кълъчдароглу многократно е изтъквал как необузданата инфлация е навредила на домакинствата – включително популярно видео в Twitter, където той вдига лук, жизненоважна съставка в турската кухня, за да говори за това как цените на храните са се увеличили пет пъти през последните 18 месеца.
Колко силно оспорвани се очаква да бъдат изборите в Турция?
Според изборните правила на Турция спечелилият кандидат за президент трябва да получи повече от 50% от бюлетините на първия тур. Политическите анализатори очакват, че на тези избори няма вероятност нито един кандидат да получи мнозинството от гласовете, което би означавало, че президентската надпревара ще отиде на втори тур на 28 май.
Парламентарните избори за 600-местния законодателен орган се провеждат едновременно с президентските избори. На парламентарния вот социологическите проучвания сочат, че ПСР на Ердоган води с 44% пред основния опозиционен алианс с 39,9%, според последното проучване на социолога Konda.
14 MAYIS 2023 SEÇİMLERİ
— ORC ARAŞTIRMA (@orc_arastirma) May 12, 2023
CUMHURBAŞKANLIĞI OY TERCİHLERİ
•Kılıçdaroğlu %51,7
•Erdoğan %44,2
•Oğan %2,8
•İnce %1,3 pic.twitter.com/Nmtn2jTWtY
Тъй като Кълъчдароглу има малка преднина пред Ердоган, мнозина се съмняват дали настоящият президент би приел поражението на изборите. Когато подкрепен от Ердоган кандидат загуби на косъм изборите за кмет на Истанбул през 2019 г. от Екрем Имаглу, президентът използва съдебната власт, за да нареди повторение, което Имамоглу след това спечели със съкрушителна победа.
В навечерието на тазгодишните общи избори Кълъчдароглу и съюзниците се сблъскаха с известно насилие от поддръжниците на Ердоган. През почивните дни повече от дузина души бяха задържани, след като замеряха с камъни предизборен митинг на опозицията в източния град Ерзурум в Турция. По време на интервю за телевизия KRT миналия четвъртък Кълъчдароглу предупреди поддръжниците си да останат вкъщи след затварянето на избирателните секции в изборната нощ. "Някои хора може да предизвикат проблеми, някои хора може да бъдат провокирани и въоръжени да превземат улиците“, предупреди той. Но въпреки това политически експерти очакват турската демокрация да бъде достатъчно стабилна, за да осигури честни и свободни избори в неделя.
Има и опасения как ще гласуват турските гласоподаватели, които бяха разселени от земетресенията. Властите казват, че само 133 000 от 3-те милиона души, напуснали родните си градове след опустошенията, са се регистрирали да гласуват на новите си места.
Какво е заложено?
Победа на опозицията може да има значителни последици за демокрацията, икономиката и външната политика на страната.
В момента Турция върви по въжето между НАТО, Русия и Украйна, като се сближава с Русия и същевременно предоставя военна подкрепа на Украйна. Ердоган се позиционира като посредник. Победата на Кълъчдароглу може да накара членката на НАТО да се доближи до водения от Запада консенсус относно войната, като закърпи връзките с традиционните съюзници от ЕС.
Two big elections this weekend with huge geopolitical ramifications — in Turkiye and Thailand!
— S.L. Kanthan (@Kanthan2030) May 10, 2023
Turkey’s leadership has a big impact on US-Russia balance of power. Black Sea, pipelines, NATO, Middle East politics, China… a lot at stake!!😱
Thailand: US Color Revolution been… pic.twitter.com/1IbRBt9SI7
В глобален мащаб експертите твърдят, че победата или загубата на Ердоган също може да повлияе на бъдещата траектория на демократичното разширяване. Турският лидер проправи пътя за избирателна автокрация, изградена върху "мажоритарна позиция, разделящи културни войни, антизападно недоволство и параноя относно вътрешни и чуждестранни заговори – да не говорим за превземането на ключови държавни институции, сплашването и арестуването на несъгласни и членове на гражданското общество и постоянната ерозия на свободната преса в страната“, твърди Ишан Тарур в Washington Post.
През последните години страни, като Унгария и Индия последваха стъпките на Ердоган и се отдалечиха от демократичните институции. Петдесет и шест държави сега се квалифицират като "избирателни автокрации“, спрямо 40 в края на Студената война, според изследователския институт v-Dem.
Но ако Ердоган загуби, "това ще покаже, че ерозията на демокрацията може да бъде обърната – и ще покаже как“, писа наскоро Economist.
