С ъединените щати при управлението на Доналд Тръмп настояват НАТО да съкрати значително редица свои външни дейности, включително да прекрати ключова мисия на Алианса в Ирак, заявиха четирима дипломати от НАТО пред POLITICO.
През последните месеци САЩ също така са лобирали за намаляване на мироопазващата операция на НАТО в Косово и за това Украйна и партньорите от Индо-Тихоокеанския регион да не участват официално в годишната среща на върха на Алианса през юли в Анкара.
Тези усилия отразяват стремежа на Белия дом да разглежда НАТО като строго евроатлантически отбранителен съюз и да върне назад десетилетия на разширяване към управление на кризи, глобални партньорства и инициативи, основани на ценности, направления, които отдавна дразнят американския президент и неговата политическа база MAGA.
Под натиска на Вашингтон НАТО би ограничил т.нар. "дейности извън зоната", които излизат извън основните задачи на Алианса, отбрана и възпиране. Този подход вътрешно е наречен "връщане към фабричните настройки", посочиха четиримата дипломати, получили анонимност, за да говорят свободно по чувствителната тема.
Инициативата може да доведе до бързо свиване на дейностите на НАТО в бивши военни зони, както и до изключване на столици като Киев и Канбера от официалните дискусии това лято.
Белият дом отказа публичен коментар относно програмите за партньорство и глобалните операции на НАТО.
Новите подробности идват след като заместник-министърът на отбраната на САЩ Елбридж Колби наскоро изложи вижданията на администрацията за това, което той нарече "НАТО 3.0".
"Не всяка мисия може да бъде най-висок приоритет. Не всяка способност може да бъде максимално финансирана", каза Колби пред министрите на отбраната на Алианса миналата седмица, като същевременно подчерта, че САЩ остават ангажирани със сигурността на Европа. "Мярката за сериозност е дали европейските сили могат да се бият, да се поддържат и да надделеят в сценариите, които са най-важни за защитата на Алианса."
Американската кампания предизвиква ответна реакция от някои съюзници.
Отказът от инициативите на Алианса в чужбина "не е правилният подход", заяви един от четиримата дипломати. "Партньорствата са ключови за възпирането и отбраната."
Откакто Тръмп се върна в Белия дом миналата година, той съкрати американските ангажименти в чужбина, изтегли войски и персонал на НАТО от Европа и предаде част от висшите командни постове на Алианса на европейци, стремейки се да пренасочи външната политика към "основната национална сигурност".
Тръмп обмислял изтегляне на САЩ от НАТО
- Изтегляне от Ирак
НАТО поддържа консултативна мисия, насочена към укрепване на иракските институции за сигурност, като полицията, и предотвратяване на завръщането на групировката "Ислямска държава". Операцията бе създадена по време на първия мандат на Тръмп през 2018 г. и многократно разширявана след 2021 г. по искане на Багдад.
Вашингтон е поискал от съюзниците да прекратят мисията още през септември, съобщиха първият и вторият дипломат.
Отделно САЩ се готвят да изтеглят около 2500 военнослужещи от Ирак съгласно споразумение от 2024 г. с иракското правителство, стъпка, която представител на американската администрация определи като част от ангажимента на Тръмп "да сложи край на безкрайните войни", подчертавайки, че това става в "тясна координация" с Багдад.
Тамер Бадауи, експерт по Ирак и сътрудник в мозъчния тръст Center for Applied Research in Partnership with the Orient, заяви, че самата мисия на НАТО не е "решаваща" за сигурността на страната. Но прекратяването ѝ заедно с американското изтегляне може да засили влиянието на милициите и да бъде "дестабилизиращо" за кюрдското регионално правителство в северната част на страната.
Искането на САЩ среща и съпротива в самия алианс. "Сега не е моментът да се изтегляме от Ирак… правителството иска да сме там", каза първият дипломат.
Вторият дипломат заяви, че "мнозинството" от съюзниците са съгласни мисията да бъде намалена, но в по-дълъг времеви хоризонт, като се запази по-малка операция.
EXCLUSIVE: Washington is pressing NATO to end its mission in Iraq and scale down its peacekeeping operation in Kosovo, in a push internally known as a “return to factory settings.”
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) February 19, 2026
Yet the campaign is prompting blowback from some allies.
🔗 https://t.co/BX4PVsUNgM pic.twitter.com/XOpaLVHaMX
- Намаляване на присъствието в Косово
САЩ също така са дали сигнал, че искат постепенно да прекратят водените от НАТО сили в Косово (KFOR), според четиримата дипломати, перспектива, която буди още по-голяма тревога сред европейските съюзници, макар разговорите да са на ранен етап.
Международната мироопазваща мисия, одобрена от ООН и започнала през 1999 г. след войните в бивша Югославия, в момента включва около 4500 военнослужещи.
Енжелуше Морина, старши сътрудник по политики в Европейския съвет за външни отношения, заяви, че мисията остава "незаменима" за регионалната сигурност. Ако НАТО се изтегли, това може да окуражи сръбските сепаратисти в северно Косово и да създаде ефект на подражание сред етническите сърби в Република Сръбска в Босна.
"Силно сме обезпокоени" от опитите за прекратяване на мисията, каза пети високопоставен дипломат от НАТО, тъй като "ситуацията в Западните Балкани може бързо да ескалира".
Представител на НАТО заяви, че "няма определен график, свързан с мисията на НАТО в Ирак… или с KFOR", като добави: "Тези мисии се основават на необходимостта, подлежат на периодичен преглед и се адаптират според развитието на обстоятелствата."
Засега не е взето решение за прекратяване на нито една от двете операции. Всички 32 съюзници трябва да одобрят началото и края на мисиите, процес, който обикновено включва сложни преговори и натиск от множество държави, а не само от САЩ.
Обмисля ли Тръмп да напусне НАТО
- Без допълнителни партньори
САЩ също така настояват съюзниците да не канят Украйна и четирите официални партньора на Алианса от Индо-Тихоокеанския регион, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея, на официалните заседания на юлската среща на върха в Анкара, заявиха четиримата дипломати.
Тези държави все пак могат да бъдат поканени на съпътстващи събития, като искането отчасти се обосновава с необходимостта да се намали броят на срещите в рамките на форума.
Оставянето на партньорските страни извън основната програма "би изпратило сигнал, че фокусът е много повече върху основните въпроси на НАТО", каза Оана Лунгеску, бивш говорител на Алианса и старши сътрудник в лондонския Royal United Services Institute.
Представителят на НАТО заяви, че алиансът ще "съобщи своевременно за участието на партньорите на срещата на върха".
Междувременно служители на НАТО са предложили да бъде премахнат и публичният форум от тазгодишната среща, съпътстващо събитие, което събира държавни лидери, експерти по отбрана и правителствени представители в дискусионни панели и обичайно повишава видимостта на годишната среща.
От НАТО посочиха: "Алиансът реши да не организира публичен форум тази година, но ще проведе Форум на отбранителната индустрия в рамките на срещата на върха в Анкара."
Служители на Алианса са обяснили пред столиците, че тази стъпка цели намаляване на разходите на фона на ограничени ресурси. Първият и вторият дипломат обаче смятат, че решението може косвено да е продиктувано и от американския натиск, предвид по-широката кампания на Вашингтон за съкращаване на финансирането за международни организации.
Лунгеску отбеляза, че премахването на форума съответства на "понижаването на ролята на публичната дипломация" при ръководството на генералния секретар Марк Рюте, който се стреми да съкрати и преструктурира това направление, откакто пое поста в края на 2024 г.
Но в момент, когато алиансът се опитва да убеди обществото в ползите от своята дейност и увеличените разходи за отбрана, това е "много вредно", заяви трети дипломат.
"НАТО трябва да обяснява какво се случва и какво възнамерява да направи", добави той.
