В сички членове на НАТО тази година ще постигнат предишната цел да изразходват 2% от БВП за отбрана, но едва три в момента достигат новата, по-висока цел, поставена от лидерите на алианса през юни, показват данни на НАТО, публикувани в четвъртък, които са цитирани от Ройтерс.
Много страни от НАТО значително увеличиха военните си разходи през последните години след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. и исканията на президента на САЩ Доналд Тръмп към европейските съюзници да инвестират повече в собствената си отбрана.
Оценки на алианса в четвъртък показаха, че миналата година повече от 10 от 32-те членове на НАТО не са постигнали целта от 2%, която беше договорена през 2014 г.
Данните за 2025 г. показват, че всички съюзници са постигнали тази цел, като седем са с минимума от два процента, а показателите на няколко други са само незначително по-високи.
Полша е членът на НАТО, който изразходва най-много за отбрана като дял от икономиката си - 4,48%, следвана от Литва с 4% и Латвия с 3,73%, според данните.
Това са единствените членове на алианса, които в момента надвишават новата цел за разходи за отбрана от 3,5% от БВП, договорена от лидерите на НАТО на срещата на върха в Хага през юни. Лидерите се споразумяха да постигнат тази цел до 2035 г. като част от по-широката цел за изразходване на 5% от БВП за инвестиции, свързани с отбраната и сигурността, включително елементи като киберсигурност и модернизиране на пътища и пристанища за посрещане на тежко военно оборудване.
Говорейки при откриването на фабрика за боеприпаси в Германия, генералният секретар на НАТО Марк Рюте похвали по-високите разходи за отбрана от членовете на алианса, но заяви, че е важно допълнителните средства да се превъплътят във военни способности.
„Само парите не осигуряват сигурност. Възпирането не идва от 5%. Възпирането идва от способността за борба с потенциални врагове“, заяви той.
