Р умъния се позиционира ясно срещу руската агресия и предлага на НАТО военните си бази в подкрепа на Украйна. Но не всички в страната са съгласни с този курс на правителството, пише Михаел Мартенс за ФАЦ, съобщи Deutsche Welle.
Новите лидери на Румъния - президентът Никушор Дан и премиерът Илие Боложан - изключват възможността румънски войски да участват във военна мисия в Украйна. Въпреки това Букурещ иска да играе активна роля за гарантирането на мира в съседната държава – затова проявява готовност да предостави военните бази на румънска територия за подкрепата на Украйна в бъдеще.
Министър-председателят заяви, че разполагането на изтребители F-35 в Румъния може да е приносът на неговата страна в усилията за установяване на траен мир в Украйна, цитира думите му „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Боложан посочва, че базите на Черно море, които и сега се използват от НАТО, са на разположение на Алианса за гарантиране на мира в Украйна.
Украйна държи руската заплаха на разстояние
Както припомня Михаел Мартенс във ФАЦ, Боложан (тогава в качеството си на временен президент) още през май подчерта, че отбраната на Украйна срещу агресията на Москва е от стратегически интерес за Румъния – защото именно украинците са тези, които държат руската заплаха на разстояние от румънските граници. Ако Украйна се разклати, това би довело до руско настъпление на Запад, каквото не искат нито Румъния, нито останалата част от континента, каза Боложан. Той изтъкна, че румънски ботуш няма да стъпи на украинска земя, но предложи възможности за транзит през страната си и логистично съдействие за възможни мисии.
ФАЦ отбелязва, че поради стратегическото си разположение в Източна Европа Румъния разполага с много военни бази, които са от значение и за НАТО – особено военно-въздушната база „Михаил Когълничану“ близо до Констанца. Там биха могли да бъдат настанени до 10 000 войници от Алианса, а и проектът е приоритетен за Румъния, която след Полша има втората по големия армия по източния фланг на НАТО. От своя страна президентът Дан каза пред ФАЦ, че инвестициите в тази база ще продължат да се правят по план, за да може тя да приеме военните от САЩ и другите съюзници.
Военни бази, които имат стратегическо значение
Освен „Михаил Когълничану“ на територията на Румъния има база за провеждане на учения на НАТО край град Чинчу, а на военното летище край Фетещ се обучават пилоти за F-16 (от 2024 година – и украински). В базата до град Девеселу пък е разположена американска система за противоракетна отбрана, която е в състояние да предотвратява възможните заплахи от балистични ракети извън евроатлантическото пространство.
Както посочва ФАЦ, за обслужването на тази система са необходими 200 военни, а при откриването ѝ през 2016 година тогавашният генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг говори за „значително увеличение на отбранителните способности на европейските съюзници срещу балистичните ракети извън евроатлантическото пространство“. По неговите думи, заплахата от такива ракети е реална, затова „зоната в Девеселу представлява трайна инвестиция срещу една дългосрочна заплаха“.
Комбинацията от различни видове военни бази на територията на Румъния не е незначителна, изтъква Михаел Мартенс. Сегашното ръководство в Букурещ е твърдо против агресията на Русия срещу Украйна. През септември президентът Дан ще проведе в Киев разговори със своя колега Зеленски. Румънският държавен глава е привърженик на следващи икономически санкции срещу Москва, за да бъде принудена тя да води преговори. Той потвърди, че Румъния е готова да се включи в гаранциите за сигурност за Украйна.
Подкрепата за Украйна води инциденти, подобни на тези в България
Михаел Мартенс посочва, че критичният курс на Румъния спрямо Москва не минава без последствия – смята се, че пожарът в една оръжейна фабрика в град Чугир в началото на август, при който бяха унищожени стотици хиляди патрони на стойност около пет милиона евро, вероятно е свързан с руска намеса. Както пише ФАЦ – случаят напомня силно на много палежи в оръжейни фабрики в България, където междувременно прокуратурата разследва евентуалното участие на руското военно разузнаване (ГРУ) в инцидентите.
Германското издание обаче отбелязва, че не е сигурно дали ясната подкрепа на Букурещ за НАТО и за Украйна ще продължи да се ползва с поддръжката на мнозинството от хората в страната. За намаляване на високия бюджетен дефицит премиерът Боложан е принуден да предприеме икономии и увеличения на данъците и не се знае колко време управляващата коалиция ще може да провежда такъв курс. Не бива да се подценява и националистическият лидер на опозицията Джордже Симион, чийто „Алианс за обединение на румънците“ води във всички проучвания. Следващите парламентарни избори в Румъния по план би трябвало да се състоят в края на 2028 година.
криза, която тихо расте" />
