П ариж, февруари 1777 г. Зимата е сковала френската столица, но в салоните на аристокрацията е горещо от слухове. На 13 февруари един мъж, чието име скоро ще се превърне в нарицателно за най-тъмните бездни на човешката психика, е отведен в окови. Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, по-известен като Маркиз дьо Сад, е арестуван в хотел в Париж.
Мястото, където е отведен, не е обикновен затвор, а страховитата крепост Венсен (Donjon de Vincennes). Този акт поставя началото на една от най-противоречивите глави във френската история, в която границата между правосъдието и личната вендета е опасно тънка.
Арест без обвинение: Силата на „Lettre de Cachet“
Най-поразителният детайл около ареста на 13 февруари е липсата на официално съдебно производство. По това време във Франция съществува механизмът на т.нар. „lettre de cachet“ – кралска заповед с печат, която позволява задържането на всяко лице за неопределено време, без право на обжалване или съд.
В случая с маркиза, двигателят на това действие не е държавната сигурност, а разгневената му тъща – мадам дьо Монтрьой. Изморена от скандалните му сексуални приключения, огромните дългове и поредицата от бягства от правосъдието (включително известния инцидент в Марсилия), тя използва влиянието си в двора, за да го „скрие“ от света. За нея затворът не е наказание, а начин да запази семейната чест от по-нататъшен позор.
Животът зад дебелите стени на Венсен
Крепостта Венсен, със своята масивна 52-метрова кула, е била предназначена за затворници от висок ранг. Там маркизът прекарва следващите години в изолация, която обаче се оказва парадоксално плодотворна.
Лишен от възможността да практикува своите „пороци“ на живо, Сад започва да ги пренася на хартия. Именно зад решетките на Венсен (а по-късно и в Бастилията) се ражда неговият специфичен литературен стил.
Той запълва хиляди страници с философски размишления, в които анализира природата на злото, властта и абсолютното потъпкване на моралните норми. Затворът, който трябва да го превъзпита, всъщност му дава времето и яростта да създаде най-шокиращите си произведения.
Eşitsiz karakterdeki insanların eşit yasalara boyun eğmesini istemek korkunç bir adaletsizliktir...
— Felsefe Parrhesia (@Fparrhesia) May 23, 2025
—Marquis de Sade pic.twitter.com/qAWMc8tXTG
Затворникът срещу Системата
Интересен факт е, че през същия период във Венсен е затворен и друг велик ум на епохата – граф дьо Мирабо, бъдещият трибун на Френската революция. Двамата дори влизат в яростни спорове през стените на килиите си. Докато Мирабо пише за свободата на словото, Сад пише за абсолютната свобода на инстинкта.
Арестът от 13 февруари 1777 г. е ключов, защото той превръща Сад от обикновен разпуснат аристократ в политически затворник. Неговото задържане без обвинение е ярък пример за деспотизма на „Стария режим“, срещу който Франция ще се разбунтува само дванадесет години по-късно.
Наследството на един „чудовищен“ интелект
Днес историците гледат на събитията от онази мразовита февруарска нощ като на повратна точка. Ако маркиз дьо Сад беше останал на свобода, той вероятно щеше да пропилее живота си в незначителни скандали. Затварянето му във Венсен обаче „консервира“ неговия гняв и го трансформира в литература, която и до днес предизвиква дебати за границите на изкуството и цензурата.
Маркизът остава в затвора до самата зора на Революцията, доказвайки, че докато тялото може да бъде оковано в камък и желязо, въображението, колкото и тъмно да е то, не познава граници.
- Екзекуцията на кралицата
На 13 февруари 1542 г. е екзекутирана Катрин Хауърд – английска кралица, пета съпруга на крал Хенри VIII. Тя се омъжва за него на 28 юли 1540 г., почти веднага след като е уредено анулирането на неговия брак с предишната му съпруга Ана Клевска.
След две години съжителство с Хенри VIII Катрин Хауърд е затворена и обезглавена поради обвинение в изневяра с далечния ѝ роднина Томас Кулпепър. Катрин е лишена от титлата си на кралица на 23 ноември 1541 г., и хвърлена в затвора в новото абатство Сайън, Мидълсекс, бивш манастир, където тя остава през цялата зима на 1541 г. Хауърд е принудена да върне пръстена на краля. Въпреки тези действия, предприети срещу нея, бракът ѝ с Хенри никога не е официално анулиран.
When Catherine Howard was executed in 1542, she was potentially as young as 15/16, and likely not quite 18. Already having been pulled into two relationships that we understand today as predatory, her marriage to Henry VIII was preceded by a whirlwind “romance”. pic.twitter.com/pIcQM344Sa
— i blame adam sandler (@UtterlyVapid) February 16, 2023
Екзекуцията на Катрин е насрочена за 7 ч. сутринта в понеделник, 13 февруари 1542 г. Тя приема съдбата си с относително спокойствие, но изглеждала бледа и ужасена, имала нужда от помощ, за да се изкачи на ешафода. Тя отправила реч, описваща нейното наказание като „достойно и просто“ и помолила за милост към семейството и молитви за душата ѝ. Според популярен фолклор, последната ѝ думи били: „Аз умирам като кралица, но по-скоро бих умряла като съпругата на Кулпепър“. Катрин е обезглавена с един удар на брадвата на палача.
Още събития на 13 февруари:
- 1945 г. – Втора световна война: Обединените нации започват стратегически бомбардировки над Дрезден (Германия), в които загиват хиляди цивилни граждани
- 1960 г. – Франция тества в Сахара първата си атомна бомба.
- 1974 г. – Александър Солженицин, лауреат на Нобелова награда за литература през 1970, е изгонен от Съветския съюз.
Родени:
- 1933 г. – родена е актрисата Ким Новак
- 1950 г. – роден е британският музикант Питър Гейбриъл
- 1953 г. – роден е българският учен проф. Христо Пимпирев
- 1974 г. – роден е певецът Роби Уилямс
Починали:
- 1883 г. – умира германският композитор Рихард Вагнер
- 1887 г. – умира френският дипломат в София Леандър Леге