Ч рез "Старлинк" Илон Мъск искаше да осигури достъп до интернет и в най-отдалечените кътчета на Земята. А междувременно неговите сателити играят сериозна роля в световната политика, особено в региони на войни, съобщи Deutsche Welle.
Как?
В пустинята Сахара или в джунглите край Амазонка, в най-далечните части от Тихия океан или във вечните ледове на Арктика – в редица райони на света съвременният човек усеща един голям проблем. Няма достъп до интернет.
Точно такава беше и първоначалната идея на американския милиардер Илон Мъск - той разработи "Старлинк" (Starlink), за да реши този проблем – да осигури бърз интернет навсякъде по света - и особено в регионите, където връзката не може да се осигури по конвенционалния начин - чрез кабел или оптически кабел.
Междувременно обхватът на "Старлинк" е значително разширен – системата се използва за комуникация в засегнатите от катастрофи региони, но също така и от армии и протестни движения там, където обичайният интернет не функционира или е бил изключен от диктаторски режими.
Как функционира "Старлинк"?
В случая става дума за система за връзки с интернет, която се опира на 10 000 малки сателита около Земята. Те препращат помежду си пакети с данни чрез лазерни контакти, без да зависят от постоянната пряка връзка с наземна станция, която да свързва сателитната система с конвенционалния интернет.
За разлика от другите интернет сателити, които обикалят на височина от около 36 000 км, сателитите на "Старлинк" са само на 550 км от земната повърхност. Така интернет сигналите могат да бъдат предадени много по-бързо, закъсненията се свеждат до минимум, което позволява и използването на приложения с по-голям обем данни.
Потребителите имат нужда само от малък приемащ терминал с електронно управляема антена, която автоматично се насочва към най-близкия сателит. След това терминалите предават приетия сигнал към намиращ се в близост рутер, който осигурява връзката с интернет в локалната мрежа.
Кои са ключовите места, на които се използва "Старлинк"
- Украйна:
От началото на руската агресия през февруари 2022 година "Старлинк" се превърна в един от най-важните комуникационни инструменти в районите на войната. Военните използват системата, за да координират действията на частите, за да направляват дронове и за управлението на безпилотните наземни системи. В гражданския сектор системата се използва от болници, спасителни служби, от енергоснабдяването и от украинските железници.
Смята се, че и руската армия използва незаконно "Старлинк" със съдействието на контрабандно внесени технологии от трети държави. Украинското министерство на отбраната заяви, че си сътрудничи тясно с фирмата SpaceX, за да ограничи максимално тази употреба.
- Судан:
В рамките на суданската гражданска война "Старлинк" се използва най-вече от паравоенните сили RSF, които се борят срещу държавната армия. Стотици устройства са внесени в страната чрез ОАЕ, междувременно съществува и черен пазар за терминалите на "Старлинк". RSF ги използват за комуникация и координация на действията на своите милиции, докато държавната армия се опитва да блокира вноса и използването им.
- Иран:
В началото на 2026 година се стигна до национални протести срещу режима в Техеран, който реагира с брутално насилие и с изключване на интернет. Има сведения, че в страната са били вкарани контрабандно хиляди терминали, които са били препродадени на черния пазар. Благодарение на това протестното движение можеше да използва "Старлинк", за да координира някои от действията си въпреки наложената държавна цензура на интернет.
- Венецуела:
В миналото системата "Старлинк" е била използвана за преодоляване на информационните бариери и за достъп до свободен интернет. Дълго време възможността за придобиване на устройствата бе само неофициална, но след американската интервенция от януари 2026 година, при която бе заловен бившият президент Мадуро, Илон Мъск предложи на гражданите временен безплатен достъп до интернет.
- Газа:
От юли 2024 година насам "Старлинк" се използва за хуманитарни цели в почти разрушената ивица Газа. Помощните организации и един полеви лазарет използват системата за осигуряването на телемедицинска помощ и за целите на логистиката. Цивилни граждани обаче нямат широк достъп до "Старлинк" заради съображения за сигурност от израелска страна.
Какви са критиките към "Старлинк"?
В зоните на конфликти "Старлинк" често е единственият източник на интернет, а това осигурява голямо влияние на Илон Мъск. Понякога комуникацията на цяла армия или на всички помощни организации зависи от неговата компания SpaceX. Така например в миналото Мъск отказа на Украйна използването на услугата за планирано нападение близо до Крим. Американският президент Доналд Тръмп също заплаши Украйна с изключване на сателитите, за да принуди Киев към отстъпки в преговорите.
Критики има и от екологична гледна точка. Сателитите на "Старлинк" се произвеждат масово и имат експлоатационен живот от едва пет години. В земната атмосфера всеки ден изгарят средно по един-два сателита, като изхвърляният по този начин алуминиев оксид се отразява неблагоприятно на озоновата дупка и може да допринесе за затоплянето на Земята. Освен това многобройните сателити отразяват слънчевата светлина, в резултат от което нощното небе става по-светло, а това е проблем за редица видове от животинския свят.
Какви алтернативи се разработват
За да бъде сложен край на монопола на "Старлинк", в Европа вече се работи по подготовката на негови алтернативи. Най-големият конкурент на SpaceX за момента е Eutelsat. Само че тази система разполага засега само с 600 сателита, а и се концентрира върху бизнес клиенти и морски цели. Eutelsat участва и в разработката на IRIS - амбициозната и изключително сигурна сателитна мрежа на ЕС. Тя трябва да осигури независимост на Европа от "Старлинк", но няма да бъде пусната в експлоатация преди 2029 година.
Илон Мъск е заплашен от конкуренция и в САЩ, и то от страна на своя колега милиардер Джеф Безос. Неговата фирма Amazon работи активно по проекта "Amazon Leo": мрежа от над 3000 нови сателита недалеч от земната повърхност. Amazon иска да пусне услугата още тази година в САЩ, но и в Германия.
Китай от своя страна работи по цели два проекта в тази сфера: държавният "Guowand", предназначен за национални и военни цели, който ще обхваща до 13 000 сателита, и частният "Qianfan" с 12 000 - за обслужване на развиващи се и бързоразвиващи се страни. Стартът и на двата проекта е предвиден за тази година.
