П рез изминалата 2022 г. станахме свидетели на голям брой протести в различни страни по света и по различни причини, пише за Анадолската агенция социологът Ясин Актай.
Причини за протестите
Доста трудно би било да се намери нещо, което да обединява всички тези протестни прояви, но много от тях бяха провокирани от икономическата политика на съответните правителства. Друга обща характеристика на много от миналогодишните протестни движения е, че бяха краткотрайни. Те не доведоха до дългосрочни вътрешни сблъсъци, до каквито се стигна например след протестите от Арабската пролет, изтъква Актай.
Друго обобщение, което прави социологът, е, че в най-развитите европейски страни, като например Великобритания, Белгия, Франция, Германия и Испания, протестите са били провокирани най-вече от несъгласието на жителите на тези страни с икономическите политики, които правителствата водят в условията на икономическа криза, причинена от коронавирусната пандемия и изострена от войната в Украйна.
Протестите в Китай пък бяха предизвикани от строгите мерки, които властите взеха срещу разпространението на коронавируса.
На други места по света имаше протести, които първоначално започнаха по икономически причини, но впоследствие прераснаха в движения за повече свобода и демокрация. Във всяка отделна страна обаче си имаше специфични за нея причини за протести, извежда като извод Актай.
Къде имаше най-много протести?
През 2022 г. най-много протести имаше в европейските страни, Иран, Бангладеш и Тунис. На много места в Европа имаше протести, с които трудещите се изразиха недоволството си от поскъпването на живота, до което доведоха енергийната криза, която от своя страна може да бъде разглеждана като следствие на войната в Украйна. Ако демонстрациите в Европа протекоха мирно, то в други страни по света имаше протестни прояви, които из основи разтърсиха обществения и политическия живот в тях, отбелязва Актай.
Като пример за такива протести социологът посочва демонстрациите в Иран, които започнаха след смъртта на младата иранка от кюрдски произход Махса Амини, която бе задържана от нравствената полиция и за която се предполага, че е станала жертва на полицейско насилие, довело в крайна сметка до кончината ѝ. За кратък период от време протестното движение обхвана всички градове в Иран. С протестите си иранците изразиха недоволството си от намесата на нравствената полиция в живота на хората, а също така и от целия натрупан през годините гняв от режима на моллите, изтъква социологът.
В Бангладеш протестите бяха провокирани от икономическата криза, но бързо прераснаха в демонстрации срещу авторитарното управление на премиерката Шейх Хасина. Недоволството от икономическите проблеми бе примесено с искания за демократични промени. Правителството пък окачестви протестите като провокация и като терористични прояви, с които се цели възпрепятстване на успешното икономическо развитие на Бангладеш.
Актай обръща внимание също така на протестите в Казахстан от началото на миналата година, а също така и на факта, че е имало демонстрации в Тунис и Судан, които може да бъдат разглеждани като ехо от събитията през Арабската пролет.
До какво доведоха протестите?
Реакциите на отделните правителства на демонстрациите също бяха различни и продиктувани от спецификите на всяка отделна страна, изтъква Актай. В европейските страни правителствата като цяло реагираха с толерантност на протестите. В страни като Иран, Бангладеш и Китай обаче реакцията на властите беше сурова. В тези страни силите на реда отговориха на протестите с насилие и много хора загинаха или бяха арестувани.
