„Македонската идентичност и македонският език се заличават по талибански от доклада на Европа. Това дочакахме като народ в 21-ви век.“ Това заяви премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски относно новината, че трите най-големи политически групи в Европейския парламент са се споразумели за отпадането на формулировките „македонска идентичност“ и „македонски език“ от проектодоклада за напредъка на страната, предаде репортер на БГНЕС.
„За нас е еднакво лошо и премахването на македонския език от доклада, и думата „модерен“ да беше поставена пред него. Буквално е еднакво зле. Важно е да се напомня, че онази малка стъпка в Комисията по външни работи на Европейския парламент (AFET) за македонския език и идентичност ще остане в колективната памет. За пръв път македонските език и идентичност дойдоха в столицата на Европейския съюз“, продължи Мицкоски.
„Още един път се доказа, че въпросът не е няколкостотин българи да бъдат включени в Конституцията, а много, много по-дълбок. Всички онези, които манипулираха в миналото и ни убеждаваха, че с промяната на Конституцията всичките ни проблеми ще бъдат решени, трябва да излязат пред македонските граждани и да им се извинят. Нещата, които се случваха през последните години, ни доведоха до тази ситуация. Македонската идентичност и македонският език се заличават по талибански от доклада на Европа. Това дочакахме като народ в 21-ви век. Това го направиха Буяр Османи, Димитър Ковачевски, Боян Маричич и останалите“, каза още председателят на ВМРО-ДПМНЕ.
Тази резолюция на ЕП може да "взриви" РС Македония
Припомняме, че в проекторезолюция на Европейския парламент, базирана на доклада на Томас Вайц, директно се подчертава целта на сръбския геополитически проект за доминация на Балканите. Той не е само икономически, а цели промяна на държавните граници в региона и включва Република Сръбска, Черна гора, Косово и Северна Македония.
В точка 80 от доклада се изразява: „загриженост относно проекта „Сръбски свят“ и факта, че представители на правителството на Северна Македония подкрепят и насърчават тази концепция; осъжда се участието в срещи, които целят да установят сфера на влияние, подкопаваща суверенитета на други държави и стабилността в региона;“
В точка 81 се посочва: „необходимостта от отваряне на архивите на югославските тайни служби (УДБА и КОС - от времето на югодиктатора Тито след 1945 г. - бел.ред.), съхранявани както в Северна Македония, така и в Сърбия, както и нуждата тези архиви да бъдат отворени на регионално ниво, за да се преодолее тоталитарното минало по прозрачен начин, с цел укрепване на демокрацията, отчетността и институциите в Западните Балкани.
„Северна Македония остава обект на враждебни чуждестранни операции за влияние, включително усилия за разединяване на социалната тъкан на страната и използване на антиевропейски настроения, особено чрез таблоиди и медии на сръбски език, които функционират като регионални усилватели на кремълските наративи и се ползват със значително влияние“, се отбелязва още в документа. Там се припомня, че Северна Македония експулсира 13 руски дипломати между 2018 и 2023 г. за дейности, несъвместими с дипломатическия им статут, което подсказва за продължаващо присъствие на прикрити мрежи за влияние. Уточнява се, че Китай се стреми да разшири влиянието си чрез контрол върху информацията, инвестиционна дипломация и принудителни клаузи в договори за инфраструктурни заеми.
Македония: Най-голяма заслуга за създаването на държавата има Тито
В доклада се предупреждава, че китайски дипломатически структури са финансирали платено съдържание и коментари в македонски медии без ясно обозначаване. Анализ от 2023 г. установява, че свързани с руската държава субекти са използвали сръбски медийни проксита, за да разпространяват наративи, враждебни към НАТО, и да твърдят, че ЕС притиска Северна Македония да "се откаже от своята идентичност".
В проекторезолюцията, която може да бъде видяна от всеки, публикувана на уебсайта на Европейския парламент, се изразява загриженост, че Северна Македония и други държави от Западните Балкани, кандидатки за членство в ЕС, са особено силно засегнати от чужда намеса и кампании за дезинформация, включително хибридни заплахи, стратегическа корупция, непрозрачни финансови потоци и принудителни инвестиционни практики, особено с произход от Русия и Китай.
Изразена е тревога от „ролята на Унгария и Сърбия в подкрепа на геополитическите цели на Китай и Русия, а в този контекст - риска от зависимост от Китай поради асиметрични договори за заеми, както и заема от Унгария за Северна Македония, който изглежда е с китайски произход“.
