Г оце Делчев, Шапкарев, братя Миладинови, Илинденското въстание, Дамян Груев, Яне Сандански и др. са част от македонската идентичност.
Това заяви премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски по време на съвместна пресконференция с еврокомисаря по разширяването Марта Кос. Двамата говориха в рамките на срещата на лидерите от Западните Балкани в Скопие, посветена на Плана на ЕС за растеж на региона, предаде БГНЕС.
Мицкоски: Европейският път принадлежи на всички граждани
По отношение на доклада на Томас Вайц за Северна Македония, Кос заяви, че най-добрият начин за защита на македонските идентичност и език и чрез членство в ЕС, което минава през промяна на македонската конституция.
Същевременно Мицкоски каза, че по отношение на доклада на Вайц, българските евродепутати са предприели действия, които нямат нищо общо с ценностите на ЕС.
„Винаги съм по-внимателен, когато става въпрос за идентичността. Да, ние наистина го носим дълбоко в нас, но мога да призная, че през последните 30 години изгубихме голяма част от нашата идентичност, променяйки знаме, променяйки име, променяйки няколко пъти конституцията. При положение, че нямаме гаранция, че това ще бъде последната отстъпка, по отношение на идентичността, която трябва да направим, аз съм много по-внимателен и се водя от максимата: „Не слушай какво говорят, а гледай какво правят“. Това, което направиха, и все още правят, евродепутатите на нашия източен съсед, няма нищо общо с европейските ценности“, каза македонският министър-председател.
Мицкоски триумфира, българските поправки - блокирани, битката продължава
„Моята идентичност е не само прекрасната македонска кухня, но също така е и Гоце Делчев, Шапкарев, Миладинови, Илинденското въстание, Дамян Груев, Яне Сандански и др. Не знам дали колегите от изток ще споделят същото мнение, но това са хората, които са част от македонската идентичност“, добави той.
Изявленията на премиера на Северна Македония Християн Мицкоски относно македонската идентичност, език и исторически фигури, като Гоце Делчев, братя Миладинови, Кузман Шапкарев, Дамян Груев и Яне Сандански, както и Илинденското въстание, отразяват дългогодишен и сложен спор между София и Скопие.
Този спор има своите корени в общата история на двете страни, особено от периода на Османската империя, и оказва пряко въздействие върху европейската интеграция на Северна Македония.
Голяма част от фигурите, споменати от Християн Мицкоски, са централни за национално-освободителните движения на българите от Македония и Одринска Тракия в края на XIX и началото на XX век. Гоце Делчев, например, е един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), която организира Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. В България той е почитан като български национален герой и революционер, борил се за свободата на българите в Македония. В Северна Македония той е възприеман като един от основните стълбове на македонската национална идентичност. Същото важи за Дамян Груев, един от основателите на ВМОРО, и Яне Сандански, друг виден революционер.
Братя Миладинови – Димитър и Константин, са изтъкнати дейци на Българското възраждане, известни със събирането и издаването на сборника "Български народни песни" през 1861 г., което е фундаментално за българската литература и фолклор. Кузман Шапкарев също е виден възрожденец, фолклорист и етнограф, който се е определял като българин.
Различните интерпретации на тези исторически личности и събития се задълбочават след Втората световна война, когато в рамките на Социалистическа федеративна република Югославия е създадена Социалистическа република Македония. Тогава започва систематичното кодифициране на македонски език и нация, което често се случва чрез отричане на българското минало на населението и неговата история в региона. Тази политика формира основата на съвременната македонска национална идентичност.
След обявяването на независимостта си през 1991 г., Северна Македония (тогава Република Македония) се стреми към пълноправно членство в Европейския съюз. Този процес обаче е възпрепятстван от редица двустранни спорове. Дълги години Гърция блокира членството заради името на страната, докато през 2018 г. не беше подписано Преспанското споразумение, което промени името на държавата на Република Северна Македония.След решаването на спора за името, България поставя нови условия за начало на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС. Тези условия включват: Признаване на историческите факти и общата история, като се избягват твърдения за "кражба" на история и личности; Гарантиране на правата на българите в Северна Македония, включително тяхното включване в конституцията на страната като държавотворен народ; Признаване на "съвременния македонски език", а не "многовековния", което отразява българската позиция, че македонският език произлиза от български диалекти и е кодифициран след 1944 г.
През 2022 г. т.нар. "Френско предложение" беше представено като компромисен път за деблокиране на преговорния процес. То предвижда Северна Македония да промени своята конституция, за да включи българите сред изброените народи, които съставляват държавата, преди да започне същинските преговори за присъединяване. В замяна, България премахна ветото си.
Настоящото правителство на Християн Мицкоски, лидер на ВМРО-ДПМНЕ, заема твърда позиция по въпроса с идентичността. Мицкоски многократно е заявявал, че "многовековната македонска идентичност" и "многовековният македонски език" не подлежат на оспорване и че страната е правила достатъчно "отстъпки" през последните 30 години, променяйки знаме, име и конституция. Той отказва да изпълни ратифицираното от Северна Македония, България и ЕС "Френско предложение".
