Постите са неразделна част от календара на вярващия. Мнозина се крият от капана на удоволствията поради чисто религиозни подбуди, а други просто са решени в определените дни да пречистят тялото и душата си от налепите на всекидневието. Какво е значението на постите днес и откога те са започнали да променят установения ред на вкусното ни ежедневие?
Защо постим?
Постите са основна част от всяка световна религия и често вървят заедно с характерни церемонии и практики. Временният отказ от определени напитки и храни трябва да пречисти тялото и душата, както и да доведе до състояние на вътрешен покой. Дните, определени за пости, предоставят също така възможност за молитва и медитация.
Заветът на предците
Мохамед е постил, преди да му бъде разкрито съдържанието на Корана. Мойсей е постил, преди да чуе божието слово. Исус се оттегля за 40 дена в пустинята, за да подготви в пост своето появяване пред обществото.
Луната дава знак
През 325 г. Първият вселенски събор в Никея определя деня, на който ще се празнува Великден - всяка година от там насетне светлият празник ще се чества в неделята след първото пролетно пълнолуние*, като предшестващите 40 дни са определени за пости. Всъщност дните за пост са повече от 40, но пък неделите не се броят. Великите Пости започват в деня след Месни Заговезни. В Римокатолическия свят това е т.нар. Пепеляна** сряда, тъй като Заговезни винаги са във вторник).
В началото бе словото
Думата "постя" (на английски to fast, на немски fasten) произлиза от готската дума "фастан", която означава "задържам, наблюдавам, бдя". Въпреки общата етимология, в света са познати съвсем различни практики за съблюдаване на постите.
Средновековни забрани
През Средновековието правилата по време на пости били изключително строги: забранена била консумацията на всички месни и млечни продукти, както и яйца, познати тогава като "течно месо". През 1491 г. оковите на религиозния ритуал са поразхлабени от Папа Юлий III, който разрешава употребата на масло, олио, яйца, кашкавал и мляко.
Да не прекаляваме
До втората половина на ХХ в. според Римокатолическата църква постенето се свързвало с приемане на ядене само веднъж на ден. Допълнително били позволени още две леки закуски сутрин и вечер, които обаче не бивало да превишават две унции - или 60 грама. В миналото да постят били длъжни всички на възраст между 21 и 60 години. Отказът от месо бил задължителен за всички над седемгодишна възраст.
Постите на Запад
В миналото представителите на западноевропейското християнство постили всяка сряда и петък от седмицата. Сряда е денят, в който Христос е бил предаден, а в петък, според Новия завет, Спасителят е бил разпнат. Навремето често се е случвало възрастните да бъдат кръщавани непосредствено преди Великден, като 40-дневният пост служил като подготовка за големия ден.
Само в сряда и петък
Според католическата религия днес за истински дни на пост се приемат само Пепеляната сряда и Разпети петък. Тогава е позволено да се яде само веднъж, като менюто не бива да включва месо. През останалото време се препоръчва отказ поне от месни продукти. Изключения се допускат за децата и подрастващите, за по-възрастните хора, болните и професионално натоварените.
Постенето - излишна жертва?
В протестантските общности на постенето се гледа доста критично. За европейските протестанти въздържанието е чисто външен акт на религиозност, който не се цени от Господ. Исус Христос вече е пожертвал себе си на кръста, затова всяка следваща жертва се приема за излишна. За много от протестантите обаче отказът от месо и други наслади на Разпети петък е абсолютно закономерен.
А какво казва юдаизмът?
В деня на еврейската нова година Рош а-Шана се поставя началото на десетдневен пост, който завършва с важния за юдеите празник - Йом Кипур. В този ден на разкаяние вярващите очакват опрощаване на извършените през годината грехове, като службата трае цял ден.
Честита нова година!
По време на Йом Кипур се съблюдава строг пост, забранява се също така всякакъв вид труд, като целта е пълно отдаване на мисълта за изкупление и покаяние. Позволено е само лекото намокряне на ръцете и очите с вода. По време на първата тържествена вечеря след постите се пожелава Честита нова година.
Основите на религията
Постенето е задължение за всеки мюсюлманин. Ритуалът играе централна роля в Корана и редом с вричането в религията, ежедневната молитва, даването на милостиня и поклонението пред Мека, важи като един от петте основни стълба на исляма.
В очакване на здрача
Деветият месец от ислямския лунен календар - Рамазан - е много важен за 1,300 млрд. мюсюлмани по целия свят. По време на свещения месец вярващите спазват пост през светлата част от денонощието, като след залез слънце е позволено яденото в умерени количества. Списъкът със забраните не важи за болните, децата, бременните, както и за военните по време на поход.
По дрехите ще ме познаеш
В Стария завет често се споменава постенето - както на отделни библейски персонажи, така и на целия еврейски народ. Важността на постите се обозначава чрез външни символи, като например носенето на раздърпани дрехи, отказ от ежедневна грижа за тялото, както и посипване на главата с пръст или пепел.
Остави ни насаме
Според Стария Завет постенето е израз на мъка, покаяние и размисъл, като също така помага за необезпокоявано и интензивно единение с Господ. Постите се свързват със съсредоточаване върху значимото в живота, а именно: зависимостта на човека от неговия създател. По този начин близостта с Господ се издига над основните човешки потребности като яденето, облеклото и грижата за тялото.
"Не" на лицемерието
Исус не е отричал постенето като израз на божественост, дори и самият той е постил, но открито се е противопоставял срещу показната и фалшива практика на постите. Исус възприема своя пост като способ да се прогонят злите духове, а постът на праведника според него ще получи наградата на небесата.
-----
*И в Западната, и в Източната църква Великден е неделята след първото пролетно пълнолуние. Т.е. това е първата неделя след 21 март – църковното пролетно равноденствие. Така Великден е някоя от неделите между 22 март и 25 април вкл., като има 19 варианта през различните години.
Разликата е, че по отношение на Великден православните спазват Юлианския календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригираната му версия – Григорианския.
**На този ден, в съответствие с древния обичай, на челата на вярващите се рисува кръст с осветена пепел. В еврейската традиция посипването на главата с пепел символизира обръщане, скръб и покаяние. От ІІІ-ІV в. Църквата започва да посипва пепел на главите на публично каещите се, които са изповядали греховете си. През ХІV в. посипването с пепел се среща вече навсякъде в Западната Църква. Символизира сърдечното съкрушение и покаяние, с които християните започват поста.
