Т ази седмица Руслана Хрицкив е призовала във Фейсбук да се дарят обувки за малки близнаци, бежанци от Украйна в Чехия, но постът ѝ предизвикал само дискусия за хигиеничните противопоказания, свързани с носенето на обувки втора ръка, пише Ян Флемр от Франс прес, цитиран от БТА.
Тя се аргументира, че майката на тези деца няма пари да им купи дрехи, но обясненията ѝ не са убедили никого.
"Реакциите на призивите за помощ се забавят. В началото на конфликта хората бяха неочаквано отзивчиви", обяснява Хрицкив, украинка, живееща в Чехия от повече от 20 години.
След началото на руското нашествие на 24 февруари Руслана е оказала подкрепа на "десетки, може би стотици" бежанци,
включително майката на тези близнаци, чието трето дете се е родило по време на бягството ѝ към Прага.
Констатацията на Хрицкив съвпада със заключенията на множество хуманитарни организации в Източна Европа.
Страните от този регион приемат стотици хиляди бежанци от конфликта, предимно жени с деца.
Също като останалата част от Европа, регионът е засегнат от инфлацията,
особено вследствие на руското нашествие, което принуди домакинствата да ограничат разходите си.
"Склонността за оказване на помощ намаля от началото на войната",
отбелязва Естер Баконди Кис, доброволка от унгарската неправителствена организация "Хабитат за човечеството", която координира програма за настаняване на бежанци.
"В началото на войната получавахме много повече предложения за предоставяне на жилища", обяснява тя пред АФП.
От своя страна, словашката неправителствена организация "Хора в нужда" заявява, че даренията спадат. От 650 000 евро през февруари и март, те са достигнали 85 000 през май, обяви говорителката на организацията Симона Стискалова.
"Това е естествен ефект. Кауза, популярна в новините,
генерира много ангажименти. После интересът се срива", обяснява Свилена Георгиева, ръководителка на българската фондация "За Доброто".
"Въпреки това 90% от даренията, които получаваме, продължават да са предназначени за кампаниите в подкрепа на Украйна", уточнява тя.
Икономически затруднения
"Бедността заплашва все по-голяма част от населението" на страната, обяснява пражкият социолог Даниел Прокоп.
"В този контекст има опасения, че подкрепата за Украйна може да измести помощта за местното население", обяснява той пред АФП.
Въпреки това Клара Спличалова, която ръководи Дарителския форум в Прага, уверява, че въпреки наблюдавания спад, в сравнение с началото на войната, даренията остават значителни.
"Хората знаят, че краят на конфликта не е близко и че даренията ще трябва да се правят редовно и в дългосрочен план", добавя тя.
Лавиния Вароди, която работи за румънския клон на неправителствената организация "Спасете децата", казва, че компаниите и частните лица "са изчерпали бюджетите си".
"Само големите организации продължават да даряват, защото те имат средствата да отделят специални фондове на украинската кауза", заявява тя.
Агнес Бараняи, доброволка в младежко общежитие в Будапеща, където са настанени бежанци, съжалява, че подкрепата намалява с лятната ваканция.
"Всички искат да се върнат към нормалния живот", коментира тя.
Нови нужди
"Подкрепата остава необходима, но нуждите се променят", е заключението на Доминика Пшчолковска, изследователка във Варшавския университет, специализираща в миграцията.
"Украинците опитват да се интегрират в пазара на труда. Те не се опитват да се възползват от социалните средства, нещо, което поляците одобряват", добавя тя пред АФП.
От 4,5 милиона украинци, напуснали страната си през Полша, около 300 000 са намерили официално работа там, макар че често е под квалификацията им.
"Украинците компенсират дефицита на работна ръка в определени сектори", заяви в петък полската министърка по въпросите на семейството.
В съседна Чехия, където живеят около 400 000 бежанци, 77 000 вече са намерили работа.
Сред тях е и майка на две деца, родом от Одеса, която е отседнала при Руслана
от началото на конфликта през февруари. В момента тя работи в пекарна.
"Компаниите не им осигуряват стабилни договори, което е проблем. Но това позволява поне да им се осигури работа", обяснява Руслана Хрицкив, която днес подслонява друг бежанец.
"Винаги съм готова да скоча в колата, за да се притека на помощ.
Усещам благодарността на тези, на които помагам, и това е най-голямата награда", подчертава тя.
