Украйна и Русия – хронология на едни сложни отношения - Свят

Транспортна стачка блокира Гърция

Хан Док Су подаде оставка и обяви кандидатурата си за президентските избори

Руска атака с дрон срещу Одеса, има загинали

Какви природни ресурси притежава Украйна и за какво се използват

САЩ и Украйна подписаха дългоочакваното споразумение за редкоземните метали

САЩ и Тръмп "обсаждат" Турция политически

Песков: На Русия ѝ провървя с Путин

Ужасяваща експлозия в жилищен район в Китай, най-малко 17 са ранени

Р уските военни сили изстреляха ракети по няколко украински града и стовариха войски на южната граница на страната, веднага след като президентът на Русия Владимир Путин разреши „специална военна операция“ в Източна Украйна.

На фона на ужасяващите събития в Украйна, припомнете си основните събития в политическата история на страната, откакто тя обяви независимост от СССР през 1991 г.

Вой на сирени, страх и убежища - Украйна на 24 февруари

4 снимки

1991 г.: Лидерът на Социалистическа република Украйна Леонид Кравчук обявява независимост от Москва. В проведените референдум и президентски избори украинците одобряват независимостта и избират Кравчук за президент.
1994 г.: Леонид Кучма побеждава Кравчук на президентските избори, определяни като свободни и честни от наблюдатели.
1999 г.: Кучма отново печели избори, но те са белязани от множество нарушения.
2004 г.: Проруският кандидат Виктор Янукович е обявен за президент, но обвиненията за фалшифициране на вота предизвикват протести, в т.нар. Оранжева революция, налагайки повторно провеждане на вота. Прозападният бивш премиер на Украйна Виктор Юшченко е избран за президент.

2005 г.: Юшченко поема властта с обещания да изведе Украйна от орбитата на Кремъл към НАТО и ЕС. Той назначава бившия шеф на енергийната компания Юлия Тимошенко за министър-председател, но след вътрешни битки в прозападния лагер тя е уволнена.
2008 г.: НАТО обещава на Украйна, че един ден тя ще се присъедини към алианса.
2010 г.: Янукович побеждава Тимошенко на президентски избори. Русия и Украйна сключват споразумение за ценообразуване на газа в замяна на удължаване на наема за руския флот в украинско черноморско пристанище.

Обстановката в Украйна след нападението от Русия

19 снимки

2013 г.: Правителството на Янукович преустановява преговорите за търговия и асоцииране с ЕС през ноември и решава да съживи икономическите връзки с Москва, предизвиквайки месеци на масови митинги в Киев.

2014 г.: Избухна насилие на протестите, съсредоточени до голяма степен около площад Майдан в Киев. Десетки протестиращи са убити.
Февруари 2014 г.: Парламентът гласува за отстраняването на Янукович от поста му, той бяга. В рамките на дни въоръжени мъже превземат парламента в украинския регион Крим и издигат руското знаме. Москва анексира територията след референдум на 16 март, който показва огромна подкрепа на Крим за присъединяването към Руската федерация.

Април 2014 г.: Проруските сепаратисти в източния регион на Донбас обявяват независимост. Избухват бойни действия, които продължават спорадично до 2022 г., въпреки честите прекратявания на огъня.
Май 2014 г.: Бизнесменът Петро Порошенко печели президентските избори с прозападен дневен ред.
Юли 2014 г.: Ракета над размирния район сваля пътническия самолет MH17 на път от Амстердам за Куала Лумпур, всичките 298 души на борда загиват. Разследващите проследяват използваното оръжие до Русия, която отрича да е замесена в инцидента.

Almost 8 years ago, Malaysia Airlines MH17 was shot down in that very region of Eastern Ukraine which is centre of attention right now.

298 people lost their lives that day. The plane was shot down by Russian backed rebels in Eastern Ukraine. pic.twitter.com/JY408E4B0T
— Karan Singh 🏎✈📱💻 (@karansingh_005) February 24, 2022

2017 г.: Споразумение за асоцииране между Украйна и ЕС отваря пазари за свободна търговия на стоки и услуги и безвизово пътуване до ЕС за украинците.
2019 г.: Нова украинска православна църква печели официално признание, ядосвайки Кремъл.
Бившият комедиен актьор Владимир Зеленски побеждава Порошенко на президентските избори през април с обещания за справяне с корупцията и прекратяване на войната в Източна Украйна. Неговата партия „Слуга на народа“ печели парламентарните избори през юли.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп помоли Зеленски през юли да разследва Джо Байдън, неговия съперник в президентската надпревара в САЩ, и сина на Байдън Хънтър за възможни бизнес сделки в Украйна. Призивът води до неуспешен опит за импийчмънт на Тръмп.
Март 2020 г.: Украйна влиза в първия си локдаун, за да ограничи разпространението на COVID-19 в страната.
Юни 2020 г.: МВФ одобрява спасителна линия от 5 милиарда долара, за да помогне на Украйна да предотврати фалит по време на рецесия, предизвикана от пандемия.
Януари 2021 г.: Зеленски призовава Байдън, сега президент на САЩ, да позволи на Украйна да се присъедини към НАТО.
Февруари 2021 г.: Правителството на Зеленски налага санкции на Виктор Медведчук, опозиционен лидер и най-видният съюзник на Кремъл в Украйна.
Пролетта на 2021 г.: Русия струпва войски близо до границите на Украйна за, според нея, военни учения.
Октомври 2021 г.: Украйна използва турски дрон Bayraktar TB2 за първи път в Източна Украйна, което ядосва Русия.
Есента на 2021 г.: Русия отново започва струпване на войски близо до Украйна.
7 декември 2021 г.: Байдън предупреждава Русия, че ще засили икономическите санкции, ако нахлуе в Украйна.
17 декември 2021 г.: Русия представя подробни изисквания за сигурност, включително правно обвързваща гаранция, че НАТО ще се откаже от всяка военна дейност в Източна Европа и Украйна.
14 януари: Кибератака, предупреждаваща украинците да се „страхуват и очакват най-лошото“, удари уебсайтовете на украинското правителство.
17 януари: Руските сили започват да пристигат в Беларус, на северната граница на Украйна, за съвместни учения.
24 януари: НАТО поставя силите си в готовност и подсилва Източна Европа с повече кораби и бойни самолети.
26 януари: Вашингтон представя писмен отговор на исканията на Русия за сигурност, повтаряйки ангажимента си към политиката на „отворени врати“ на НАТО, като същевременно предлага „прагматични“ обсъждания на опасенията на Москва.
28 януари: Президентът Владимир Путин заяви, че основните искания на Русия за сигурността ѝ не са били изпълнени.
2 февруари: Съединените щати казват, че ще изпратят 3000 допълнителни войници в Полша и Румъния, за да помогнат за защитата на съюзниците от НАТО в Източна Европа от всякакво преливане на кризата.
4 февруари: На Зимните олимпийски игри в Пекин Путин печели подкрепата на Китай за искането си Украйна да не бъде допусната да се присъедини към НАТО.
7 февруари: Френският президент Еманюел Макрон вижда известна надежда за дипломатическо разрешаване на кризата след срещата с Путин в Кремъл. След това Макрон посещава Киев и възхвалява „хладнокръвието“ на Зеленски и украинския народ.
9 февруари: Байдън каза, че „нещата могат бързо да се побъркат“, тъй като Държавният департамент на САЩ съветва американците в Украйна да напуснат незабавно. Други страни също призовават своите граждани да напуснат.
14 февруари: Зеленски призова украинците да развяват знамена и да пеят националния химн в един глас на 16 февруари, дата, която според някои западни медии Русия може да нахлуе.
15 февруари: Русия казва, че част от нейните войски се връщат в базата след учения близо до Украйна и се подиграва с предупрежденията на Запада за предстояща инвазия. Руският парламент иска Путин да признае за независими два подкрепяни от Русия отцепили се региона в Източна Украйна.

U.S. says Russia's claim of withdrawing troops from border with Ukraine is false https://t.co/tTBq1KtPdQ pic.twitter.com/nkO44fRhDU
— Reuters (@Reuters) February 17, 2022

18 февруари: Посланикът на САЩ в ОССЕ Майкъл Карпентър каза, че Русия вероятно е натрупала между 169 000-190 000 военни близо до Украйна.
19 февруари: Руските стратегически ядрени сили провеждат учения, наблюдавани от Путин.
21 февруари: Макрон каза, че Байдън и Путин са се договорили по принцип за среща на върха за Украйна. В телевизионно обръщение Путин казва, че Украйна е неразделна част от руската история, никога не е имала история на истинска държавност, управлява се от чужди сили и има марионетен режим. Путин подписва споразумения за признаване на отцепилите се региони в Източна Украйна за независими и нареди руски войски да идат там.
22 февруари: САЩ, Великобритания и техните съюзници въвеждат санкции срещу членове на руския парламент, банки и други активи. Германия спира окончателното сертифициране на газопровода „Северен поток 2“, който все още чакаше одобрение. Путин, в телевизионно обръщение, настоява Украйна за демилитаризация и казва, че мирното споразумение от Минск за отцепилите се републики вече не съществува, обвинявайки Киев за убиването на споразумението.
23 февруари: Подкрепяните от Русия сепаратистки лидери молят Русия за помощ за отблъскване на агресията от украинската армия.
24 февруари: Руският президент Путин разрешава „специални военни операции“ в Източна Украйна и моли украинските сили да сложат оръжие в телевизионно обръщение. Руските сили започват ракетни и артилерийски атаки срещу украинските сили и въздушни бази, нанасяйки удари по цели в големите градове.