В слабо осветени болнични стаи в южна Украйна войници с отрязани крайници, рани от шрапнели, наранени ръце и счупени стави разказват за неравностойната битка, която водят с руския окупатор край Херсон.
Те признават, че им липсва артилерията, необходима за изтласкването на окопаната армия на Русия и описват технологична пропаст между тях и противника.
Интервютата, дадени пред екип на „Уошингтън поуст”, са сред първите преки свидетелства за натиска за отвоюване на окупираната от руснаците територия - тема, която е толкова чувствителна, че украинските военни командири забраниха на репортери да посещават фронтовата линия.
„Използваха всичко срещу нас”, посочва Денис, 33-годишен украински войник, чийто отряд се е оттеглил от контролирано от Русия селище след продължителен обстрел с касетъчни бомби, фосфорни снаряди и минохвъргачки. „Кой може да издържи при такава атака в продължение на пет часа?“, пита Денис.
По държавната телевизия на Русия: Украйна проби руските защити
Той и осем други украински войници от седем различни военни части предоставят описания на контранастъплението към Херсон - най-амбициозната операция на украинската армия след прогонването на руския агресор от подстъпите към Киев през пролетта.
Както и в битката за столицата, успехът на Украйна е несигурен и разказите на войниците сигнализират, че предстоят още сражения и много повече жертви.
Игор, 30-годишен украински командир на взвод, наранил гърба си, когато танкът му минал през канавка. Той е настанен в лечебно заведение в Южна Украйна.
Кремъл мълчи след победите на Украйна на фронта
„Загубихме петима души за всеки един от техните”, отчита Игор.
Преди войната той изкарвал прехраната си, продавайки храна за животни на свинеферми и кравеферми. Неговият заместник като командир на взвода също няма предишен военен опит.
Интервюираните посочват, че руските безпилотни самолети разкриват украинските позиции, а техните собствени дронове често са обект на хакерски атаки.
Зеленски: Освободихме от 1 септември над 1000 квадратни километра наша територия
Друг ранен украински войник, Сергий, на 30 години описва станалото, след като позицията на частта му била разкрита от руснаците.
Руските танкове излезли от новопостроените бетонни укрепления, за да обстрелят пехотата с оръдията си. След това се скрили обратно в бункерите, защитени от минометен и ракетен огън. А насочвани от радарни системи руските батареи отприщили залпове от артилерийски огън.
Когато Игор стрелял по руски войници с автомата си „Калашников” по-рано тази седмица, той за първи път насочвал оръжие към друго човешко същество.
„Не мислиш за нищо”, признава войникът: „Разбираш, че ако не го направиш, те ще го направят”.
Той обаче заявява готовност да се върне на фронтовата линия веднага щом се излекува: „Моите приятели са там. Как да ги оставя?”
Други войници няма да се върнат на бойното поле. Александър, 28-годишен бивш строителен работник, губи ръката си при руски минометен обстрел по време на контраофанзивата миналата седмица.
Той посочва, че противниковият артилерийски огън е бил безмилостен.
„Те просто ни удряха през цялото време”, казва Александър: „Ако стреляме три пъти с минохвъргачката, те ще стрелят 20 пъти в отговор.”
Украинските войници се оплакват от недостиг на боеприпаси и остарели оръжия.
САЩ: Украинската контраофанзива напредва
„Когато зададете координатите, би трябвало да сте точни, но не сте”, казва Александър, като отбеляза, че оръжията му са били произведени преди 1989 г.
Той никога не е пътувал до Херсон преди войната, но сега е категоричен, че изтласкването на руските нашественици от Украйна си е струвало да пожертва ръката си: „Това е нашата страна”.
Колкото и кървава да е битката, украинските войници не виждат алтернатива.
„Ако не ги спрем, те просто ще насилват и убиват нашите хора, както правеха навсякъде другаде”, казва съквартирантът на Александър в болницата, 49-годишен наборен войник, чието коляно е било разбито от шрапнели от снаряд на минохвъргачка: „И все още можем да спечелим.”
Според войниците руската армия вече може успешно да засича мобилните им телефони „и тогава започва стрелбата.”
Денис, седнал изправен на болничното си легло, заявява, че почти всеки член на неговия отряд от 120 души е бил раняван, въпреки че само двама са убити.
Друг 25-годишен украински войник, лекуван след рани от шрапнел, отчита, че в неговата част от 100 войници седем с загинали, а 20 са били ранени.
Игор, командирът на взвод, посочва, че 16 от 32-мата мъже под негово командване са били ранени, а един е бил убит.
В началото на конфликта Русия и Украйна воюваха основно с професионални военни части, но след тежките загуби и двете страни започнаха да пращат доброволци или резервисти без боен опит на фронта.
Планът на командващия армията на Украйна
„Провеждането на нападателни операции е много по-трудно и изисква време и обучение”, признава Олех, друг ранен украински войник.
Лекари, медицински сестри и доброволци работят денонощно, за да се грижат за големия поток от ранени войници. Те правят това с опасност за живота си, тъй като руската армия често обстрелва лечебни заведения.
Интервюираните войници казват, че е невъзможно да се предвиди кога Херсон ще бъде освободен. Според тях това до голяма степен зависи от доставките на нови американски оръжия.
„Трябва да се шегуваш, за да поддържаш настроението си. Можем да имаме тази перспектива, защото сме украинци”, заявява Александър и добавя: „Ние сме добри хора, ако не ни закачате”.
