П ишейки от килията си в затвора „Раджаи Шахр“ в северния ирански град Карадж, Бабак Алипур иска да разкаже на приятелите си за онези, които вече бяха отишли на екзекуцията си.
Там беше Бехруз Ехсани, на 69 години, най-възрастният в групата, който „никога не се ядосваше“ за тяхното тежко положение. След това беше Мехди Хасани, 48-годишен баща на три деца, когото той видял няколко пъти в затворническата болница и който го молел да предаде на децата му посланието, че той е „добре“.
Въпреки убийствата, 34-годишният Алипур, завършил право и с влечение към алпинизма, който е бил в коридора на смъртта от три години, записал с чистия си, ситен почерк, че не се чувства уплашен.
На 12 март той направи кратко видео на телефон, внесен тайно в затвора му. „Диктаторите са идвали, били са сваляни, умирали са и са били убивани, а сега е ред на диктатурата на сина на Хаменей“, каза Алипур за възкачването на Моджтаба Хаменей като върховен лидер след смъртта на Али Хаменей при въздушни удари на САЩ и Израел. По това време братът на Алипур – Рузбех, сестра му Мариам и майка му Омолбанин Дехган бяха арестувани, докато се прибирали у дома от бдение пред затвора, в който той е бил държан, пише The Guardian.
По-малко от две седмици по-късно, на 31 март, Алипур беше отведен на бесилото в затвора „Гезел Хесар“, на кратко разстояние западно от мястото, където е бил държан. Той беше обесен заедно с друг съкилийник, Поуя Гобади, 32-годишен електроинженер.
Алипур и Гобади бяха обвинени, както бяха обвинени Хасани и Ехсани, в участие във въоръжен бунт и членство в опозиционната група „Народни муджахидини на Иран“ (PMOI или MeK). Бащата на Алипур, земеделец, чийто предишен бизнес с дрехи беше съсипан от стагниращата иранска икономика, не е успял да си върне останките на своя син. От братът на Алипур няма вест от месец, според източници, близки до семейството.
През последния месец 16 мъже – осем политически затворници и осем протестиращи – бяха обесени в Иран. Имаше кратка пауза в държавните убийства, когато войната на Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху започна на 28 февруари, но нещо се промени след 18 март.
Най-младият загинал досега е 18-годишният Амирхосейн Хатами, който беше обесен на 2 април, след като направил това, което се твърди, че е било принудително самопризнание по обвиненията в мохаребе (вражда срещу Бога) и ефсад-фил-арз (корупция на земята) във връзка с предполагаемо участие в нападение срещу база на Корпуса на гвардейците на ислямската революция в Техеран по време на януарските протести.
Последното обесване беше на Амирали Мирджафари, на 24 години, студент и компютърен техник, който беше убит във вторник за предполагаемо участие в протестите. Още 11 политически затворници остават в коридора на смъртта, на възраст от 23 до 68 години, според правозащитници.
Реза Юнеси, на 45 години, е професор в катедрата по химия на университета в Упсала в Швеция, където живее от две десетилетия. Брат му Али, на 26 години, награждаван студент по астрономия, беше арестуван в Иран преди шест години, а баща му Юсеф, на 73 години, беше отведен от дома си преди три години. И двамата излежават присъди за предполагаеми връзки с MeK. Преди няколко седмици имаше тревожно развитие, когато бащата на Юнеси изчезна в затворническата система и спря да се обажда у дома.
„Нямахме представа в продължение на точно девет дни, но вчера той се обади на майка ми и е бил преместен в същия затвор, в който сега е брат ми“, каза Юнеси. За него най-належащата грижа е несигурността относно това как ще реагира режимът, докато войната продължава.
„Това е ужасен, брутален режим, за който говорим“, каза той. „Когато има война, разбира се, те стават още по-брутални. Така че могат да направят повече или по-малко всичко със затворниците, тъй като знаят, че международното общество, международните организации за човешки права, те не могат да направят много, и дори да кажат нещо, никой не обръща внимание“.
Казват, че екзекуциите са просто още един начин да се държат хората сплашени в момент на опасност. „САЩ няма да изпратят никакви сухопътни войски заради лошия опит в Ирак, така че това не е голяма заплаха за режима“, каза Юнеси.
„Ако някои от висшите лидери бъдат убити, системата е все още жива и няма да се срине. Така че заплахата за тях са хората вътре в страната. Те използват това наказание и екзекуциите като инструмент за всяване на страх в обществото“, обяснява той.
Махмуд Амири-Могадам, директор на „Ирански човешки права“, правозащитна група със седалище в Норвегия, каза, че броят на политическите затворници, екзекутирани през последния месец, е безпрецедентен. „Обикновено повечето от онези, които са екзекутирани, са за криминални обвинения: основно наркотици, убийства“, каза той.
„Целта на тези екзекуции е да се създаде страх сред хората. Политическата цена на екзекуцията на протестиращ или политически затворник е много по-висока в нормални времена. Сега обаче всичко е засенчено от войната“, зави Амири-Могадам.
В четвъртък президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е убедил Техеран да не извърши екзекуцията на осем жени. Иранците отрекоха твърдението на Белия дом, че жените е трябвало да умрат. Президентът на САЩ засега не е направил публичен коментар за мъжете, които са загубили живота си.
Във финално видео, заснето тайно в затвора, Алипур, който е от Амол, град на 120 километра североизточно от Техеран, и мечтаеше за демократичен, светски Иран, повтори предупреждението за плановете на режима под прикритието на войната.
„Във водовъртежа от кризи, които поглъщат цялото му правителство, Хаменей иска да покаже върха на своята бруталност и репресии чрез увеличаване на броя на екзекуциите, за да създаде страх и терор в експлозивното иранско общество, за да се спаси от сваляне, но той е прочел ситуацията грешно. Без съмнение, денят на свободата и щастието за героичния народ от богохулните мулли* ще дойде скоро“, каза осъденият на смърт.
*Мулла (от арабски: mawla — „пазител“, „господар“) е почетна титла за ислямски религиозен водач, духовник или учител, придобил задълбочени познания по ислямско право и богословие.
