В ъв вторник НАСА представи четиримата астронавти, които ще се присъединят към следващата мисия „Артемис“ – ключов двуседмичен полет, чиято цел е да тества различни технологии, считани за жизненоважни за завръщането на хората на лунната повърхност за първи път от повече от 50 години.
Екипажът, чийто старт е планиран най-рано за края на 2027 г., включва трима астронавти на НАСА – дебютанта в космическите полети Андре Дъглас, рекордьора Франк Рубио и ветерана и тестов пилот Ранди Брезник, както и италианския астронавт Лука Пармитано от Европейската космическа агенция (ЕКА), съобщава Си Ен Ен (CNN).
„Артемис III“ е проектирана да служи като мисия-предвестник на кацането на Луната, изпробвайки как построреният от НАСА космически кораб „Орион“ (Orion) ще се скачи с лунен модул. Основната цел на полета, според космическата агенция, е да се „намали рискът“ преди реалното кацане на лунната повърхност, което НАСА се надява да се осъществи най-рано през 2028 г.
За да достигнат лунната повърхност, астронавтите ще трябва да извършат такава маневра, докато се намират в окололунна орбита. Но за „Артемида III“ НАСА има за цел да тества маневрата много по-близо до дома, придържайки се към ниска околоземна орбита (НОО) – зоната, най-близка до нашата родна планета и същия регион, където оперира Международната космическа станция (МКС).
Екипажът на „Артемис III“ ще излети от Флорида на борда на своята капсула „Орион“ – същият тип космически кораб, който през април завърши историческата мисия „Артемис II“ за прелитане около Луната – и ще остане в ниска околоземна орбита.
След това отделно ще бъде изстрелян поне един лунен модул – като все още не е ясно дали това ще бъде Starship на SpaceX, Blue Moon на Blue Origin или по един от двата модела. При пристигането си в ниска околоземна орбита обаче, апаратите за кацане ще се срещнат с „Орион“, позволявайки на астронавтите да се скачат с тях и потенциално да се прехвърлят на борда им.
От НАСА загатнаха, че биха могли да проведат тестовия полет както с Blue Moon, такa и със Starship, въпреки че не е ясно колко скоро ще бъде готов всеки от апаратите. През последните месеци космическата агенция положи целенасочени усилия да стимулира конкуренцията между двете компании, които от години имат многомилиардни договори за доставката на подходящи за екипаж лунни модули. И двете компании обаче се сблъскаха със спънки и закъснения в разработката.
По време на пресконференцията във вторник ръководителят на мисията от страна на НАСА Джаред Айзъкман отново предположи, че „Артемис III“ може да включва скачване и с двата модула, заявявайки, че „Орион“ „ще се срещне и скачи с модула на Blue Origin, а след това и с този на SpaceX“.
Въпреки това, както Starship на SpaceX, така и Blue Moon на Blue Origin са изправени пред несигурни графици. Blue Origin по-специално претърпя сериозен удар миналия месец, когато една от ракетите New Glenn на компанията експлодира по време на рутинен наземен тест. (New Glenn е ракетата, която Blue Origin възнамерява да използва, за да изстреля модула Blue Moon в космоса.)
Айзъкман също така заяви, че НАСА планира да извърши ключов тест, т.нар. „суха тренировка с незареждане на гориво“ (wet dress rehearsal), на своята ракета Space Launch System (SLS) до края на годината.
Обявлението във вторник отбеляза рядко срещания избор на изцяло мъжки екипаж, което от години не е обичайна практика в НАСА. Важно е да се отбележи, че в астронавтския корпус на агенцията има няколко жени с опит като военни тестови пилоти, които имат сходен опит с този на колегите си мъже за мисия като „Артемис III“.
В интервю за Джейк Тапър от CNN във вторник Брезник заяви, че липсата на жени „не е умишлена“ и че ръководителят на астронавтите „е трябвало да избере екипажа за този полет сред хората, с които е разполагал в момента и които притежават необходимия набор от умения“.
„Със сигурност ще имаме жени военни тестови пилоти, или просто други жени астронавти, които ще се включат в следващите мисии „Артемис“, а ние сме тук, за да поддържаме огъня, така че да можем да предадем щафетата на тях“, каза Брезник.
„Артемис III“ излиза на хоризонта
Мисията „Артемис III“ се оформя по уникално бърз и неочакван начин. Администраторът на НАСА Джаред Айзъкман изуми космическата индустрия през февруари, като обяви новия план за мисията „Артемис III“, заменяйки предишните планове, според които „Артемис III“ трябваше да бъде същинско кацане на Луната, първото от 1972 г. насам.
Айзъкман обаче аргументира решението си с това, че директният скок от тазгодишното прелитане около Луната на „Артемис II“ към мисия за кацане на повърхността с „Артемис III“ е твърде голям технологичен скок.
„Не стигнахме директно до Аполо 11“, каза Айзъкман по-рано тази година. „Имахме цялата програма Меркурий, Джемини – много мисии Аполо, преди в крайна сметка да кацнем. Старият план на НАСА за „Артемис“ не беше път към успеха“, твърди той.
Във вторник НАСА даде едно от първите съдържателни описания на това как би изглеждала мисията, ако се скачи както с Blue Moon на Blue Origin, така и със Starship на SpaceX.
„Орион“ първо ще се скачи с Blue Moon, заяви мениджърът на програмата „Артемис“ Джереми Парсънс, и ще прекара около два дни в скачено състояние в орбита, позволявайки на астронавтите да влязат в апарата и да оценят критични компоненти, включително системите за поддържане на живота, които според Парсънс могат да бъдат тествани само в орбита.
Докато са скачени с апарата на Blue Origin, астронавтите ще могат да тестват „симулатор на маса“, предназначен да представи един от скафандрите, които в момента се разработват за бъдещи мисии за кацане на Луната от базираната в Тексас компания Axiom Space, каза Парсънс в интервю за CNN във вторник следобед.
След разкачването от лунния модул на Blue Origin, космическият кораб „Орион“ ще се скачи със Starship на SpaceX само за „около един ден“, допълни Парсънс. Парсънс добави, че екипажът на „Артемис III“ няма да влиза в апарата на SpaceX по време на мисията, тъй като той няма да бъде оборудван със система за поддържане на живота или завършен интериор.
„Тяхната кабина за екипажа ще се появи по-късно в техния цикъл на разработка“, каза Парсънс пред CNN, отбелязвайки, че SpaceX вече е изграждала годна за екипаж кабина на своя космически кораб Dragon, което позволява на НАСА да „намали“ част от тези рискове, когато става въпрос за Starship.
Пътуването ще завърши с приводняване в Тихия океан.
Запознайте се с астронавтите на „Артемис III“
При настоящия график Брезник, Дъглас, Рубио и Пармитано ще имат около една година за подготовка за полета. За сравнение, астронавтите на НАСА от „Артемис II“ тренираха в продължение на три години за своята мисия, отчасти поради поредица от забавяния в графика.
Четиримата мъже, които съставляват екипажа на „Артемис III“, имат разнообразен опит, с голям акцент върху инженерството и изпитателните полети.
„Разпределянето на екипажите на НАСА се определя от множество фактори, включително предстоящите нужди на мисията, необходимите срокове за обучение, наличността на екипажа, специфичните технически изисквания на мисията, както и уменията и опита на астронавтите, отговарящи на условията за назначение. Тези четирима астронавти бяха най-подходящи за профила на тази мисия, като се имат предвид изискванията на допълнителните мисии“, се казва в изявление на говорител на НАСА относно процеса на подбор на екипажа и липсата на жени в групата.
Ранди Брезник
Брезник, на 58 години, с прякор „Комрад“ (Другар), се присъединява към НАСА през 2004 г. Летял е на мисии с космическата совалка на НАСА и руската капсула „Союз“ съответно през 2009 и 2017 г. Той вече играе ключова роля в програмата „Артемис“, служейки като асистент на главния астронавт. В тази си роля Брезник „управлява информираността и експертизата на екипажа в съществената им роля при разработването и тестването на всички превозни средства и аспекти на мисията „Артемис“, според НАСА.
Брезник ще бъде командир на полета „Артемис III“. „ За нас като екипаж е огромна чест да бъдем хората, които ще изпълнят тази мисия „Артемис III“ в космоса, явявайки се онази обединяваща връзка между феноменалната мисия „Артемис II“, която имахме само преди два месеца, и мисията „Артемис IV“, която ще последва нашата, където отново ще бъдем първите, които ще приземят хора на друго небесно тяло, това небесно тяло е нашият съсед в нощното небе, Луната“, каза Брезник.
Брезник смята Санта Моника, Калифорния, за свой роден град. Преди да се присъедини към НАСА, той учи математика във военния колеж The Citadel в Южна Каролина. Има и магистърска степен по авиационни системи от Университета на Тенеси-Ноксвил и се дипломира във Военновъздушния колеж през 2008 г. Офицер от резерва на Морската пехота на САЩ, Брезник е завършил и Училището за тестови пилоти на ВМС на САЩ, често срещан кариерен път за астронавтите, за да стане тестов пилот на F/A-18, и е участвал в операция „Иракска свобода“.
Андре Дъглас
Дъглас, на 40 години, се присъединява към НАСА през 2021 г. Досега не е бил зачисляван към мисия, но е тренирал като дубльор за мисията „Артемис II“, която през април влезе в историята, отвеждайки четирима астронавти на пътешествие около Луната, отбелязвайки първия път, в който хора се отправят към околностите на Луната, откакто програмата „Аполо“ приключи преди повече от 50 години.
Като дубльор за тази мисия Дъглас премина през абсолютно същото обучение, каквото претърпя и основният екипаж – Кристина Кох, Рийд Уайзман, Виктор Главър от НАСА и астронавтът на Канадската космическа агенция Джереми Хансен. Това му дава месеци натрупан опит в ученето как да управлява космическия кораб „Орион“ на агенцията.
Дъглас изрази бурен възторг от възможността да се присъедини към „Артемис III“ като специалист на мисията за първия си полет в космоса, казвайки във вторник: „ Мозъкът ми в момента работи на бързи обороти. Но сърцето ми — сърцето ми е толкова стоплено“.
Роден в Маями, Дъглас учи инженерство в Академията на Бреговата охрана на САЩ и защитава три магистърски степени и докторска степен от институции, сред които Мичиганският университет и Университетът „Джордж Вашингтон“. Преди да се присъедини към НАСА, Дъглас служи в Бреговата охрана на САЩ и извършва научни изследвания за НАСА в Лабораторията по приложна физика към Университета „Джонс Хопкинс“.
Франк Рубио
Също специалист по мисията за „Артемис III“, Рубио, на 50 години, се присъединява към НАСА през 2017 г. и за първи път достига космоса с руски космически кораб „Союз“ през 2022 г. с намерението да служи на шестмесечна мисия на МКС. Проблеми с кораба „Союз“ обаче наложиха Рубио да остане в орбита повече от 370 дни, счупвайки рекорда за най-дълъг единичен космически полет на американски астронавт. По време на това пътуване той стана известен и с това, че за известно време загуби един от първите домати, отгледани в орбита.
Рубио, родом от Маями, е военен инструктор по парашутизъм с над 650 скока зад гърба си. Преди да се присъедини към НАСА, той е армейски пилот и е участвал в бойни мисии в Босна, Афганистан и Ирак.
Той също така е сертифициран семеен лекар и авиационен хирург. Рубио има бакалавърска степен по международни отношения от Военната академия на САЩ в Уест Пойнт и докторска степен по медицина от Университета за здравни науки на униформените служби.
Лука Пармитано
Пармитано, на 49 години, е избран за астронавт на ЕКА през май 2009 г. Летял е в космоса два пъти – през 2013 и 2019 г., като е осъществил общо шест космически разходки и е служил като първия италиански командир на Международната космическа станция.
Въпреки че е роден в Патерно, Сицилия, Пармитано смята Катания за свой дом. Има дипломи по политически науки и инженерство за експериментални летателни изпитания, както и дипломна работа по международно право. Служил е като тестов пилот и полковник в италианските ВВС.
Назначен за пилот на „Артемис III“, Пармитано е квалифициран да лети на повече от 20 вида военни самолети и, включително хеликоптери, е управлявал над 40 типа въздухоплавателни средства. През 2007 г. е награден със Сребърен медал за авиационна доблест от президента на Италианската република, след като успешно приземява своя военен самолет AMX след сблъсък с птица.
Пармитано беше видимо емоционален по време на събитието във вторник. „Благодарен съм, че НАСА ми позволи да бъда част от тази невероятна група от хора, от този екипаж, и че ми позволи да летя, но ние нямаше да отидем никъде без гориво, а горивото, което задвижва всичко, е точно тук“, каза той, имайки предвид семейството си.
Генералният директор на ЕКА Йозеф Ашбахер заяви, че агенцията е горда да знае, че редом с командира от НАСА, европейски астронавт ще бъде на органа за управление на мисията.
„Той беше подложен на изпитание по време на космическа разходка в началото на кариерата си“, каза Ашбахер за Пармитано. „Шлемът му започна да се пълни с вода, опасна ситуация по всякакви стандарти. Той се справи с нея с хладнокръвие и яснота и се прибра безопасно. Това говори за един астронавт повече, отколкото която и да е автобиография би могла да каже. Лука е прецизен, хладнокръвен и решителен. Да, сигурен съм, че той ще внесе нотка италианско спокойствие в пилотската кабина“.