С лед като екипажът на "Аполо 8“ заснема емблематичната снимка "Изгрев на Земята“ през 1968 г., астронавтите от програмата "Артемис“ пресъздават образа, разкривайки промените на нашата крехка синя планета.
Когато командирът на "Аполо 8“ Франк Борман за първи път вижда обратната страна на Луната от прозореца на своя космически кораб през 1968 г., той е поразен от нейния пустинен вид.
"Лунната повърхност беше ужасно осеяна с метеоритни кратери и вулканични остатъци“, каза той в интервю за BBC през 2018 г. "Беше или сива, или черна, или бяла, на лунната повърхност нямаше абсолютно никакъв цвят и беше разрушена до неузнаваемост.“
Но когато космическият кораб завършва четвъртата си орбита около Луната, внезапно се появява съвсем различна гледка.
"Погледнахме нагоре и там беше Земята на фона, издигаща се над лунната повърхност, и Бил Андерс направи снимката, която вероятно е една от най-значимите, правени някога от хората“, каза Борман.
"Земята беше единственото нещо в цялата Вселена, което имаше цвят. Това беше изключителна гледка, ние сме изключително щастливи да живеем на тази планета.“
Тази снимка, която по-късно получава името "Earthrise“ ("Изгрев на Земята“), се превръща в една от най-разпространяваните изображения в историята. Показвайки нашата планета на фона на лунната пустош и безкрайния Космос, тя вдъхновява екологичното движение и води до създаването на Деня на Земята през 1970 г.
Петдесет и осем години по-късно астронавти на НАСА заснемат нова впечатляваща снимка на Земята, която "залязва“ над безплоден лунен пейзаж - "Earthset“ ("Залез на Земята“). По време на прелитането си покрай Луната по-рано този месец екипажът на "Артемис II“ заснема новото изображение на нашата крехка синя планета в безкрайността на космоса.
Снимката е направена през прозореца на космическия кораб "Орион“ в 18:41 източно лятно време на 6 април, по време на седемчасово прелитане около Луната.
"Слънчевата страна на Земята показва бели облаци и синя вода над региона на Океания, докато тъмните области са в нощ. Изображението също така разкрива невероятни детайли от лунната повърхност с нейните припокриващи се кратери и басейни“, посочва НАСА в описанието си.
За разлика от 1968 г., днес множество спътници заснемат хиляди изображения на Земята всеки ден. Те наблюдават океаните, сушата и леда в целия електромагнитен спектър, от микровълни до ултравиолетова светлина, а не само това, което човешкото око може да види. Има постоянен видеопоток от Международната космическа станция, а роботизирани апарати дори са заснели Земята от Луната и отвъд нея. Но фактът, че "Earthset“ е заснет от хора, го прави специален.
"Образите, които получавате от човек, са рамкирани, фокусирани и има избори, които астронавтът прави, съзнателно и подсъзнателно, когато натиска спусъка“, казва Крейг Донлон от Европейската космическа агенция. "Това предизвиква емоция -"уау, малката Земя там, но това е нашият дом, това е всичко“.
Въпреки въздействието и наследството на "Earthrise“, изненадващото е, че никой в НАСА не е предвидил подобен кадър.
"Те го заснеха случайно, нали?“, казва астронавтът Сиан Проктор. "Аполо 8“ промени начина, по който виждаме планетата, и точно това ни трябва сега, повече вдъхновение.“
И двата образа, "Earthrise“ и "Earthset“, позволяват да се видят и реалните промени на планетата за почти шест десетилетия.
"Оттогава нивата на въглероден диоксид в атмосферата са се увеличили с около една трета, а глобалните температури са се повишили с поне 1°C“, казва климатологът Ричард Алън.
"Планетата се е трансформирала, разширяват се градовете, гори се изсичат, а някои региони като Аралско море са се свили до под 10% от размера си през 60-те години.“
Според учените промените в ледените покривки около Антарктида и в други части на криосферата са безпрецедентни за последните 10 000 години.
"Виждаме драматични промени“, казва Петера Хайл от Британската антарктическа служба. "И в двете полукълба има значително намаляване на морския лед, а снегът се задържа по-късно и се топи по-рано.“
Учените са "доста уверени“, че 90 до 95 процента от тези промени се дължат на човешката дейност.
Въпреки мрачната картина, експертите напомнят, че още през 1968 г. Земята вече е била силно увредена, само че това не е било видно от космоса.
"Тогава не можеше да се види през улицата в Лос Анджелис заради смог, а реките горяха“, казва Катрин Роджърс от мрежата Earth Day.
"Отдалеч Земята изглежда съвършена. Но когато се приближиш, виждаш последствията от прогреса. Именно това вдъхнови цяло поколение да започне промяна.“
Наследството на мисията "Аполо 8“ и думите на Франк Борман продължават да звучат и днес, че най-впечатляващото при пътуването до Луната не е самата Луна, а погледът към Земята.
