Д есетилетия наред Disney придава свой собствен магически обрат на приказките, които обикновено имат невероятно мрачни корени. Не е тайна, че оригиналната приказка за "Малката русалка" от Ханс Кристиан Андерсен не завършва точно с щастлив край за главната героиня; или че злите доведени сестри на Пепеляшка получават много по-сурово наказание за жестокостта си в книгата на Шарл Перо, отколкото просто да пропуснат предложението на принц; или че Злата кралица от адаптациите на Братя Грим не просто пада от скала. Питър Пан не е по-различен в това отношение, предаде Collide.
Момчето, което не пораства, е магическо и палаво във версията на Disney. Истинската му личност в книгата, написана от Дж. М. Бари, е далеч по-злокобна Но по-тъмните части от историята на Питър Пан лежат не в самата история, а в истинските вдъхновения, взети от реалния живот на Дж. М. Бари.
„Питър Пан“ е вдъхновен от ранния живот на Дж. М. Бари
Много преди Питър Пан да дебютира на сцената и на страницата, Джеймс Матю Бари се очарова (и може би малко обсеби) от идеята за вечното детство. През 1867 г. Бари губи по-големия си брат Дейвид в инцидент с кънки на лед ден преди да навърши 14 години. Джеймс е само на 6 години. Такава травматична загуба толкова рано в живота със сигурност е оказала силно въздействие върху Джеймс и наистина го следва през целия му живот. След преждевременната смърт на Дейвид Джеймс често мисли за брат си и продължава да се връща към концепцията за детството. По-късно той се сближава с момчетата от семейсто Дейвис (изследвано по-нататък, макар и не съвсем точно, във филма от 2004 г. „Да намериш Невърленд“), което е връзка, която е повече или по-малко добре позната сред тези, които са запознати с корените на Питър Пан.
Един важен детайл обаче лесно се пропуска. Дж. М. Бари не просто губи по-големия си брат в млада възраст. Той също губи двама братя и сестри като бебета; като се има предвид, че смъртността сред бебетата е висока по това време, преживяването на смърт рано в живота за съжаление не е било напълно необичайно преживяване. В очите на Бари смъртта сякаш се е носела навсякъде около него и е засягала най-вече младите животи. Друг важен детайл от живота на Дж. М. Бари е, че докато се обсебва от концепцията за вечното детство, той самият никога не е имал деца. Вместо това прекарва голяма част от времето си в края на 1890-те и началото на 1900-те с Джак и Джордж Дейвис, които са на четири и пет години съответно по времето, когато се запознават с автора.
Първото появяване на Питър Пан
Първото представяне на Питър Пан в литературния свят всъщност не започва с класическия роман, с който толкова много читатели са запознати. Използвайки покойните си братя и сестри и момчетата Дейвис за вдъхновение, Дж. М. Бари пише роман на име „Малката бяла птица“, който разказва историята на възрастен, който се сближава с младо момче и става бащина фигура в живота му. Момчето в историята се казва Дейвид; дори повече от 30 години по-късно Джеймс все още мисли за загубения си брат. „Малката бяла птица“ обяснява легендата за това как се раждат децата. Според разказа децата започват като птици в градините Кенсингтън. Когато тези птици загубят крилата си, те стават човешки деца и тогава са обречени да порастват. Тази първа версия на Питър Пан идва под формата на бебе, което избягва човешкия си живот, като излита през прозореца. Историята е магическо и донякъде мрачно начало за герой, който ще дойде да въплъщава положителните и отрицателните страни на вечното детство.
Историята на „Питър Пан“ всъщност е доста мрачна
Както се оказва, вечното детство не е толкова перфектно, колкото може да звучи. Когато става въпрос за Питър Пан и съществуването му в Невърленд, никога да не порастваш може да бъде опасно – не само за него, но особено за тези около него. Вместо палавото, но в крайна сметка добросърдечно момче, което познаваме от популярната версия на Disney за героя, романът на Дж. М. Бари изобразява Питър Пан като по-малко добронамерен шегаджия и повече като тъмно свръхестествено същество със странна фиксация върху контрола. В допълнение към фокусирането върху всички добри части от това никога да не порастваш, Питър Пан изпитва специална горчивина към всеки, който показва признаци на порастване, дори леко.
Питър Пан не просто се бори с пирати; той ги убива без колебание. Като се има предвид фактът, че пиратите – особено капитан Хук, който търси отмъщение за загубата на ръката си – редовно нападат Питър Пан, отблъскването е разбираемо. Все пак презрението на Питър Пан към възрастните го кара да се обръща и срещу собствените си приятели. Когато Изгубените момчета започват да показват признаци на съзряване, той ги убива. Както пише Бари в романа: „Момчетата на острова варират, разбира се, по брой, според това колко от тях биват убити и т.н.; и когато изглежда, че порастват, което е против правилата, Питър ги покосява.“
Защото Питър Пан е обсебен от това да бъде дете завинаги, той прегръща всичко, което детството носи, едно от любимите му хобита е да търси нови игри. Без нищо, което да структурира живота му, момчето, което никога не пораства, е също момчето, което никога не се развива. Питър Пан е описан в книгата като невероятно разсеян. Като такъв той не може да учи или да се адаптира толкова добре като хората, защото паметта му е лоша.
В повечето адаптации на историята на Бари Питър Пан често се смята за приказка за момчето, което никога не пораства (и кой не би искал да бъде дете завинаги?), но историята всъщност е доста мрачна – не само за пиратите, Изгубените момчета и почти за Уенди, но и за самия Питър Пан. Да бъдеш дете завинаги означава, че той никога не може напълно да осъзнае какво му липсва: животът в пълната му сила. Вместо това той капризно контролира тези около себе си, дори използвайки смъртта, когато смята, че трябва, за да запази Невърленд непокътнат.
Тъмната страна на Невърленд
На повърхностно ниво Невърленд е привидно невинно място – магически, безгрижен рай, където децата могат да бъдат деца завинаги. Но като се имат предвид мрачните теми около оригиналната версия на книгата на Бари, разбира се, има по-тъмна стран. В есето на Дж. М. Бари от 1928 г. „Посвещение на петимата“ авторът намеква, че Невърленд всъщност отразява две части от собствената му личност. Така че не е просто място, а арена от сорта, където Питър Пан и капитан Хук се бият като различни страни на Бари. От една страна е безгрижният Питър, който е радостен и никога не иска да пораства, докато Хук е олицетворение на страховете му от зрелостта и отговорността.
Бари дори стига дотам да направи хитра молба за кастинг, когато пиесата е поставена за първи път. Очевидно актьорът, който играе бащата на Уенди, е трябвало също да играе ролята на капитан Хук. Този интересен избор е ехо на централния конфликт в Питър Пан, който е борбата между оставането млад и порастването. Така че истинският враг тук не са едноръки пирати, а неизбежността на стареенето и двата героя са просто две страни на една и съща битка.
Различните версии на Питър Пан
Ако едно нещо трябва да е очевидно до сега, то е, че оригиналният Питър Пан на Бари е пълен с по-тъмни теми и обрати. Главният герой не е просто някакво забавно дете, което остава дете завинаги, той има една безразлична тъмнина в себе си. Дори сладката Тинкърбел е ревнива и граничеща с опасна в оригинала на Бари.
Много от това се променя във версията на Disney от 1953 г., където целта е да се запазят нещата леки и забавни, за да се харесат на децата. Тази версия пропуска всички тъмни неща и се насочва към магическите аспекти на Невърленд.
Междувременно филмът от 2015 г. „Пан“ изследва нова перспектива, давайки на Питър интересна предистория. Макар да има моменти на насилие, като Питър, който се бори срещу безмилостния Черна брада, то е разводнено, за да остане подходящо за семейства. Тук Невърленд е малко по-балансиран, съчетавайки опасност с очарование.
Докато Дж. М. Бари очевидно често мисли за брат си Дейвид и други важни деца в живота си, е ясно също, че той се бори с красивите и грозните части на вечното младост и ранната смърт. Смъртта продължава да следва героите в Питър Пан и живота на Дж. М. Бари и има още много в историята му (включително тъжната смърт на носещия името на Питър Пан, Питър Дейвис).
Засега е достатъчно да се каже, че историята на Питър Пан е далеч по-сложна и мрачна, отколкото се вижда на повърхността.
