К ърваво откритие край река Чао Прия в Тайланд преди повече от 100 години смрази цялата нация. През януари 1918 г. няколко мъже били излезли на риболов и забелязали нещо странно, плаващо във водата близо до храм. От любопитство го извадили. Била стара желязна кутия. Първоначално си помислили, че може да е някакво съкровище, но когато я отворили, това, което открили вътре, било направо от кошмар.
Вътре било тялото на жена, нарязано на осем части.
Ръцете и краката й били вързани с въже. Вътрешните й органи се разливали навън. Било толкова ужасяващо, че мъжете едва повярвали на очите си. Някои от тях веднага побягнали към най-близкия полицейски участък.
Тялото принадлежало на неидентифицирана жена, увита в мрежа против комари. В кутията били натъпкани тухли, вероятно за да я задържат на дъното на реката. Но без никакви следи, полицията не можела да направи много. Докато не се появил мъж, който признал: „ Бун Панг ми каза да изхвърля кутията.“
Кой е Бун Панг
Бун е роден през 1890 г. в отдалечено село на име Таутен, малко място в тогавашната област Монтон Лаауан, днес известна като провинция Након Паном в североизточен Тайланд. Баща му бил китаец, а майка му – лаоска. Това правело Бун Панг наполовина китаец, наполовина тайландец. Според някои източници и двамата му родители починали, когато бил само на 5 години. След това бил приютен от възрастна двойка на име Сук и Пиан. Те живеели в район Бангкун в Банкок и го отгледали като свой внук. Въпреки че имали много малко, Сук и Пиан го обичали дълбоко. Давали му всичко, което можели: храна, подслон, грижи. Той израснал в дом, изпълнен с любов, дори ако нямали много друго да му дадат.
С напредване на възрастта хората започнали да го забелязват. Като тийнейджър Бун Панг бил известен с изключителната си хубост, чар, красноречие и бил от онези мъже, които жените заглеждали, когато минавал покрай тях.
Зад чара си Бун Панг имал по-мрачна страна. Бил мързелив човек. Отказвал да работи, дори когато баба му и дядо му имали нужда от малко помощ в полето. Може би защото го глезели, опитвайки се да му дадат всичко, което можели. Но той никога не развил мотивация да прави нещата сам. Вместо да работи като всички останали, се увлякъл по нещо съвсем различно: черна магия. Станал особено заинтересован от неща като любовни магии, амулети и нещо, наречено „двойна отвара“ – вид любовна отвара, за която се вярвало, че кара хората да се влюбват неконтролируемо. Всичко това било пропито със суеверия.
Един ден срещнал старец, който живеел близо до храм в Руам. Този мъж бил готов да го научи на всичко, което знаел за черната магия. От този момент нататък Бун Панг бил запленен. Започнал да се измъква от къщата всеки ден, за да научи повече. Баба му и дядо му забелязали промяната; започнал да си говори сам, да мърмори странни думи, които не разбирали. В крайна сметка разбрали какво правел и се ужасили. Страхувайки се, че изучаването на черна магия ще донесе зло в живота им или, още по-лошо, ще бъде използвано за нараняване на други, те го изгонили от къщата. Без никъде да отиде, Бун Панг се отправил към района Банглу в центъра на Банкок. И този път не само изучавал черна магия. Започнал да я продава. Предлагал услуги, амулети и отвари.
Монах, който практикувал черна магия
Не след дълго 20-годишният Бун Панг станал монах, ръкоположен във Ва Теад Кунг Чан, един от по-старите храмове в Банкок. За известно време изглеждало, че е намерил нов път. Хора идвали отвсякъде, само за да получат благословии от него. С мекия си глас, чисти одежди и хубав външен вид той привличал тълпи. Но този образ не издържал дълго, защото скоро същата тъмнина се върнала. Този път започнал да смесва черна магия с ролята си на монах. Той примамвал хора с обещания – обещания, че може да промени живота им, да реши проблемите им, да поправи разбитите им сърца, всичко това с малко черна магия.
Хората започнали да се редят на опашка, за да го видят, особено жени. Мнозина идвали да искат любовни магии. Някои били от висшата класа – богати жени, които чували слухове за монах, който можел да изцелява сърца с отвари. Бун Панг посрещал тези жени в храма, често през нощта. Бил уважаван от много от последователите си, дори му било позволено да печели пари, докато бил ръкоположен, рядка привилегия за монах.
Но това, което хората не знаели, поне в началото, било, че сексът станал част от така наречените му ритуали. Според будистките монашески правила, особено за бикху – напълно ръкоположен монах – сексуалната активност се счита за най-тежкото нарушение. В крайна сметка слуховете се разпространили. Храмът не можел повече да си затваря очите. Игуменът разбрал за поведението на Бун Панг – сексуалните му отношения, измамата, черната магия – и бил изгонен. Отново Бун Панг нямал къде да отиде. Но това не го спряло.
Той се върнал в центъра на Банкок и влязъл направо в друг храм – Ватсутат, престижен и добре известен храм в сърцето на града. Отишъл да се срещне с главния игумен и поискал да се присъедини към храма. Първоначално игуменът отказал. Репутацията на Бун Панг за прелюбодеяние и черна магия можела да опетни доброто име на храма. Но Бун Панг знаел как да говори. Обещал да се промени. Твърдял, че иска втори шанс да върви по правилния път и да живее като истински монах. Някак си игуменът му повярвал, така че останал.
Но, разбира се, обещанията не издържали. Вместо да се промени, Бун Панг се върнал направо към старите си навици и дори станали по-лоши. Имал множество афери с жени. Продължил да прави и продава любовни отвари. Някак си се измъквал безнаказано в продължение на девет години. Хората вярвали, че репутацията му за ефективни любовни магии и връзките му с богати жени го защитавали. Но зад кулисите се случвало нещо много по-зловещо. В даден момент през тези девет години Бун Панг започнал да убива.
Серия от убийства
Първата му потвърдена жертва, според собственото му признание, бил мъж на име Ний Лиам, продавач на бижута. Ний дошъл при Бун Панг, за да му продаде някои изделия. Но вместо да купи нещо, Бун Панг вече бил планирал да го убие и да открадне бижутата. С помощта на свои последователи той убил мъжа и взел всичко, което бил донесъл със себе си. Но сега имал проблем: тяло, от което да се отърве. Затова наредил на учениците си да нарежат трупа и да го натъпчат в друга желязна кутия. След това я натоварили на рикша и я влачили около 6 км през града. По онова време придвижването на нещо подобно не било лесно, особено без да бъдеш забелязан. Но някак си успели да преминат през река Чао Прия и да изхвърлят кутията в канала.
Тялото било намерено през май 1917 г. Когато местните жители накрая открили кутията и я отворили, останали потресени. Полицията дори не знаела как да подходи към случая. Убийство като това било нечувано. А идеята, че монах може да стои зад него? Това било немислимо. Така Бун Панг се измъкнал. Оттам започналсерия от убийства. Смята се, че е убил най-малко петима души, повечето от тях богати жени, които дошли при него за помощ.
Една от тези жертви била Прик, 20-годишна жена, чието тяло било открито в реката. Прик дошла при Бун Панг, защото чула за репутацията му и била отчаяна. Омъжена за богат мъж на име Куниткади, който й давал всичко, освен обич, той прекарвал повече време с любовницата си, отколкото със собствената си съпруга. Прик искала да си върне любовта на съпруга си. Затова дошла при Бун Панг за отвара. Но Бун Панг имал други планове. Не красотата й привлякла интереса му, а парите й. Скоро отварата, предназначена за съпруга й, била забравена. Вместо това Бун Панг я съблазнил. Въпреки че знаела за репутацията му, тя се влюбила в него. Тя започнала връзка с него зад гърба на съпруга си.
В крайна сметка Прик забременяла и била сигурна, че детето е на Бун Панг. Съпругът й почти не я докосвал вече, затова поискала от Бун Панг да поеме отговорност. Но Бун Панг не мислел за бащинство. Планирал да се ожени за друга жена на име Тат. Бременността на Прик не се вписвала в това бъдеще. Тя станала пречка. Затова, вместо да поеме отговорност, той решил да я убие. Изпратил й писмо, в което казал, че иска да й върне огърлица и я помолил да се срещнат. И тя отишла, доверявайки му се, може би надявайки се, че все още могат да намерят начин да продължат напред. Седели заедно известно време, говорейки тихо. Не знаем точно какво било казано, но в даден момент по време на тази среща, докато тя била неподготвена, Бун Панг тихо станал, застанал зад нея и я удушил с голи ръце.
Желязната кутия
След като Бун Панг убил Прик и натъпкал разчлененото й тяло в желязна кутия, увита в мрежа против комари и напълнена с тухли, той застанал над нея за момент и според съобщенията казал: „Сега, как да изхвърля това в реката?“ Тогава се обърнал към единствените хора, на които вярвал, че ще му помогнат да прикрие престъплението си – двамата му ученици. Единият бил 19-годишен младеж, другият – по-възрастен, на име Черан и Чарован. Заедно наели рикша и започнали мрачната си задача. Извлекли желязната кутия на 20 километра от мястото на убийството до Ватса, тих храм на брега на река Чао Прия в Донтабари. Там изхвърлили кутията, мислейки, че тухлите ще я утяжат достатъчно, за да изчезне завинаги под течението. Но грешали.
Полицията не губила време след откритието на рибарите, намерили кутията. Започнали трескаво разследване, разпитвайки рибари, случайни минувачи, всеки, който може да е видял нещо около реката този ден, но нищо не излязло. Нямало следи и свидетели, само тялото на млада жена, натъпкано в кутия. Без други възможности, полицията решила да публикува описанието й. Публикували всичко, което можели – външния й вид, състоянието, в което била намерена – в местен бюлетин.
Не след дълго една жена се явила. Щом пристигнала в участъка и видяла описанието, избухнала в сълзи, викайки името на дъщеря си, Прик. Тя казала на полицията, че дъщеря й напуснала дома, след като получила писмо от мъж на име Бун Панг. Майката споменала също, че е чувала за Бун Панг преди – не от личен опит, а от слухове, истории за скандален монах от Ватсутат, мъж, известен с черна магия и прелюбодеяние. С тази следа полицията насочила вниманието си към Бун Панг. Но отново се сблъскали с пречка. Нямали солидни доказателства. И всеки път, когато го разпитвали, той отричал всичко.
Затова опитали отново. Направили още един публичен призив, този път с потвърдената идентичност на Прик. Помолили всеки, който има информация, която може да свърже Бун Панг със смъртта й, да се обади. И накрая някой проговорил. Бил Чан, един от учениците на Бун Панг. Той казал на полицията, че помогнал да изхвърли желязната кутия с тялото на Прик в реката. Но това не било всичко. Той разкрил и нещо още по-шокиращо. Казал, че това не бил първият път, когато Бун Панг убивал.
Това било всичко, от което полицията имала нужда. На 14 януари 1918 г., по време на сватбената церемония на Бун Панг, полицията пристигнала и го арестувала. Гостите били потресени. Бун Панг изглеждал спокоен, почти безизразен, без никаква емоция – без следа от съжаление.
Докато бил в ареста, полицията го притискала за убийството на Прик и след това го попитала дали е убивал преди. Тогава той признал за убийството на Ний. Сега, с две потвърдени убийства, разследващите се заровили по-дълбоко. Започнали да подозират, че Бун Панг е отговорен за още. До пет други изчезвания били свързани с него, предимно жени, с които имал романтични връзки.
Всеки случай имал същата зловеща схема: жертвата изчезвала, а известно време по-късно запечатана желязна кутия бивала намерена в канал. Хора от храмовете, където Бун Панг бил пребивавал, дори съобщили, че видели седем желязни кутии, съхранявани в стаята му, всички от които изчезнали с времето – вероятно по една за всяка жертва. Но Бун Панг никога не признал за повече от две убийства. Дори до самия край отказвал да признае за останалите.
Няма подробни записи за това как се е развил съдебният процес. Но в крайна сметка разследването завършило с обвинение на Бун Панг за две убийства – на Ний и Прик. Що се отнася до двамата му ученици, Черан и Чан – тези, които му помогнали – няма официален запис за това какво наказание, ако изобщо са получили такова. Но Бун Панг бил осъден на смърт. На 19 август 1919 г. бил публично екзекутиран, обезглавен пред тълпа. Бил вързан за дървен стълб, докато палачът влизал в пространството, с меч в ръка, изпълнявайки церемониален танц – традиция преди екзекуциите по онова време. Тълпата се събрала в тишина, наблюдавайки мъжа, чието име станало печално известно.
Екзекуцията на Бун Панг
Какво се случило след това зависи от това кого питате. Според местния фолклор се случило нещо странно. Когато мечът докоснал врата на Бун Панг, той не го прорязал. Острието, за което се твърдяло, че е остро като бръснач, сякаш се притъпило. Палачът спрял. Забелязал нещо – устните на Бун Панг се движели. Той рецитирал нещо, вероятно тъмна магия. Палачът се навел и казал: „Имаш нещо, което те защитава. Извади го.“ Тогава Бун Панг отворил устата си и изплюл малък черен амулет на Буда. След като бил премахнат, палачът повторил танца с меча. И този път острието разрязало врата му. И все пак някои от най-близко стоящите казали, че дори след като бил обезглавен, видели устата му да се движи – може би изрича последна магия.
След смъртта
След смъртта му тялото на Бун Панг било погребано във Ват Пачи близо до канала Сансай. Кутиите, използвани за скриване на телата на жертвите, според слуховете били заровени под територията на храма. Хората вярвали, че духът на Бун Панг все още се носи из района, но с годините това се превърнало от нещо, което плаши, в нещо странно уважавано. С течение на времето местните жители построили светилище на негово име – не за да почитат това, което направил, а за да умилостивят духа му, да поискат мир, да спрат злото от разпространение. Това е често срещано вярване в тайландския фолклор и в голяма част от Югоизточна Азия, че духовете на тези, които са починали насилствено или с неразрешена карма, могат да станат отмъстителни. Изграждането на светилища и даването на дарове се възприема като начин да се успокои този дух, да се превърне страшен призрак в защитен.
Някои дори започнали да го наричат Чичо Бун Панг. Той станал обект на народни легенди, истории за призраци и дори филми, включително филма от 2015 г. „Черният ковчег“.
