С траните от Централна Азия започнаха да купуват петрол от Иран, тъй като дълго разчитаните руски доставки на горива намаляват на фона на засилващите се украински атаки срещу руската енергийна инфраструктура, целящи да отслабят военните усилия на Москва, пише „Ал Джазира“.
През август Таджикистан обяви, че получава петрол и петролни продукти от Иран, тъй като Душанбе е изправен пред несигурност относно доставките на горива от Русия. През август Техеран също така се съгласи да създаде съвместна рафинерия в Киргизстан и да доставя суров петрол на страната.
Москва се сблъсква с недостиг на горива заради украинските атаки с дронове срещу нейните рафинерии, докато войната на Русия срещу съседната ѝ страна продължава
Has Russia’s fuel crisis given Iranian oil an opening in Central Asia? https://t.co/6jORAX4obT https://t.co/jbA9SwwcTk
— Al Jazeera English (@AJEnglish) October 7, 2026
Може ли руската горивна криза да даде на Иран нова възможност за износ на петрол в Централна Азия?
Ето какво знаем:
- Кои страни от Централна Азия са засегнати от руската горивна криза?
Украинската офанзива срещу руската енергийна инфраструктура предизвика тревога в страни от Централна Азия като Таджикистан и Киргизстан, които зависят от Москва за доставките на петрол и петролни продукти.
Таджикистан традиционно получава до 80 процента от петролните си продукти от Русия. Киргизстан също разчита на внос на петролни продукти, като над 90 процента от бензина му идва от Русия.
„Те са най-силно засегнати“, заяви пред „Ал Джазира“ в интервю през август Галиия Ибрагимова, базирана в Молдова експертка по Централна Азия от Carnegie Politika, чиято централа е в Берлин.
Киргизстан е член на Евразийския икономически съюз, зона за свободна търговия, обединяваща пет бивши съветски републики и доминирана от Русия и политическите решения на Кремъл.
Таджикистан не е член на организацията, но е купувал руски горива на намалени цени като „плащане за политическа лоялност, а не защото руският президент Владимир Путин е толкова добър“, добави Ибрагимова.
Казахстан, от своя страна, разполага с три огромни петролни рафинерии от съветската епоха. Въпреки това цените на горивата в страната са се увеличили с 15,6 процента тази година, съобщи сайтът UlusMedia на 10 юли.
Узбекистан, от друга страна, е по-малко зависим от руската енергетика, като местното производство може да достигне 100 000 тона петролни продукти месечно, достатъчно за задоволяване на по-голямата част от нуждите на страната. Но заради увеличеното търсене на петрол от съседните държави Узбекистан също е принуден да диверсифицира вноса си и е започнал да сключва сделки със страни като Грузия и Ирак.
Защо Тръмп предупреждава Зеленски да не атакува руските рафинерии за дизелово гориво?
- Защо в Русия има горивна криза?
Русия е изправена пред сериозен недостиг на горива, тъй като украинските атаки с дронове, извършвани в опит да се намали способността на Москва да продължава инвазията си в Украйна, са извадили от строя между една четвърт и половината от общия ѝ капацитет за рафиниране на петрол.
За да се справи с проблема, Русия въведе ограничения върху продажбата на горива. Често продажбите са ограничени до около 20–30 литра (около 5–8 американски галона) на автомобил, а шофьорите трябва задължително да зареждат горивото директно в резервоарите. Пълненето на туби до голяма степен е забранено.
По-рано правителството забрани износа на бензин и авиационно гориво. Сега властите обмислят и забрана за износ на дизелово гориво. Властите смекчиха изискванията за качеството на горивата, като временно разрешиха продажбата на по-нискокачествено гориво на вътрешния пазар.
В окупирания от Русия Крим, който Москва анексира от Украйна през 2014 г., също беше обявено извънредно положение. Съобщава се, че руската петролна компания Nayara Energy, собственост на руски интереси и базирана в Индия, е продавала петролни продукти на Русия.
Руският президент Владимир Путин признава кризата, но изглежда не желае да прекрати войната в Украйна и настоява, че ситуацията е под контрол.
„Тези атаки срещу нашите съоръжения със сигурност създават проблеми, това е очевидно. В момента наблюдаваме известен недостиг, макар че бих казал, че той не е критичен“, заяви той по-рано тази година.
„На първо място трябва бързо и значително да увеличим производството на системи за противовъздушна отбрана, които са най-търсени. Трябва също така да продължим да ги усъвършенстваме… Ремонтите в рафинериите трябва да бъдат завършени по-бързо“, допълни той.
Зеленски: Ситуацията в Иран не позволи на руснаците да постигнат това, което искаха
- И така, как Иран помага на Централна Азия?
На фона на недостига на руски горива страни от Централна Азия като Таджикистан започнаха да сключват сделки с Иран.
През август Министерството на енергетиката и водните ресурси на Таджикистан съобщи пред информационната агенция Asia-Plus, че страната получава петрол и петролни продукти от Иран. Министерството не е разкрило маршрута, по който се транспортират продуктите, но Таджикистан очаква да получи 2,55 милиона тона петрол и петролни продукти от Иран.
Освен Таджикистан, иранският президент Масуд Пезешкиан приветства през август предложение на Киргизстан за изграждане на съвместна рафинерия в централноазиатската страна, съобщи иранската информационна агенция Tasnim.
Според споразумението Пезешкиан заяви: „Суровият петрол, необходим на рафинерията, може да бъде доставян от Иран, а продукцията може да бъде разделена между двете страни.“
Криза в Русия: Недостиг на бензин и ръст на цените
- Ще помогне ли износът на петрол за страните от Централна Азия на Иран?
Войната на САЩ и Израел срещу Иран се отрази на приходите на Техеран от петрол. Данни, публикувани през септември от контролирания от правителството Статистически център на Иран, показаха, че брутният вътрешен продукт (БВП) се е свил с 10,1 процента на годишна база между 21 март и 20 юни, първото тримесечие от персийския календар.
Способността на Техеран да продава суров петрол също е била сериозно ограничена от американската военноморска блокада на иранските пристанища, наложена през по-голямата част от войната, започнала в края на февруари.
Товарите от ирански суров петрол и кондензат са намалели от около 2 милиона барела дневно през март до приблизително 740 000 барела дневно през юли и едва 220 000–255 000 барела дневно през август, според оценки на Kpler и Vortexa.
TankerTrackers.com съобщи пред информационната агенция Reuters през септември, че 29 танкера, превозващи 36,11 милиона барела суров петрол, са блокирани в Ормузкия проток. Междувременно Vortexa изчисли, че общото количество ирански суров петрол, намиращ се в морето, е намаляло от 135 милиона барела в края на юли до 107 милиона барела в края на август.
На фона на тези предизвикателства Иран трескаво търси нови страни, с които да търгува с петрол. Според анализатори недостигът на руски горива е открил нови възможности за Иран в Централна Азия, поне в краткосрочен план.
Петролът пред най-големия си седмичен срив от половин година насам
- Как иранският петрол стига до Таджикистан и Киргизстан?
Иран няма обща граница с нито една от двете страни.
За да достигне до Таджикистан, иранският „петрол и рафинирани продукти трябва да преминат през Туркменистан и Узбекистан по железопътен транспорт“, заяви Фредерик Шнайдер, старши нерезидентен сътрудник в Съвета за глобални въпроси на Близкия изток.
За да стигне до Киргизстан, иранският петрол също ще трябва да премине през Туркменистан и Узбекистан.
Войната в Близкия изток разтърси доставките на петрол и газ
- Устойчиво ли е логистично за Централна Азия да търгува с Иран?
Малко вероятно е, заяви Шнайдер.
„Тази възможност за Иран зависи от това Украйна да продължи да нанася удари по руските рафинерии, което изглежда малко вероятно, както заради отслабването на способностите на Украйна за нанасяне на удари, така и заради настояването на американското правителство атаките да бъдат прекратени, тъй като оказват прекалено голям натиск върху световните петролни пазари“, каза той пред „Ал Джазира“.
Той отбеляза, че през септември президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно е призовавал украинския си колега Володимир Зеленски за „енергийно примирие“ с Русия, тъй като цените на дизела са се превърнали в политически проблем за Тръмп преди междинните избори в САЩ през ноември.
„Тези примирия досега се разпадаха в рамките на часове, но посоката е ясна. След като ударите спрат или Русия възстанови заводите си, руското гориво ще се върне в Централна Азия без мита съгласно правилата на Евразийския икономически съюз, а Иран ще се затрудни да се конкурира по цена“, каза той.
Логистиката също е в полза на Русия, що се отнася до вноса на петрол в страни като Таджикистан и Киргизстан, посочи той. За разлика от Иран Русия има обща граница и с двете.
„Собственото търсене на Таджикистан на петрол би изисквало около 51 000 железопътни цистерни, а основната му рафинерия в Дангара никога не е работила в търговски мащаб. Русия, от друга страна, разполага с десетилетия изграждана логистична инфраструктура, тръбопроводи, железопътни връзки и договори за доставки в региона“, каза Шнайдер.
- Достатъчно голям ли е пазарът в Централна Азия, за да компенсира загубите на Иран в Ормузкия проток?
Не, според Шнайдер.
По думите му общото търсене в Таджикистан е около 50 000 барела дневно.
Това е капка в морето в сравнение с 1,7 милиона барела дневно, които Иран е изнасял по море преди година. Китай е отчел двустранна търговия с Иран за 9,96 млрд. долара през 2025 г., сума, която не включва около 31,2 млрд. долара от доставките на ирански петрол, според Комисията за икономически и въпросите на сигурността към Конгреса на САЩ.
„Това предполага, че Централна Азия може да бъде полезен пазар за ирански дизел и бензин, но не може да замени китайския пазар“, каза Шнайдер.
По думите му значението на Централна Азия за Техеран зависи от развитието на войната на САЩ и Израел срещу Иран. Той добави, че Техеран трябва също така да поддържа добри отношения с Русия, с която има дълбоко стратегическо партньорство.
„Иран не може да си позволи да изглежда така, сякаш твърде агресивно отнема руските клиенти, затова ще се представя като временен доставчик, което отново ограничава колко може да спечели там“, каза той.
- Какви други рискове крие за Централна Азия покупката на ирански петрол?
Шнайдер предупреди, че централноазиатските държави могат да бъдат засегнати от вторичните санкции на Вашингтон срещу Иран.
„По закон американските вторични санкции се прилагат към всяка чуждестранна компания или банка, която извършва значителна сделка с ирански петрол, независимо къде се намира, а през август Министерството на финансите разшири списъка с подлежащите на санкции дейности. Представител на Министерството на финансите вече предупреди публично, че всеки, който участва в тази търговия, „поема този риск сам“, отбеляза той.
Но според Шнайдер политически е малко вероятно САЩ да санкционират правителства от Централна Азия.
„Централна Азия е арена на нова „Голяма игра“ между Русия, Китай и САЩ, а Вашингтон ухажва региона по-активно от всеки друг момент от 90-те години насам, най-вече заради критичните минерали. Само Казахстан притежава около половината от минералите, които САЩ определят като критични, включително уран и волфрам“, каза той.
„Санкционирането на централноазиатско правителство заради покупка на горива от Иран би го тласнало директно към по-тесни отношения с Русия и Китай“, отбеляза той.
„Вместо това бих очаквал целенасочени санкции срещу отделни търговци, железопътни и логистични оператори и по-малки банки, съчетани с тих натиск върху кореспондентските банки в региона. Само това е достатъчно, за да повиши разходите и да забави търговията, но ще бъде за сметка на това тези страни да удвоят усилията си да се отделят икономически и финансово от САЩ“, допълва той.
