С АЩ все още е водещ производител и потребител на енергия и енергийни ресурси, а щатът Тексас е толкова важен в това отношение, че спокойно може да бъде наречен „енергиен център на света“. Ето защо:
Физиката и икономиката отново препречват пътя към климатична неутралност
1. Тексас е най-големият производител (20%), както и най-големият потребител (15%) на енергия сред американските щати.
2. Тексас притежава около 40% от петролните запаси, дава около 40% добива и е най-големият потребител на нефт в САЩ.
3. Тексас притежава около 25% от запасите на природен газ, дава около 25% от добива и е най-големият потребител в САЩ с най-гъстата газоразпределителна мрежа.
4. Тексас притежава около 9 милиарда тона запаси на въглища и е най-големият потребител на въглища в САЩ – до 2010 г. около 40% от тока там идва от въглища.
5. Тексас има 2 уранови мини и 2 ядрени централи, които дават около 10% от тока там.
6. Тексас е най-големият производител и потребител на електричество в САЩ.
Всичко това обаче не успява да предотврати спиране на тока на милиони хора, хаос по пътищата, институциите и индустрията, смърт от измръзване и накрая – обявяване на извънредно положение заради студ в енергийния център на Америка. Говорим за температури от -2 до -20 градуса, които не звучат чак толкова страшно…
Зелените утопии замръзват през зимата
Как е възможно това?
Обяснението е просто. Напоследък Тексас се превърна и в емблема на енергийния преход в САЩ. Ето защо:
1. Потреблението на ток в Тексас обикновено достига максимум през лятото, когато хората се охлаждат с климатици. Напълно логично над 60% от жителите на Тексас се отопляват с тях, тоест щатът върви към пълна електрификация на домакинствата.
2. От 2010 г. до днес Тексас е затворил 8.5 GW въглищни ТЕЦ, които в голяма степен са заместени от газови централи, но и от многото нови ВЕИ. Днес въглищата вече дават само около 18% от тока там.
3. Тексас притежава отлични условия за вятърна и слънчева енергия. С инсталиран капацитет от около 30 GW, Тексас е най-големият производител – дава почти 30% от вятърната енергия в САЩ. Има и над 3 GW фотоволтаици.
Въпреки всичко това въглеродните емисии на Тексас продължават да си растат почти ежегодно (2020 г. е изключение), тоест големи „ползи за климата“ няма. Обаче моментът на истината настъпва при появата на първата сериозна вълна арктически въздух от поне 30 г. в щата. В неделя вечер Тексас регистрира зимен рекорд на потреблението от над 69 GW и това продължава и до днес.
Снегът и ледът покриват слънчеви панели и вятърни перки и изведнъж огромен дял от енергийните мощности, които предходната седмица дават 42% от тока, се оказват напълно безполезни. Липсата на ток и замръзването спират помпите и компресорните станции и до газовите централи не достига достатъчно гориво.
Трезво за въздуха в София: Не, Столична община не може да реши проблема сама!
Някои от тях също излизат от строя и цената на тока за часове скача до 6 000 долара на мегаватчас. Но колкото и скъп да е, той просто не може да се купи, когато няма кой да го достави във всяка една секунда. Точно това се случва – енергийният център на Америка не може да произведе и достави достатъчно електричество за населението и индустрията си точно, когато те имат най-голяма нужда от него.
Тексас става жертва на прекалената си зависимост от електричество и ВЕИ, на които разчита да го доставят. Това е изключително крехка комбинация, която подобно на лятото в Калифорния просто се разпада – при това много преди да е достигнала мечтаните 100%-ВЕИ.
Електричеството е прекрасно достижение на човечеството, но невъзможността да бъде съхранявано го прави изключително ненадежден енергиен носител, особено при тежки условия. При студ, жега, бури, наводнения мрежата често се разпада, а за оцеляването си в такива условия хората често имат нужда от много повече енергия, отколкото в нормална ситуация. Тогава бързо разбираме колко зависими сме от нефта, газа и техните продукти.
Опитайте се да си представите колко катастрофално би било положението, ако дизеловите генератори в САЩ не бяха толкова многобройни или пък повече хора и организации разчитаха на електромобили. Десетки милиони нямаше да могат нито да се стоплят, нито да се придвижат, нито да получат помощ…
Какво още трябва да се случи, колко хора трябва да загинат, за да схванем, че промотираната и налагана като единствено решение в борбата с изменението на климата утопия 100%-ток от 100%-ВЕИ, не работи?
Да, светът трябва и може да намалява въглеродните си емисии. Не, това не трябва и не може да става за сметка на стандарта, здравето и живота на хората.
Потенциални решения за тока има като най-добре работеща е комбинацията от ядрена енергия, газ, ВЕЦ, всякакви алтернативни източници, батерии и водород (евентуално), съобразена с местните условия. На технологичното ниво, на което се намира светът, първите два компонента остават критично важни и практически неизбежни.
Когато в уравнението влязат и съображения за национална сигурност и независимост, въглищата също стават незаобиколим фактор в страни, които нямат собствен природен газ или зависят твърде много от един доставчик. Като България. А придвижването на каквото и да е по света още дълго време ще зависи от нефта и продуктите му.
Това е реалността и тя няма как да бъде променена от днес за утре.
