С лед като дълги години го коментирахме в сравнително тесен кръг, качеството на въздуха в София най-сетне се превърна в тема от значим обществен интерес. Това е напълно заслужено, тъй като замърсяването на въздуха много отдавна е едновременно най-значимият, най-подценяваният и най-трудният за решаване екологичен проблем, не само на града, а на цяла България.
Данните са красноречиви – макар и все още непокриващо нормите, качеството на въздуха в София бавно се подобрява. Спадат както средногодишните концентрации на фин прах (ФПЧ10), така и броят дни в годината с пиково замърсяване (превишение на прага за среднодневна концентрация от 50 мкг/куб.м). Допреди десетина години прекарвахме почти целия отоплителен сезон в мъгла от фин прах и други още по-неприятни вещества, а днес вече това са отделни, все по-редки периоди на типичните за Софийското поле температурни инверсии. И точно затова все по-ясно ги забелязваме и усещаме. Когато виждаме, че може да бъде и чисто, ни се иска да е винаги така.
Основният двигател на дискусиите днес e малко неочакван. Просто вече имаме критична маса хора от т.нар. средна класа – достатъчно богати и информирани, за да забележат проблема и да имат мнение и изисквания и по него. Така че натискът върху Столична община за бързи мерки се засили. И тя реагира, като прие механизъм за реакция при пиково замърсяване на въздуха, включващ няколко стъпки и мерки като: информация, призиви за оставяне на колите, забрани за паркиране в центъра, зелено билетче, идеи за поставяне на екостикери и ограничаване на достъпа за стари коли. Обществените очаквания се изпълняват.
Добрата новина: Масово вече се осъзнава, че големите източници на замърсяване са отоплението на твърдо гориво и в по-малка степен мръсните улици и личните автомобили. Тоест разбрахме, че сами си го правим.
Лошата новина: Искаме бързи мерки, а те не работят. Нямат забележим ефект, но водят до значими пропуснати ползи. И колкото по-забранителен и ограничаващ характер имат, толкова по-тежко се отразяват на живота на отделния индивид и разделят обществото. Получава се така, че вместо да подпомага решаването на проблема, натискът за спешни решения всъщност го задълбочава.
Факторите, които водят до това въздухът в един голям град в умерения пояс да е мръсен, са няколко. Решаването на проблема изисква да ги адресираме един по един, като започнем от най-значимите.
1. Физикогеографски условия: София е единствената голяма европейска столица, обградена отблизо с високи планини, при това в страна с и без това сравнително ниски средни скорости на вятъра. Планините около София я осъждат да бъде едновременно прекрасно място за живот и честа жертва на мръсния въздух. Аз лично не си ги давам за нищо на света.
Работещо решение няма. Означава, че каквото и да правим, никога няма да дишаме абсолютно чист въздух. Приемете го!
2. Свобода и богатство: При равни физикогеографски условия, колкото по-свободни и богати (а тези два компонента почти винаги вървят заедно) са хората в една страна, толкова по-чист въздух дишат. Неслучайно най-чист е въздухът в страни като Швейцария и Швеция, а най-мръсен - в Афганистан и Непал. Това е напълно логично – свободните и богати общества най-отдавна са преминали към чиста енергия и продължават неизменно да подобряват състоянието на околната среда. Хем имат тази възможност, хем бизнесът и политиката реално отразяват изискванията на обществото.„
Решението е ръст на икономическата свобода, която се изразява в следните четири измерения: върховенство на закона; ограничена намеса на държавата; регулаторна ефективност; отворени пазари. Изненада – оказва се, че дори чистият въздух иска реформи!
3. Енергийни и екологични политики: При равни горни условия на сцената излизат най-пряко свързаните национални политики. Сравнението между САЩ и ЕС е особено показателно. В САЩ 2% от населението се топли с твърдо гориво (реално само извън градовете) и 2% от колите са дизелови. В резултат въздухът и в най-големите градове е доста чист. В ЕС съответните числа са 20% от населението и 50% от колите – въздухът в големите градове е доста по-мръсен и се подобрява много бавно. София добре отразява тези процеси.
През последните 20 години енергийните и екологичните политики на „зелена“ Европа таргетираха едновременно въглеродните емисии и ядрената енергия. Принципът „замърсителят плаща“ бе пренасочен от реалните замърсители (фин прах, азотни и серни оксиди и др.) към парниковите газове. Енергийната и въглеродна ефективност бяха издигнати в култ. Като резултат електричеството, газът, топлофикацията и бензинът са относително много по-скъпи в сравнение с „нисковъглеродните“ и „ефективни“ алтернативи – дърва и дизел. И така Европа се върна години назад в качеството на въздуха – Париж, Лондон, Брюксел се задъхаха, но естествено, най-бедната столица страда най-много. Изненадващо, но факт – точно екологичните политики забавят подобряването на качеството на въздуха в София!
Решението е трудно, защото изисква промяна на политики, с които Европа се идентифицира като „глобален зелен лидер“. Шансовете за успех са минимални – климатичните политики имат статус на религиозни догми и не подлежат на рационално обсъждане.
4. Местни политики и законодателство: Най-сетне опряхме до ролята на Столичната община. Големите градове в Европа, които се радват на сравнително чист въздух, се топлят масово на газ – или пряко, или чрез топлофикация. Концесионирането и модернизацията на „Топлофикация-София“, масовата газификация и изпозлването на термопомпи и качествени климатици плюс внедряването на механизъм за ограничение на ползването на твърди горива в топлофицирани и газифицирани квартали са много важни стъпки. Към това се добавят и алтернативни източници на топлинна енергия, като геотермалната и слънчевата, за които София притежава отлични условия и все повече добри примери. Нивото на социално-икономическо развитие вече позволява най-замърсяващите горива – отпадъчни дрехи, гуми, пластмаси, масла, включително и въглищата – да бъдат забранени не само на хартия. Същото се отнася и до личните автомобили – около 5% от колите си пушат видимо, осигурявайки огромен дял от транспортното замърсяване. Те лесно може да бъдат свалени от пътя без масови забрани за движение или паркиране, засягащи всички ни.
Изграждането на метрото и мрежата от велоалеи, обновяването на автобусния парк, миенето на улиците, залесяването, контролът на строителните дейности, безплатното паркиране и зарядните станции за електромобили, събирането на стари гуми са все дългосрочни мерки, които имат своя принос. Макар че винаги ще има какво още да се желае, не може да се отрече, че Столична община е доста активна във всичко това през последните години.
Въпреки това резултатите никога няма да отговарят на очакванията. И това ще бъде така, докато не видим значим напредък по точките с по-голяма тежест. Трябва:
1. Да имаме национални енергийни и екологични политики, които да целят преди всичко подобряване на качеството на въздуха, тоест да бъде по-активни и да налагаме собствените си приоритети в Брюксел.
2. Да повишим нивото на икономическа свобода, за да станем по-богати и да можем да си позволим най-чистата енергия, тоест да продължим с реформите и да работим още повече.
3. Да приемем, че епизодите на мръсен въздух през зимата са цената, която винаги ще плащаме за удоволствието да имаме Витоша и останалите планини наоколо, тоест да бъдем реалисти и "рационално зелени" в очакванията си.
Лично на мен всяка една от горните точки ми изглежда като „мисията невъзможна“. Но няма да се откажа непрекъснато да говоря, пиша и действам за постигането на всяка една от тях.
Фандъкова: В момента нямаме сериозен проблем с чистотата на въздуха
Въпроси и отговори за мръсния въздух в София
