Ц ените на газа по света стигнаха от рекордно ниски нива през лятото до рекордни високи нива през зимата (вижте графиките от Азия и Испания долу).
Докато мейнстрийм медии и активисти коментират, че 2020 г. била втората най-горещата година в история (плътно след 2016 г.), Ла Ниня се разви и докара температурата в Тихия океан до изключително ниски стойности. Това бързо и напълно предсказуемо доведе до брутални студове в Азия и Европа – още декември отбеляза голям спад, а през януари може да видим средната температура на планетата да слезе под климатичната норма за периода 1980-2010 г. – нещо, невиждано от доста време.
Потреблението на газ и електричество, потънало заради коронакризата, избухна за броени дни, защото хората не могат да стоят на студено, където и да се намират физически. Компаниите обаче не могат да насмогнат с добива и доставките толкова бързо заради потисната активност през 2020 г.
В края на краищата в енергетиката се заформи перфектната буря, която ясно показва колко далеч сме от ограничаване на потреблението на фосилни горива: Когато сняг навън забръска, всички искат много топлина, а това значи изгаряне на много фосилни горива. Съвсем логично потреблението на природен газ – най-масовият източник за отопление в умерените ширини – излита нагоре. Същото се случва и с електричеството, което в студа също се произвежда основно от газ или въглища, защото не навсякъде има големи ВЕЦ. А „модерните” ВЕИ в това време са просто безполезни – те спят дълбок зимен сън...
Цената на газа в Азия вече надхвърля $20/mmBtu, а в Испания – $18/mmBtu (преизчислено от 55 EUR/MWh). Газовите хранилища в Европа бързо започнаха да се изпразват и ако студовете продължат, скоро ще усетим силен недостиг. И тук става още по-интересно, защото при тези цени газовите централи са неконкурентни. А това значи, че масово недостигът на ток бива покриван от въглищните и потреблението и цените на въглищата също излитат нагоре. Точно това се случва – в Пекин например са стартирали последната останала в града въглищна централа, която пазят подобно на нашия „студен резерв”. А цените на въглищата в Азиатско-Тихоокеанския регион вече надхвърлят $85/тон, което е с около 80% над дъното от лятото.
Студовете ще дойдат и тук – само въпрос на време е... И тогава ясно ще видим колко много зависим от лигнитните си централи. И ще се радваме, че не са газови, защото при такива цени на газа, токът от тях щеше да излиза доста солено. Във Великобритания например удариха над 1000 евро/MWh в търговията на едро ден-напред в първите дни на януари...
Единственото фосилно гориво, което все още не е излетяло нагоре в глобалното си потребление, е нефтът. То малко ще почака до прекратяването на локдауните и излитането на самолетите. Междувременно обаче, потреблението на газ и въглища не само надхвърля миналогодишното, но отбелязва нови световни рекорди. А с това и глобалните въглеродни емисии се връщат към нормалния си път – само нагоре.
Това е реалността, в която живеем. Ако някой си мисли, че тя може да променена със силата на вярата в „прекрасния нов свят”, то този човек е невеж, наивен или има някакви лични цели. За съжаление, политиците на власт в ЕС масово спадат към един от описаните типове.
И накрая, припомням какво предвидих по темата в самото начало на месец октомври. Заглавието тогава беше: „Пет причини цената на природния газ да се изстреля нагоре” - Пет причини цената на природния газ да се изстреля нагоре
Всичко се случва точно по „план”.
*Текстът е публикуван със съгласието на автора
