И зменението на климата, което беше позагубило медийно внимание през последната година, се завърна с нова сила на обществената сцена през последните два месеца. Най-общо новините за климата могат да се разделят на два типа:
1. Ужасяващо отчайващи като „2020 година е най-топлата в историята„
2. Приятно обнадеждаващи като „Проучване: Исторически спад от 7 процента на въглеродните емисии през пандемичната 2020 г.„
Подобно на почти всички новини по темата, които масово заливат медиите в последните 20 години, и тези се оказаха остарели още преди да бъдат публикувани.
Първо, 2020 г. наистина беше много топла (на нивото на 2016 г.), но още в началото на последното тримесечие в тропическите води на Тихия океан се заформи силна Ла Ниня – периодично явление, което обикновено води до тежка зима в Северното полукълбо. В резултат още в края на 2020 и началото на 2021 г. жителите на Русия, Китай, Япония, Турция, Испания и много други страни преживяваха брутални студове, докато четяха новините за „най-горещата година в историята“. Днес подобни са новините и от Северна Америка. Както ясно се вижда от сателитните данни за средната температура по света, декември и януари са били относително много по-студени от предходните месеци. Ако Ла Ниня продължи с подобен интензитет, през 2021 г. ще говорим по-често за рекордни студове, а може да видим и отрицателни изменения на температурата спрямо средната за предходните 30 г.
Това не означава, че няма глобално затопляне – то очевидно се случва през периода, видим от данните на графиката. Очевидно обаче ръстът на температурата на планетата е бавен и неравномерен, флуктуациите й трудно могат да бъдат предвидени и са доста резки с огромни амплитуди (спрямо средните за предходни периоди) в рамките само на 2-3 месеца.
Новините за рекорден спад на емисиите на СО2 през 2020 г. и надеждите за бърза декарбонизация на енергетиката по света също звучаха доста странно на фона на случващото се през последните два месеца. Студовете в Северното полукълбо, в комбинация с бързото възстановяване на индустриалното производство в Китай и зимната хибернация на ВЕИ, върнаха потреблението на енергия, фосилните горива и съответните въглеродни емисии към рекордите. Давам само три примера:
1. Производството на електричество във Великобритания достигна рекордно висок за последните 14 месеца въглероден интензитет през януари: Когато вятърът не духа, а навън е студено, системата там едвам се справя, разчитайки основно на природен газ. Даже се наложи включването на уж затворените въглищни централи.
2. Китай и Индия отчитат почти ежедневно нови исторически рекорди в енергийното си потребление: Огромният дял от допълнителната енергия там идва преди всичко от въглища и газ. Китай например отчете изграждането на около 38.4 GW нови въглищни ТЕЦ само за 2020 г. – около една трета от построените в света. Цените на втечнения природен газ в Азия пък стигнаха от рекордни низини (през юли) до рекордни висоти (през декември) в рамките само на половин година. За първото тримесечие на 2021 г. Китайската национална електроенергийна компания предвижда умопомрачителен ръст на потреблението на електричество от 20% спрямо 2020 г. (при спад от само 6% по време на локдауна миналата година)!
3. Според Американската агенция за енергийна информация потреблението на въглища в производството на електричество ще се увеличи с 14% още през тази година и с още толкова през следващата. Причината е проста – цените на газа растат много бързо, а производителите могат да го заменят надеждно само с въглища. Ако към това се добави и очакваният скок на потреблението на нефт в транспорта, СО2 емисиите на САЩ много бързо ще поемат към възходящ тренд отново.
Тези примери добре онагледяват това, което се случва по света – потреблението на енергия, а с нея и потреблението на фосилни горива и въглеродните емисии, отново растат много бързо. Много е вероятно световните емисии на СО2 да се възстановят още преди края на пандемията. А с излитането на самолетите неизбежно ще станем свидетели на нови рекорди.
Политиците може да отправят каквито си искат призиви и обещания, но отлично осъзнават, че избирателите им имат нужда от изобилна, надеждна и евтина енергия. Качеството на живот на всеки човек зависи толкова пряко от нея, че тя трябва да бъде осигурявана непрекъснато – вчера, днес и утре. Колкото и на всички да не ни се иска, фосилните горива все още изпълняват тази роля най-добре. Физиката и икономиката отново препречват пътя към климатична неутралност и няма магия, която да ги победи.
